спира, Ма Жун подвикна на ефрейтора:
— След мен с десет редници!
В третия двор видяха само неколцина слуги, които побързаха да се скрият, щом ги зърнаха. Копитата на конете зачаткаха по плочника. Тримата се насочиха към голямата сграда в дъното с лакирани червени врати и колони с разкошна резба. Слязоха от конете и метнаха поводите на трима от хората на ефрейтора. Ма Жун изрита вратата с железния си ботуш и влезе, следван от двамата си спътници.
Очевидно появата им прекъсна оживено съвещание. В средата на залата седяха трима. Едър мъж с широки рамене се бе разположил в огромно кресло, покрито с тигрова кожа. Беше с масивна челюст, налято властно лице, тънки мустачки и къса черна брада. Изглежда, току-що бе станал от сън — още беше по дълга копринена нощна риза и наметнат отгоре й широк домашен халат от пурпурен брокат. На главата му се кипреше малка черна шапчица. Другите двама, по-възрастни, седяха срещу него на ниски резбовани столчета от абаносово дърво. Явно и те се бяха облекли набързо. Залата напомняше по-скоро оръжейна, отколкото приемен салон. Стените бяха украсени с копия, пики и щитове, подът бе застлан с кожи от диви зверове.
Тримата мъже вдигнаха поглед към натрапниците в безмълвно изумление. Съдията Ди не отрони дума. Пристъпи с решителна крачка до един свободен стол и седна. Ма Жун и Цяо Тай се изправиха точно пред Шиен Моу и се вторачиха в него, сякаш искаха да го убият с погледи. Двамата съветници на Шиен скочиха бързешком от столчетата и се оттеглиха зад креслото на господаря си. Съдията се обърна непринудено към Ма Жун:
— Капитане, в града е обявено военно положение. На вас оставям да се справите с тези престъпници!
Ма Жун се обърна.
— Ефрейтор Лин! — изрева той.
Ефрейторът прекрачи прага, последван от четирима редници.
— Кой от тези кучи синове е изменникът Шиен Моу? — попита Ма Жун.
Ефрейторът безмълвно посочи мъжа в креслото.
— Шиен Моу — със стоманен глас каза Ма Жун, — арестувам те с обвинение в държавна измяна!
Шиен скочи. Изправи се пред Ма Жун и изкрещя с не по-малко заканителен глас:
— Кой ти дава право да се разпореждаш в собствения ми дом? Охрана, убийте този човек!
В този миг Ма Жун стовари юмрука си в желязна ръкавица право в лицето му. Шиен падна назад, като прекатури една изящна масичка за чай. Чашите и чинийките от фин порцелан се разбиха на пода.
Иззад огромната завеса в дъното на залата изскочиха шестима освирепели главорези. Размахваха дълги мечове, водачът им застрашително бе вдигнал двуостра секира. Но щом зърнаха Ма Жун и Цяо Тай в пълно снаряжение, застинаха. Ма Жун скръсти ръце.
— Предайте оръжието си! — рязко изкомандва той. — Вашият съдия ще реши дали сте виновни, или не.
От носа на Шиен течеше кръв и се разливаше по робата му. Той вдигна глава и извика:
— Не слушайте този мръсник! Кой ви храни десет години? Първо убийте ей онзи сановник там!
Водачът на телохранителите скочи към съдията с вдигната секира. Съдията Ди не трепна. Бавно поглаждаше бакенбардите си, вперил презрителен поглед в своя нападател.
— Стой, братко Уан! — извика ефрейтор Лин. — Нали ти казах, че целият град гъмжи от войска? Свършено е с нас, армията пое властта!
Мъжът със секирата се поколеба. Цяо Тай нетърпеливо тропна с крак.
— Да вървим! — викна той. — Достатъчно време изгубихме с тези кокошкари! — и се обърна да излиза.
Шиен Моу бе изпаднал в несвяст. Ма Жун, без да обръща никакво внимание на телохранителите, се наведе и започна да му връзва ръцете. Съдията Ди стана, оправи робата си и с леден глас се обърна към мъжа със секирата:
— Остави този инструмент, човече!
Обърна му гръб и строго изгледа двамата съветници, които през цялото време не бяха мръднали. Очевидно искаха да разберат накъде ще се наклонят везните, преди да вземат страна.
— Кои сте вие? — с надменен тон ги запита съдията. По-възрастният се поклони дълбоко.
— Ваше превъзходителство — отвърна той, — скромната особа, застанала смирено пред вас, бе принудена да служи като съветник на оногова там, Шиен. Но мога да кажа на негово превъзходителство, че…
— В съда ще чуем какво имаш да казваш! — прекъсна го съдията и се обърна към Ма Жун: — Да се връщаме в съдилището. Ще вземем само този тук, Шиен Моу, и двамата му съветници. С останалите ще се оправим по-късно.
— На вашите заповеди! — с готовност отвърна Ма Жун. Махна с ръка на ефрейтор Лин и войниците здраво овързаха двамата съветници. Цяо Тай размота от кръста си тънка верига, направи в двата й края по една примка и я надяна през главите на пленниците. Извлече ги навън, закрепи веригата за седлото на коня си и им каза троснато:
— Във ваш интерес е да тичате бързо, иначе ще се задушите.
После яхна коня си, последван от съдията. Ма Жун натовари припадналия Шиен Моу на седлото си и викна на ефрейтор Лин:
— Раздели войниците си в четири групи по дванайсет. Всяка група отговаря за десет от хората на Шиен. Закарайте ги при градските врати и ги заключете в стражевите кули. По пладне един офицер ще мине да провери четирите врати!
— Слушам! — викна ефрейторът.
Тримата прекосиха двора, съветниците заситниха бързешком след коня на Цяо Тай. Във втория двор ги пресрещна възрастен мъж с бяла рядка брадица. Той падна на колене и заблъска главата си о плочника. Съдията Ди спря коня.
— Стани и кажи кой си! — рязко нареди той. Мъжът се надигна и отвърна с поклон:
— Недостойната особа пред вас е иконом в тази къща.
— Докато дойдат стражници от съдилището и поемат нещата в свои ръце, ти носиш пълна отговорност за дома и за всичко в него, включително за прислугата и жените — нареди съдията и отмина.
Ма Жун се наведе от седлото си и пошушна в ухото на иконома:
— Гледал ли си как в армията налагат до смърт престъпниците с тънка пръчка? Обикновено продължава шест часа, преди да издъхнат.
Загубил ума и дума, икономът отговори, че не е имал сгоден случай.
— Е, ще видиш как е, ако не изпълниш най-старателно заповедта на негово превъзходителство! — поясни непринудено Ма Жун.
После пришпори коня си и остави иконома разтреперан, с мъртвешки пребледняло лице. Когато тримата ездачи излязоха през главния вход на къщата, пазачите взеха за почест с алебардите си.
Глава 6
Четирима старейшини се представят на съдията Ди; госпожа Ю показва в съдилището една стара картина.
С влизането си в съдилището Ма Жун и Цяо Тай повериха двамата задъхани съветници и Шиен Моу, който още не беше дошъл на себе си, на Фън, началника на стражата. После отидоха в кабинета на съдията. Сержант Хун му помагаше да облече делничната си роба. Ма Жун вдигна железния шлем и изтри потта от челото си. Погледна съдията с възхищение и възкликна:
— Това се казва номер! Още не ми се вярва, че стана толкова лесно!
Съдията се усмихна вяло.
— Нямаше никога да успеем да победим Шиен в бой — обясни той. — Даже наистина да разполагахме с двеста войници, щеше да стане истинска касапница. Шиен Моу несъмнено е престъпник, но не е страхливец
