Цяо Тай закима енергично.
— Не бива да подценяваме уйгурите. На открит терен са майстори в боя. Чудесни ездачи са, а стрелците им не пропускат. Но за наше щастие нямат нито опит, нито необходимото снаряжение, за да превземат един укрепен град. Ако не видят утре вечер уговорения сигнал на върха на стражевата кула, няма да посмеят да нападнат.
Съдията поклати глава.
— Оставям на теб, Цяо Тай, организацията на отбраната в случай на нападение — и добави усмихнат: — Е, поне не ви остава време да скучаете!
— Когато преди няколко дни идвахме насам, господарю — лукаво се обади сержант Хун, — предрекохте, че в Ланфан ни предстоят по-необичайни дела. Предчувствието ви е било точно.
Съдията уморено прокара длан по очите си.
— Не ми се вярва, че е изтекла само една седмица, откак сме тук — той скръсти ръце в ръкавите си и продължи: — Сега, като поглеждам назад, виждам, че най-сериозните притеснения идваха от загадъчния посетител на Шиен Моу. Ясно беше, че нечий остър ум направлява действията на тиранина. И разбрах, че докато той е на свобода, може да се очаква най-лошото.
— Но как прозряхте, господарю, че това е Ю Ки? — попита Тао Ган. — Ние не разполагахме с никаква следа.
Съдията поклати глава.
— Прав си. Почти нищо не ни бе известно за него, с изключение на две непреки улики, които можеха да доведат до разрешаване на загадката. Първо, знаехме, че този човек е добре запознат с вътрешното и външното положение на империята. Второ, че живее недалеч от дома на Шиен Моу. Признавам, че отначало подозренията ми се насочиха към нашия художник. Той е луда глава и като че ли нищо не би му попречило да се впусне в такова безразсъдно начинание. А произходът и образованието са му осигурили достатъчно знания, за да направлява Шиен Моу.
— Пък и този извратен интерес на У към варварското изкуство! — обади се сержант Хун.
— Да, така е — каза съдията. — Но У живее доста далеч от Шиен Моу. Не виждах как би успявал редовно да се измъква така специално издокаран, без да събуди подозренията на своя хазаин кръчмаря. А съдържателят на „Непресъхващ извор“ е непоправим дърдорко. Най-сетне, онова, което Ма Жун научи от разговора с Ловеца, недвусмислено доказа неучастието на У. Неговото арестуване не бе внесло никакви изменения в плановете на негодниците.
Съдията извади ръце от ръкавите и се облакъти на бюрото. Обърна се към Цяо Тай и добави:
— Твоята забележка, Цяо Тай, ме накара да прозра истината.
Цяо Тай ококори очи.
— Точно ти привлече вниманието ми към опаката страна на нашата хитрост с измислената армия — продължи съдията. — Изведнъж ми дойде на ум, че всичките предпазни мерки, взети от Ю Ки, за да се защити от варварско нападение, може би са всъщност подготовка за такова нападение. Това предположение много добре съвпадаше с известните факти и тогава видях, че ролята на таен съветник чудесно подхожда на Ю Ки. Най-напред, този негодник е роден в дома на един от най-големите ни държавници и прекрасно се ориентира във вътрешното и външното положение на империята. Освен това домът му е недалеч от къщата на Шиен Моу и той е могъл да вижда черното знаме, с което тиранинът го е викал, за да се съветва с него. И други въпроси започнаха да се натрапват в съзнанието ми. Защо един човек, който толкова се страхува от варварско нападение, си е купил къща в най-уязвимия за нападение югозападен квартал, близо до речната врата?
При това има друга къща, близо до Източната врата, откъдето при опасност може лесно да се измъкне в планините. Защо Шиен Моу е оставил спокойно Ю Ки да му отнеме най-добрия военен наставник? Възможният отговор беше само един: Ю Ки е тайният съветник на Шиен, той е замислил да създаде независимо княжество на границата на империята. Всъщност Шиен Моу сам го издаде.
— Кога, господарю? — в един глас извикаха сержантът и Ма Жун, докато Цяо Тай и Тао Ган гледаха недоумяващо съдията.
— Ние помислихме, че точно преди да умре, Шиен Моу се опитваше да каже нещо, което започва със звука „Ю“. Каква несъобразителност! Какви глупаци бяхме тогава! Един умиращ никога не се впуска в дълги обяснения. Шиен Моу ни е казал името на убиеца на съдията Пън и нищо друго…
Тао Ган удари ядно с юмрук по бюрото и поклати глава към побратимите си.
— Трябва да призная — продължи съдията, — че старият учител Жеравова Роба ме насочи по правия път. В началото на нашия разговор исках да му кажа, че се чувствам като юноша пред него, но той ме прекъсна и не разбра, че не говоря за губернатора Ю. Поне така си помислих тогава… Сега се питам дали не го направи нарочно. Започва да ми се струва, че е придавал особен смисъл на всяка дума, която изрече.
Гласът на съдията постепенно заглъхна. Няколко минути мълча, поглаждайки разсеяно брадата си. После изгледа помощниците си и каза с решителен глас:
— Утре сутринта ще приключа с делото на Ю. Обвинението в предателство към родината е възможно най-тежкото, по-тежко и от това за убийството на съдията. Възнамерявам на същото заседание да сложа край и на случая с убийството на генерал Дън.
При тази поредна неочаквана вест всичките верни помощници на съдията заговориха наведнъж. Той вдигна ръка:
— Така е, приятели, най-сетне разреших и тази загадка. Убиецът на генерала сам се е подписал под престъплението си!
— Знаех си аз! — извика сержантът — Няма начин да не е този нагъл мазач!
— Утре ще научите как генерал Дън е намерил смъртта си — кратко каза съдията. Изпи си чашата и продължи: — Днес успяхме да изясним някои неща, но за съжаление два въпроса още не са разрешени. Първият, най-спешният, е отвличането на Бяла Орхидея. Вторият, неразтълкуваната картина на губернатора с неговото завещание, може и да поизчака малко, но все пак изисква цялото ни внимание. Ако не успеем да докажем, че госпожа Ю и нейният малък син са законните наследници на половината имущество, останало от губернатора, клетниците ще бъдат осъдени завинаги на нищета. Защото всичко, принадлежащо на предателя Ю Ки, ще бъде конфискувано в полза на държавата. За наша беда Ю Ки е унищожил завещанието, което е открил в свитъка. Без това веществено доказателство дори самопризнанията на Ю Ки не могат нищо да променят. Остава фактът, че на смъртното си ложе старият губернатор е завещал картината на госпожа Ю, а „всичко останало“ — на по-големия си син. Върховните власти, особено министерството на финансите, ще се хванат за това устно завещание на губернатора и ще приберат цялото имущество на Ю Ки. Не успея ли да разтълкувам загадката на този пейзаж, госпожа Ю и Ю Шан няма да получат грош!
Тао Ган поклати глава. Пръстите му несъзнателно подръпнаха трите дълги косъма на лявата му буза, преди да попита:
— Отначало ние нямахме представа, че Ю Ки е скроил този престъпен заговор срещу централната власт. За нас той беше замесен само в някаква неясна разправия около едно наследство. Мога ли да ви попитам, господарю, какво ви накара толкова живо да се заинтересувате от делото „Ю срещу Ю“?
Съдията се усмихна широко:
— След като сме започнали един път с признанията, ще ви кажа, че винаги съм се възхищавал от личността на губернатора Ю Шушиен. Преди много години, подготвяйки се за втория си изпит, най- старателно преписах всички доклади, до които се добрах, за разкрити от губернатора престъпления, докато още е бил окръжен съдия. Изучих ги подробно, защото амбицията ми беше един ден да черпя вдъхновение от неговите бляскави умозаключения. След това изчетох всичките му предложения до трона, като се опитвах да попия пламенната му любов към правдата и дълбоката му преданост към държавата. За мен той беше най-добрият образец, идеалът за вярна служба на империята. Как исках да се срещна с него! Но беше невъзможно. Той вече беше губернатор, аз — начинаещ кандидат. После изведнъж, на гребена на славата, подаде оставка от всичките си длъжности. Тази необяснима постъпка на човека, от когото безгранично се възхищавах, ме потресе дълбоко. И до днес не мога да си я обясня. И когато в архива на Ланфан попаднах на делото „Ю срещу Ю“, стори ми се, че съдбата най-сетне урежда среща между мен и образеца на младостта ми, дори само духовна. Приех неговото завещание като предизвикателство, отправено от гроба
