Художникът я изгледа зачуден. Това беше кутийката, открита в ръкава на убития генерал. Ъгълчето, изгризало от мишката, бе внимателно подлепено.
— Позната ли ти е тази вещ? — попита съдията. У вдигна глава.
— В такива кутийки продават захаросани плодове на пазарището до кулата с барабана. И аз съм купувал, но точно такава не съм виждал. По надписа на капака съдя, че е била предназначена за подарък.
— Точно така — каза съдията. — Това е подарък за рожден ден. Ще опиташ ли една от тези сливи?
У погледна объркано към съдията, после сви рамене и заяви:
— Защо не, ваше превъзходителство!
Той отвори кутията. Върху бяла копринена хартия изящно бяха наредени девет сливи. У ги опипа с пръст, избра си най-меката и я лапна. Сдъвка я грижливо и изплю костилката на пода.
— Негово превъзходителство желае ли да изям още една? — учтиво попита той.
— Достатъчно! — каза съдията. — Можеш да се оттеглиш.
У стана и се огледа към стражниците, застанали отляво и отдясно на подиума. Те не направиха и най- малкото движение, за да го поведат обратно в тъмницата. С нарастващо учудване художникът се дръпна няколко крачки назад. Застана неподвижен и загледа съдията с любопитство.
— Да дойде кандидатът Дън! — заповяда съдията. Докато Дън падаше на колене пред подиума, съдията заяви:
— Кандидат Дън, вече знам кой е убил вашия баща. И все пак не мога да кажа, че съм изяснил всичко около този загадъчен случай, който в хода на разследването се усложняваше непрекъснато. Срещу баща ви едновременно е бил направен втори опит за покушение. Но неуспелите опити са извън правомощията на този съд. Мога обаче да заявя, че обвиненият У няма нищо общо с убийството на генерала. Обявявам за приключено делото срещу У Фан!
Зачуден шепот се понесе из залата. Кандидатът Дън мълчеше. Той не се осмели да повтори обвинението си срещу У.
— Негово превъзходителство откри ли Бяла Орхидея? — извика У.
Съдията поклати отрицателно глава. Художникът се обърна мълчаливо, без да изрече дори обичайните учтивости, и си проби път сред тълпата до изхода на залата.
Съдията Ди вдигна от масата една червена лакирана четчица за писане.
— Станете, кандидат Дън! — заповяда той. — Разкажете всичко, което знаете за тази четка.
Докато говореше, той я подаде на Дън с кухата дръжка, насочена към лицето му. Кандидатът изглеждаше напълно объркан. Пое четката от ръката на съдията и я повъртя между пръстите си. Прочете надписа, изрязан на дръжката, и кимна.
— Надписът ми припомни откъде идва този предмет, ваше превъзходителство. Преди няколко години моят баща ми показа в колекцията си тази четка заедно с няколко много редки нефритови фигурки. Един много високопоставен мъж му ги поднесъл като предварителен подарък за шейсетия му юбилей. Не му каза името, само обясни, че този човек знаел, че няма да е жив тогава, затова го поздравил предварително, а баща ми обещал, че ще изчака юбилея и чак тогава ще започне да пише с тази четка. Покойният ми баща много държеше на този предмет. След като ми го показа, внимателно го прибра обратно в ковчежето заедно с нефритовите фигурки.
— С тази четка е бил убит баща ви — бавно изрече съдията.
Кандидатът Дън изгледа смаяно четката, която продължаваше да държи в ръката си. Приближи я до лицето си, обърна я отвсякъде, зажумя с едно око, за да надникне в кухата дръжка. Накрая поклати недоверчиво глава.
Съдията Ди проследи внимателно всички жестове на Дън.
— Върнете ми четката! — заповяда рязко той. — Сега ще ви покажа как е било извършено престъплението.
Кандидатът подаде четката и съдията я пое с лявата ръка. С дясната извади от ръкава си някаква къса дървена пръчица и я вдигна високо, за да я видят всички.
— Този предмет — обясни той — е точно копие от дърво на дръжката на миниатюрното ножче, което намерихме забито в гърлото на генерал Дън. Дължината му е точно както на оръжието на убийството заедно с острието. Сега ще го пъхна в кухата дръжка на четката.
Дебелината на пръчицата съвпадна точно с отвора. Но след като влезе донякъде, тя засече. Съдията подаде четката на Ма Жун.
— Вкарай пръчката докрай! — заповяда той.
Ма Жун постави дебелия си палец на върха на пръчката. След това натисна, отначало леко, след това с доста сила, докато тя се скри напълно в дръжката. Ма Жун погледна въпросително господаря си.
— Протегни сега напред ръка и си дръпни рязко палеца! — нареди съдията.
Пръчицата изхвърча във въздуха на повече от пет стъпки височина и изтрака на плочите. Съдията се облегна в креслото си. Поглади брадата си и каза замислено:
— Тази четка е смъртоносно оръжие, изработено с невероятна изобретателност. Във вътрешността на дръжката има не докрай нацепена тръстикова цев, която играе ролята на пружина. След като я е вкарал, хитроумният майстор на този инструмент е събрал нацепените връхчета едно към друго с помощта на тръбичка. През същата тръбичка е сипал вътре малко разтопена смола, изчакал е да застине и тогава е заменил тръбичката с това.
Съдията отвори една кутия и внимателно извади от нея малкото ножче, което бе причинило смъртта на генерала.
— Както видяхте — продължи той, — тръбовидната дръжка на ножчето влиза точно в дръжката на четката, а завитото му кухо острие прилепва за стената на дръжката отвътре. Дори и при внимателен оглед ножчето остава невидимо. Преди години една загадъчна личност подарява тази четка на генерала и с това подписва смъртната му присъда. Този човек е знаел, че когато за пръв път използва четката, генералът ще я доближи до пламъка на свещ, за да опърли стърчащите косъмчета, както се прави винаги. Топлината ще разтопи смолата, пружината ще се освободи и отровното ножче ще излети от дръжката, за да се забие с много голяма вероятност в гърлото или в лицето на жертвата. А освободените пружинки ще прилепнат плътно към вътрешната стена на дръжката.
Докато съдията обясняваше, на лицето на кандидата Дън се изписа почуда. После очите му се изпълниха с ужас и неверие и той извика:
— Но как така, ваше превъзходителство! Кой е изработил това демонско оръжие?
— Той сам се е подписал под злодеянието си. Единствено дързостта на убиеца ми помогна да разреша загадката. Ще ви прочета на глас надписа, изрязан на дръжката: „Дълбок поклон в мига, когато приключват шестте цикъла. Обиталището на покоя.“
— Кой се крие зад този подпис? — високо извика кандидатът Дън.
Съдията поклати глава:
— Името е било известно само на съвсем тесен кръг близки приятели. Вчера научих, че това е бил литературен псевдоним на покойния губернатор Ю Шушиен.
Залата се разтресе от викове. Съдията изчака да се възцари спокойствие и продължи:
— Съдбата пожела в един и същ ден синът и бащата да се явят пред този съд: синът жив, бащата като дух. Вие, кандидат Дън, сигурно знаете по-добре от мен в какво се е провинил баща ви, за да накара стария губернатор да го осъди на смърт и сам да изпълни присъдата си по толкова странен начин. Но не на мен е дадено да съдя мъртвите. Аз, магистратът на този окръг, обявявам край на това дело.
Съдията удари с чукчето си по масата. После стана и изчезна зад завесата в дъното на подиума.
Зрителите бавно опразниха залата, възбудени докрай. Всички се дивяха на неочакваното обяснение за убийството на генерала, мнозина възхваляваха своя съдия, който бе открил действието на хитроумното оръжие. Но по-възрастните, запознати с юридическите тънкости, клатеха глава в недоумение. Каква беше тази история със захаросаните сливи? Очевидно съдията таеше нещо.
Началникът на стражата завари в караулното У, който го чакаше. Художникът се поклони дълбоко и каза настойчиво:
— Моля ви, разрешете ми да ви помогна в търсенето на Бяла Орхидея!
Фън го погледна умислено и отговори:
