разбраха, че трябва да ни бъде върнато присвоеното от вас. Кой заграби земите ни и разора пасбищата ни за оризища? Кой ни изтласква все по-навътре в пустинята, където хората и добитъкът ни гинат от глад? Няма да издам хората, които разбраха какви ужасни неправди китайците причиняват на храбрите уйгурски племена!
Началникът на стражата замахна да го удари, но съдията вдигна ръка. Наведе се напред и каза спокойно:
— Обстоятелствата не ми позволяват точно сега да се впускам в празни спорове. И без това вече не можеш да ходиш, защото десният ти крак е счупен. Значи няма да е голяма беда, ако и другия го сполети същото — и даде знак на началника.
Двама стражници повалиха уйгура възнак на пода и настъпиха дланите му. Трети внесе дървено магаре, две-три педи високо. Началникът повдигна левия крак на Улджин и завърза глезена му за магарето. После обърна очи към съдията.
Той кимна и един як стражник стовари върху коляното на затворника тежка бухалка. Уйгурът изкрещя.
— Не бързай! — нареди съдията.
Стражникът стовари още веднъж бухалката върху пищяла, а после и върху бедрото на уйгура. Улджин крещеше и псуваше на своя език. След повторния удар по пищяла той извика:
— Един ден с нашите орди ще завладеем прокълнатата ви страна, ще сринем крепостите ви до основи, ще изгорим градовете ви, ще избием мъжете ви, жените и децата ви ще бъдат наши роби…
Бухалката падна, той нададе див крясък, който премина във вой. Стражникът замахна пак, но съдията го спря.
— Както скоро ще разбереш — обърна се той към Улджин, — това е само обичаен разпит. Не искам друго от теб, освен да потвърдиш разказа на твоя съзаклятник китаец, който разкри целия ви злодейски заговор.
С нечовешко усилие уйгурът изтръгна едната си длан изпод стъпалото на стражника, надигна се на лакът и извика:
— Няма да ме оплетеш в наглите си лъжи, чиновническо псе!
— Добре тогава — с леден глас каза съдията. — Разбира се, един китаец е много по-умен от всички празноглави варвари. Надхитри ви вашият мним съзаклятник. Та той разкри всичко на властите и скоро ще получи от правителството добър пост в отплата за ценните сведения. Не разбираш ли, че и ти, и твоят невеж хан сте изиграни?
Докато говореше, съдията Ди направи знак на Ма Жун. След минута пред масата се изправи Ю Ки.
Когато видя проснатия на пода уйгур, Ю Ки пребледня като смъртник. Понечи да се обърне, но Ма Жун склещи китката му като в менгеме. А уйгурът, щом видя Ю Ки, забълва поток от ругатни и клетви:
— Мръсно куче! Гнусен предател! Проклет да е денят, в който един доблестен уйгур реши да се свърже с теб, лигав червей, покварен като всички китайци!
— Ваше превъзходителство, този мъж е луд! — извика Ю Ки.
Съдията Ди не му обърна внимание. Спокойно попита уйгура:
— Кои са другите ти съучастници в дома на този човек?
Улджин каза имената на двамата уйгури, наети от Ю Ки като наставници по бойни умения, и се провикна:
— Но това не е единственият китаец, който ви предава! Това куче Ю Ки може и да ме е изиграл, но пък други са готови по корем да се влачат пред нас за пари — и изброи имената на трима търговци и четирима войници.
Тао Ган внимателно ги записа. Съдията Ди извика Цяо Тай и му прошепна:
— Тичай веднага в къщата на Шиен и задръж четиримата войници под стража. После с ефрейтор Лин идете у Ю Ки и арестувайте двамата уйгури. След това задръж тримата търговци и накрая — Ловеца и сподвижниците му от северния квартал!
Цяо Тай забърза към изхода, а съдията Ди отново се обърна към Улджин:
— Улджин, аз не съм несправедлив човек. Няма да позволя един китаец да бъде възнаграден, задето те е издал, след като сам те е подстрекавал и е бил твой съучастник. Ако не искаш Ю Ки да се измъкне от правосъдието, разкажи как бе убит съдията Пън.
Зъл пламък проблесна в очите на уйгура.
— Аз съм отмъстен! — извика той. — Слушай, чиновнико! Преди четири години този човек, Ю Ки, ми даде десет сребърника и ме прати тук в съда да кажа на новия съдия, че същата нощ може да изненада тайна среща между Ю Ки и пратеник на уйгурския хан при брода на реката. Съдията Пън тръгна само с един помощник. Него убих веднага след като излязохме от града. После заклах и съдията и хвърлих тялото му на брега на реката — и Улджин се изхрачи към Ю Ки. — Ето ти наградата, краставо куче! — изкрещя той.
Съдията Ди кимна на старшия писар. Той прочете на глас показанията на уйгура. Поднесоха документа и Улджин положи отпечатък от палеца си върху него. С тържествен глас съдията Ди заяви:
— Улджин, ти си уйгурски княз и престъплението ти засяга отношенията на нашата империя с други страни. Не разполагам с никакви средства, за да разбера дали и твоят хан и вождовете на други племена са замесени в този противодържавен заговор. Като окръжен магистрат нямам правомощия да произнеса присъда срещу теб. Още днес ще те изпратя за столицата, където случаят ще бъде поет от министерството на отношенията с варварите.
По знак на съдията положиха Улджин на носилка и го отнесоха обратно в тъмницата.
— Престъпникът Ю Ки да застане пред съда!
Докато двама стражници грубо поваляха Ю Ки на колене, съдията Ди заговори строго:
— Ю Ки, обвинен си в предателство към родината. Това е престъпление срещу държавата и законът предвижда най-сурово наказание. Но славното име на твоя баща и евентуална препоръка от мен могат да накарат Столичния съд да смекчи страшната участ, която те очаква. Затова те съветвам да направиш пълни самопризнания и най-подробно да разкажеш за всичките си злодеяния.
Ю Ки не отговори. Дишаше тежко със сведена глава. След известно време най-сетне вдигна очи и с беззвучен глас, съвсем различен от обичайното му словообилие, започна:
— Освен двамата уйгури в дома ми никой не е в течение. Бях решил да изчакам последния момент, за да кажа на прислугата, че ще превземем града. Четиримата войници са купени с пари. Утре точно в полунощ трябваше да запалят огън на най-високата стражева кула в къщата на Шиен. Те знаят само, че това е сигнал за шайка бандити, които ще предизвикат безредици и под тяхното прикритие ще оберат двата големи златарски дюкяна. Всъщност това е сигналът за нападение, уговорен с уйгурските племена отвъд реката. В същото време Улджин трябваше да отвори със своите помощници китайци решетките на речната врата и…
— Достатъчно! — рязко го прекъсна съдията. — Утре ще имаш възможност да разкажеш всичко. Сега искам да отговориш на един-единствен въпрос. Какво направи със скритото завещание в рисунката, която баща ти завеща на втората си съпруга?
Върху сгърченото лице на Ю Ки за миг се изписа удивление. След това той каза:
— Според оригиналното завещание всичко трябваше да бъде разделено по равно между мен и природения ми брат Ю Шан и аз го унищожих. На негово място пъхнах в подплатата на свитъка собственоръчно написан от мен документ, според който ставах единствен наследник.
— Както виждаш — презрително каза съдията, — безсмислено е да отричаш. Всичките ти престъпления са ми известни. Отведете го в тъмницата!
Малко след като съдията закри заседанието, Цяо Тай влезе в кабинета му и докладва, че всички престъпници са арестувани. В северния квартал възникнали известни трудности, защото Ловеца се опитал да окаже съпротива, та се наложило ефрейтор Лин да се отнесе по-сурово с него. Съдията Ди се облегна в креслото си. Отпи глътка горещ чай и каза:
— Улджин и шестимата уйгури трябва да заминат за столицата. Ефрейтор Лин да подбере десет войници и утре сутринта да потеглят. Като сменят конете в попътните постове, ще стигнат в столицата за една седмица. Тримата търговци и четиримата войници ще съдя аз — той огледа помощниците си, насядали в полукръг пред бюрото, и продължи с усмивка: — Надявам се, че с ареста на водачите сме задушили заговора в зародиш!
