лично към мен.
Съдията замълча и хвърли остър поглед към окачения на отсрещната стена пейзаж. Посочи го с пръст и продължи:
— Няма да се успокоя, докато не разкрия загадката на тази картина! Особено сега, след самопризнанието на Ю Ки, тя се превърна в послание до мен, изпратено от стария губернатор. В памет на този велик човек смятам за свой дълг да защитавам правата на неговата вдовица и на малкия му син. Още повече че предавам големия на палача.
Съдията стана и направи няколко крачки към картината. Помощниците му го последваха и се скупчиха пред нея с широко отворени очи. Съдията скръсти ръце в широките ръкави на робата си и прочете, като произнасяше отчетливо всеки звук: „Домовете на напразната надежда“. Какво ли разочарование бе изживял старият губернатор, когато е открил, че синът му Ю Ки е наследил от него бляскавия ум, но не и непоколебимата му честност!
— Вече знам наизуст всеки замах на четката. Надявах се старото извънградско имение да ми подскаже някаква следа, но не мога…
Съдията млъкна внезапно и направи още една крачка към свитъка. Огледа го подробно, като започна от горния край, и накрая се наведе, за да стигне до долния. После се изправи и бавно поглади бакенбардите си. Обърна се. В очите му святкаше радостно пламъче.
— Приятели мои, най-сетне открих тайната! — провикна се той. — Утре ще приключим и с този случай.
Глава 21
Един хитроумен механизъм излиза наяве; Цяо Тай разказва печална история.
Новината за арестуването на Ю Ки се бе разнесла из града като светкавица заедно с какви ли не фантастични слухове за залавянето на уйгурския вожд. На другата сутрин пред вратата на съдебната зала се блъскаше огромна тълпа.
След като се разположи в голямото кресло, съдията Ди бавно обходи с поглед зяпналите в него зрители. Изпитваше известно колебание, как да започне разпита. Ю Ки беше майстор в увъртането и преструвките. Може би изваждането на този лицемер от бърлогата му все пак го е изкарало от равновесие, помисли си съдията. Написа нареждане за тъмничаря и го подаде на началника на стражата. Въведоха престъпника и съдията установи, че не се е излъгал. След една нощ в килията Ю Ки бе станал друг човек. Неизменната му маска на угодлива приветливост се бе разтопила. Пред съдията стоеше един пречупен и обезсилен човек.
— Вчера на следобедното заседание приключихме с формалностите — започна съдията с тържествен тон. — Можеш веднага да пристъпиш към самопризнанията.
— Ваше величество — поде с погаснал глас подсъдимият, — когато човек е загубил всякаква надежда и в този, и в онзи свят, няма причини да крие истината — Ю Ки направи кратка пауза и продължи горчиво: — Зная колко много ме мразеше моят баща. И моите чувства не бяха по-слаби въпреки страха ми от него. Още докато беше жив, се зарекох да стана по-велик от него. Той бе стигнал до губернатор, аз щях да бъда владетел! Години наред изучавах положението по границите. Разбрах, че ако няколко племена се обединят под властта на един водач, няма да им е трудно да превземат цялата погранична област. Ланфан можеше да се превърне в столица на основано от мен княжество. Залъгвайки китайските власти с мъгляви обещания и безкрайни преговори за подчинение на императорския трон, можех да разширя владенията си на запад, като привличам все нови и нови варварски вождове. Колкото повече щях да заздравявам положението си на запад, толкова по-твърда позиция щях да заемам спрямо китайските власти, докато накрая станех толкова силен, че никой да не смее да излезе срещу мен — Ю Ки въздъхна и продължи: — Моята обиграност като дипломат и доброто познаване на вътрешното положение в Китай бяха силни козове. От военно дело обаче не разбирах нищо. В лицето на Шиен Моу открих пълководеца, от когото се нуждаех. Той беше решителен и безмилостен мъж, но не притежаваше качествата на политически вожд. Подтикнах го да завземе властта в Ланфан и го учех как да противодейства на централната власт. Имах намерение да го направя върховен главнокомандващ след успеха на начинанието ни. Междувременно узурпацията ми даваше възможност да наблюдавам реакцията на висшите власти. Всичко се развиваше гладко. Императорското правителство, изглежда, се бе примирило с незаконното положение, установено в Ланфан. Затова реших да премина към следващия етап и влязох във връзка с уйгурските племена. Точно този миг избра онзи безумец съдията Пън, за да си напъха носа в нашите работи! Досадна неточност му позволи да залови мое писмо до един от уйгурските вождове. Трябваше да действам незабавно. Наредих на Оролакчи, братовчед на хана и мой доверен човек, да примами Пън близо до реката и да го убие. Шиен Моу страшно се разгневи. Уплаши се да не би правителството да вземе мерки. Казах му как да прикрие престъплението, и нещата се успокоиха.
Съдията Ди понечи да прекъсне подсъдимия, но се отказа. Реши, че е по-добре да го остави да изложи всичко от своя гледна точка. Ю Ки продължи със същия погаснал глас:
— Канех се вече да мина в настъпление, но тогава ханът получи тревожни вести за китайски победи над северните варвари. Уплаши се и в крайна сметка отказа да ми помогне. Бях принуден да започна сложни преговори с няколко по-незначителни вождове, но все пак успях да събера три могъщи племена. Бяха готови да нападнат града, при условие че им отворя решетката на речната врата и завзема с моите хора няколко важни стратегически точки в Ланфан. Определихме и датата на нападението, но тогава в града пристигна негово превъзходителство с един полк от редовната армия, тръгнал на обиколка по границата. Шиен Моу бе арестуван, хората му — разпръснати. Изплаших се, че плановете ми ще бъдат разкрити и че в Ланфан ще се установи постоянен гарнизон, и реших да действам незабавно. Тази нощ в равнината ще се съберат три племена уйгури. В полунощ трябваше да видят огъня, запален на стражевата кула, и да нахлуят в града през речната врата. Това е всичко.
От тълпата се надигна възбуден ропот. Зрителите изведнъж установяваха, че над главите им е висяла страшна заплаха, че малко е оставало кръвожадните варвари да подложат на сеч и огън техния град.
— Тишина! — изрева съдията и заповяда на Ю Ки: — Кажи колко въоръжени мъже имат трите племена!
Ю Ки помисли и отговори:
— Около две хиляди добре обучени конни стрелци и стотина пешаци.
— Каква е ролята на тримата китайски търговци в твоя план?
— Никога не съм ги виждал. Стараех се колкото може по-малко да се показвам. Наредих на Оролакчи да си намери десетина съучастници китайци, за да има кой да заведе неговите уйгурски воини до съдилището и градските врати. Той се е свързал с тях и ги е подкупил.
Съдията заповяда на старшия писар да прочете на глас показанията на подсъдимия. Ю Ки потвърди, че записаното съответства на показанията му, и сложи отпечатък от палеца си под протокола. Съдията Ди изпъна рамене и изрече с тържествен тон:
— Ю Ки, обявявам те за виновен в измяна на родината. Сега от висшите власти зависи да облекчат присъдата ти, като вземат предвид славното минало на твоя бележит баща и факта, че направи доброволни самопризнания. Мой дълг е все пак да те предупредя, че за измяна в закона е предвидено смъртно наказание в една от най-суровите му форми. Тялото на престъпника се реже на малки парчета, изтезанието се нарича „бавна смърт“. Отведете затворника!
След това съдията се обърна към присъстващите:
— Обезвредени са всички водачи на този коварен заговор. Варварите няма да посмеят да нападнат тази нощ, защото няма да видят уговорения сигнал. Същевременно са взети всички необходими мерки да бъдат отблъснати, ако все пак тръгнат в атака. През деня ще получите указания от своите квартални надзорници. Но нямате повод за страх, варварите никога не са превземали укрепен град!
Шумни възгласи изпълниха залата. Съдията стовари чукчето си на масата и обяви:
— Преминавам към разглеждане на делото „Дън срещу У“.
С червената си лакирана четчица той написа нареждане за тъмничаря. След малко двама стражници избутаха У пред подиума. Докато художникът коленичеше, съдията извади от ръкава си една картонена кутийка и я избута през края на масата. Тя падна на пода, претърколи се няколко пъти и спря точно пред У.
