Извади веднага ножа си и започна да стърже мръсотията, скоро последван от Ма Жун и сержант Хун. Малко по малко се появи някакво кръгло очертание. Съдията побърза да се сведе над него.
— Това е карта на лабиринта — каза той. — Вижте, криволиците на алеята образуват четири стилизирани в старинен дух йероглифа: „Домовете на напразната надежда“! Същият надпис като на пейзажа! Явно това е било нещо като мото, което непрекъснато се е завръщало в мислите на стария губернатор, след като си е подал оставката. Напразна надежда!
— И тайният проход е показан! — провикна се разпалено Ма Жун. — Боровете са означени с точки.
Съдията пак се вгледа в плана. Проследи с показалец капризните извивки.
— Колко находчиво изграден лабиринт! — възкликна той.
— Ако от входа тръгнеш по алеята и на всяко разклонение завиваш все надясно, излизаш, след като си го обходил целия. Същото става и ако влезеш през изхода и завиваш само наляво. Но ако не знаеш за тайния проход, никога няма да стигнеш до павилиона.
— Трябва да поискаме от госпожа Ю разрешение да почистим този лабиринт, господарю — обади се сержантът.
— Той може да се превърне в една от местните забележителности редом с пагодата в лотосовото езеро.
В този миг влезе началникът на стражата.
— Няма и помен от човек, ваше превъзходителство. Претърсихме всяко храстче.
— Огледайте и нагоре по дърветата! — нареди съдията. — Може да се е покатерил нависоко или пък да се крие в някой кух дънер.
Фън излезе, а погледът на съдията бе привлечен от действията на Тао Ган, който клечеше до пейката и втренчено се взираше в дебелия слой прах върху нея.
— Май няма да излъжа, ако кажа, господарю, че това петно много прилича на кръв.
Съдията почувства как сърцето му изстива. Той отиде веднага до пейката и потърка с пръсти петното, което му показа Тао Ган. После се приближи до прозореца и разгледа дланта си на светло. Беше изцапана с червено. Обърна се към Ма Жун и кратко нареди:
— Виж под пейката!
Ма Жун веднага започна да мушка с копието си в тясното пространство. Оттам с подскоци излезе една едра жаба. Великанът клекна и дълго се взира в тъмното.
— Не виждам нищо, освен паяжини и прахоляк, господарю — каза накрая.
През това време Тао Ган надничаше зад пейката. Когато се обърна, лицето му имаше пепеляв цвят.
— Зад пейката има труп! — каза той с треперещ глас.
Ма Жун скочи при него и двамата извлякоха обезобразеното тяло на младо момиче. Беше голо, покрито със съсирена кръв и засъхнала кал. Главата липсваше.
Двамата положиха страшната си находка на пейката. Ма Жун свали шала си и покри скута й. После се дръпна назад с разширени от ужас зеници.
Съдията се наведе над това, което бе представлявало добре сложена девойка. Грозна рана от нож зееше под лявата гръд, по ръцете се виждаха незараснали разрези. Внимателно обърна тялото. Раменете и кръстът бяха покрити с бели драскотини. Когато вдигна глава, погледът му изразяваше страшен гняв. Със задавен от вълнение глас той каза:
— Убили са я не по-рано от вчера. Тялото е вкочанясало, но няма и помен от разложение.
— Но как е дошла дотук? — в пълно недоумение възкликна Ма Жун. — Излиза, че гола е пресякла лабиринта. Погледнете, бедрата й са издраскани от къпинаците, глезените й са целите в кал от тресавището. Сигурно тя се е хлъзнала на онзи камък и е счупила клона, когато се е опитала да се задържи.
— Най-важното е да научим кой я е довел тук. Извикайте началника на стражата!
Фън се появи на прага и съдията му заповяда:
— Завий този труп в робата си и кажи на стражниците да отсекат три-четири клона и да направят носилка.
Фън свали горната си роба и се надвеси над пейката. Изведнъж нададе дрезгав вик. Очите му, изскочили от орбитите, бяха приковани в трупа.
— Това е Бяла Орхидея! — прошепна той.
В следващия миг всички завикаха едновременно. Съдията вдигна ръка.
— Сигурен ли си в това, приятелю? — с равен глас попита той.
— Когато беше седемгодишна, обърна отгоре си една тенджера с вряла вода и си изгори лявата ръка. Аз ли не познавам този белег!
Той посочи един бял прорез, който нарушаваше съвършенството на моминската ръка. После падна върху тялото на дъщеря си и се разтресе от ридания.
Съдията кръстоса ръце в широките си ръкави. Свъси рунтавите си вежди и известно време остана потънал в дълбок размисъл. После внезапно попита сержант Хун:
— Научи ли къде живее тази госпожа Ли?
Сержантът безмълвно махна с ръка към Фън. Съдията внимателно сложи ръка върху рамото на началника на стражата.
— Къде се намира къщата на госпожа Ли?
Без да вдигне глава, Фън отговори с накъсан от хлипове глас:
— Тази сутрин заповядах на Черна Орхидея да разпита, ваше превъзходителство.
Съдията светкавично се завъртя на пети, дръпна Ма Жун и му пошушна нещо в ухото. Великанът тозчас си плю на петите и изхвърча от павилиона.
Глава 24
Една девойка влиза в смъртоносен капан; Ма Жун се появява там, където не го чакат.
Сутринта Черна Орхидея излезе от съдилището, натоварена от баща си със задачата да открие къде живее госпожа Ли. Тя се отправи забързано по главната улица към Източната врата. От няколко дни все повече се тревожеше за съдбата на голямата си сестра и се надяваше, че разходката ще поуталожи безпокойството й.
Половин час се въртя пред уличните сергии, после тръгна към търговския квартал до Източната врата. От баща си бе разбрала, че госпожа Ли е художничка, затова влезе в първия дюкян за хартия и четки. Продавачът познаваше госпожа Ли, тя му била отдавнашна клиентка. Жива била, разбира се, петдесетинагодишна според него. Но посъветва Черна Орхидея да си потърси друга учителка, защото от месеци не вземала ученици. Черна Орхидея каза на продавача, че иска да се срещне с госпожа Ли само за да я попита за някаква далечна обща роднина. При това обяснение продавачът упъти момичето как да намери къщата на художничката през няколко преки.
Трябва да се върна, помисли си девойката, и да кажа на баща си, че съм изпълнила задачата. Но пък слънцето така весело приличаше, че щеше да е жалко да не се поразходи още малко. И тя реши да хвърли едно око на къщата на тази госпожа Ли.
Къщата се оказа в квартал на замогнали се търговци. Сърцатото девойче бе изминало половината от улицата, когато зърна на оградата на една кокетна къща табела с името на госпожа Ли. Не можа да устои на изкушението и почука на лакираната черна врата. Никой не отговори. Това разпали любопитството на Черна Орхидея и тя реши на всяка цена да проникне вътре. Потропа наново с всички сили и залепи ухо за вратата. Дочу тихи стъпки. Когато вдигна ръка, за да почука трети път, вратата се отвори. Показа се жена в зряла възраст, просто облечена. Подпираше се на бастунче със сребърна дръжка. Тя изгледа посетителката от главата до петите и попита с леден глас:
— Защо чукаш на вратата ми, младо момиче?
По осанката й Черна Орхидея разбра, че това е самата госпожа Ли. Поклони се дълбоко и каза почтително:
