Слънчевата светлина хвърляше върху него сенки от градината и целият прозорец напомняше рисунка на бамбукови листа, полюшвани от вятъра. Черна Орхидея вдигна капака на котела с топлата вода и установи, че е загрята точно колкото трябва. На повърхността плаваха ароматни треви. Тя свали набързо дрехите си и сипа няколко ведра топла вода в дървената вана. Тъкмо изливаше и ведро студена, за да я разхлади, когато чу шум зад гърба си. Подскочи от изненада и се обърна. На прага стоеше госпожа Ли, облегната на бастунчето си.
— Не се притеснявай, мила, аз съм. Установих, че и на мен ми се иска малко да дремна. Чудесно, че си се сетила да влезеш в банята, ще спиш като къпана!
Докато говореше, очите й по много особен начин оглеждаха девойката. Черна Орхидея изведнъж се изплаши. Наведе се бързо, за да вдигне дрехите си. Но госпожа Ли беше по-бърза. Направи крачка напред и рязко дръпна дрехите от ръцете й.
— Нали искаше да се къпеш? — с остър глас извика тя.
Черна Орхидея започна смутено да се извинява. Но госпожа Ли я притегли изведнъж към себе си и прошепна в ухото й:
— Няма защо да се криеш, мила. Толкова си красива!
Вълна от отвращение се надигна в девойката. Тя с всичка сила отблъсна тази жена, която я плашеше. Госпожа Ли политна, но успя да запази равновесие. В очите й сега гореше зъл пламък, лицето й бе разкривено от гняв. Тя замахна и удари през бедрото загубилата ума и дума Черна Орхидея. Болката накара девойката да забрави за уплахата. Тя посегна да грабне ведрото и да го хвърли в лицето на госпожа Ли. Но бастунчето я изпревари и се стовари върху хълбока й. Клетото момиче изпищя от болка и скочи встрани. Госпожа Ли се разкикоти подигравателно:
— Не се опитвай да правиш номерца, мила! Този бастун може не само да удря, а и да мушка. По- непокорна си от сестра си Бяла Орхидея, но скоро и ти ще омекнеш.
В мига, когато чу името на сестра си, Черна Орхидея забрави за болката.
— Къде е сестра ми? — извика тя.
— Искаш ли да я видиш? — попита госпожа Ли, злобно захилена.
И без да дочака отговора на жертвата си, забърза към стаята. Черна Орхидея стоеше, вкаменяла от ужас, заслушана в стъпките на госпожа Ли зад подвижната врата. После художничката я издърпа докрай с лявата ръка, стиснала в дясната дълъг остър нож.
— Гледай! — тържествуващо извика злодейката, сочейки с пръст към тоалетката.
Черна Орхидея изкрещя неистово. Пред огледалото бе поставена главата на нейната мила сестра Бяла Орхидея. Госпожа Ли слезе чевръсто по стъпалата в банята, прокарвайки пръст по острието на ножа.
— Ако не ме искаш, празноглава малка никаквице — изсъска тя, — и ти ще я последваш!
Черна Орхидея се обърна към прозореца и закрещя колкото сила имаше. Хвърли се напред, за да издъни прозореца, но върху него се очерта гигантска черна сянка. Тя се дръпна сепнато. В следващия миг прозорецът се разхвърча на трески и в банята влетя един великан. Той светкавично огледа двете жени и скочи към госпожа Ли. Избягна на сантиметър ножа, с който тя замахна, сграбчи китката й и я изви. Ножът иззвънтя на пода. В следващия миг ръцете на убийцата бяха завързани на гърба й.
— Ма Жун, тя е убила сестра ми! — извика Черна Орхидея.
— Обличай се, малка безсрамнице! — избоботи той. — Отдавна ми е известно това.
Черна Орхидея почувства, че цялата се изчервява. Побърза да се облече, докато Ма Жун мъкнеше госпожа Ли към спалнята. Когато и тя отиде там, престъпницата лежеше на кревата със завързани крака. Ма Жун постави главата на Бяла Орхидея в една кошница и извика:
— Тичай да отвориш вратата! Стражниците всеки момент ще пристигнат. Аз ги изпреварих на кон…
— Ти пък откога започна да ми заповядваш, грубиянино! — сопна му се девойката.
Ма Жун прихна да се смее и Черна Орхидея изтича обидена от стаята.
Привечер съдията Ди правеше със своите помощници разбор на събитията от деня, когато в кабинета влезе У и се поклони пред съдията.
— Тялото на Бяла Орхидея е положено в караулното заедно с главата. Поръчах ковчег.
— Как е нашият приятел Фън? — попита съдията.
— Като че ли дори малко се успокои сега, когато поне неизвестността приключи, ваше превъзходителство. Черна Орхидея е с него — и художникът се поклони, след което излезе.
— Май е поразредил дозите нашият художник — каза съдията. — Поукротил се е сякаш.
— Не мога да разбера защо се вре тук при нас! — изръмжа Ма Жун.
— Изглежда, се чувства донейде отговорен за трагичната участ на Бяла Орхидея — предположи съдията. — Горкото дете, какъв ли ад е преживяло в лапите на онази ужасна жена!
— Още не мога да разбера — обади се сержантът — как господарят установи в лабиринта, че съществува някаква връзка между госпожа Ли и Бяла Орхидея.
Съдията се облегна в креслото си. Поглади мълчаливо бакенбардите си и след това отговори:
— Нямах особен избор! Единствен губернаторът е познавал тайната на лабиринта. Дори синът му Ю Ки и младата му съпруга не са влизали никога вътре. Оставаше някой съвсем случайно да е научил как се стига до павилиона. А знаехме, че госпожа Ли често е пиела чай с губернатора и съпругата му в имението. Изглежда, е изненадала губернатора, докато е рисувал този пейзаж. С набитото си художническо око на часа е схванала, че не е обикновен пейзаж. Познавала е отлично входа на лабиринта и е отгатнала значението на тази картина, без губернаторът да разбере.
— Нищо чудно да е видяла картината в много ранен етап, когато са били отбелязани само боровете — предположи Тао Ган.
Съдията кимна одобрително:
— Тази потайна жена, свикнала да потулва извратеното си влечение към млади момичета, се е постарала да запази в тайна откритието си. Сигурно си е рекла, че някой ден това скривалище може да й послужи. Голямата дъщеря на Фън е била кротко и послушно момиче и след като я е подмамила веднъж, злодейката без особени трудности я е превърнала в своя робиня. Но се е разтревожила, когато е научила за ходенето й в изоставения скит. Затова я е отвела в имението на губернатора и я е затворила в бившата стая на пазачите, където прозорецът е с решетка. Безуспешното претърсване на квартала съвсем я е уплашило и е решила да убие жертвата си. Павилионът в сърцето на лабиринта е бил най-подходящ за целта.
— Ако бяхме тръгнали един час по-рано, когато първия път ходихме в имението на губернатора, можехме да предотвратим това престъпление! — възкликна Ма Жун. — Госпожа Ли се е измъкнала малко преди нашето идване.
— Съдбата пожела точно тази сутрин да дойде госпожа Ю — натъртено каза съдията. — Там на място, докато разглеждахме входа на лабиринта, видях отпечатък от крака на госпожа Ли или Бяла Орхидея. Тогава си премълчах за това откритие, защото изведнъж ме завладя някакъв необясним страх, докато надничах в лабиринта. Няма съмнение, че душата на клетото дете, убито половин час преди това, е пърхала наоколо. После пък ми се стори, че виждам в алеята духа на губернатора…
Гласът на съдията заглъхна. Той потръпна от спомена за страшните мигове, които бе изживял. След известно време успя да пропъди тези образи от съзнанието си и продължи със спокоен тон:
— Добре, че поне този път Ма Жун пристигна навреме, за да предотврати ново убийство! Мисля, че е време за вечерния ориз. Май всички се нуждаем от добро хапване преди нощта. Не се знае все пак какво могат да предприемат варварите.
Цяо Тай бе успял следобеда да създаде впечатляваща организация. Най-добрите бойци вече стояха на пост около речната врата, останалите бяха разпределени по градската стена. Населението бе предупредено от кварталните надзорници за вероятността от нощно нападение на варварите. Всички читави мъже се бяха включили в мъкненето на тежки камъни и наръчи сухи вършини по укреплението, в майсторенето на бамбукови копия и железни върхове за стрелите. Три часа преди полунощ трябваше да заемат позиции на стената, разпределени на групи по петдесет души, командвани от един войник. Двама войници вече стояха в кулата с барабана със задачата да дадат сигнал за тревога, щом варварите наближат речния бряг. В този
