— Казвам се Черна Орхидея. Дъщеря съм на ковача Фън. Търся си учител по рисуване, който да насочва несръчната ми ръка, и един продавач на хартия ме упъти към вас. Моля да ме извините за дързостта да ви обезпокоя, независимо от неговото предупреждение, че вече не вземате ученици.
Госпожа Ли я погледна замислено изпод вежди. После се усмихна и каза:
— Точно така, моето дете. Но щом си си направила труда да дойдеш, влез поне да изпиеш чаша чай.
Черна Орхидея се поклони отново и тръгна след дамата, която пресече куцукайки една грижливо поддържана градинка и влезе в приемната на дома. Госпожа Ли тръгна да донесе вода за чая, а момичето се огледа с възхищение наоколо. Стаята не беше голяма, но много чиста и обзаведена с вкус. Пейката, на която седеше върху копринени възглавници с везмо, бе от розово дърво, също както резбованите столове и елегантните масички за чай. Синкав дим се издигаше от бронзова кадилница за благовония, поставена на висока стойка до стената в дъното. Над нея висеше свитък с изобразени цветя и птици, прозорецът бе подлепен с чиста бяла хартия.
Госпожа Ли се появи скоро с меден съд в ръката. Тя наля кипяща вода в изящен порцеланов чайник и се разположи на другия край на пейката. Докато отпиваха уханната течност, двете жени си размениха обичайните любезности. Въпреки лекия си недъг госпожа Ли сигурно е била хубава на младини, помисли си Черна Орхидея. Лицето й бе с правилни черти, малко плътни наистина, а дебелите вежди й придаваха някак мъжки вид. Изглежда, й беше приятно да си говори с младото момиче и Черна Орхидея се почувства поласкана. Дъщерята на Фън се учуди, че не вижда прислужници, и домакинята побърза да обясни:
— Домът ми не е голям и държа само една възрастна жена, която ми помага за тежката работа. А и не обичам наоколо да се въртят много хора. Преди няколко дни старата ми прислужничка се разболя и я пратих у дома й при нейния съпруг, уличен търговец. Къщата им е наблизо, на ъгъла. Мъжът също идва от време на време да се грижи за градината.
Черна Орхидея се извини отново за натрапеното си посещение, особено неподходящо сега, при отсъствието на прислужничката, и стана да си ходи. Но госпожа Ли я зауговаря да остане, обясни, че много се радвала да си побъбри с някого, и побърза да напълни отново чашите с чай.
След малко тя покани гостенката да разгледа къщата. Въведе я в една стая с огромна, лакирана в червено маса, запълнила почти цялото помещение. На стената имаше полици, отрупани с малки гърненца, от които стърчаха всевъзможни четки, както и съдове с бои. На пода стоеше голяма порцеланова купа с рула копринена хартия, прозорецът гледаше към градинка с разцъфтели храсти. Госпожа Ли покани Черна Орхидея да седне на едно столче до масата и започна да развива пред нея свитък след свитък. Момичето бе много поласкано от това внимание. Колкото и малко да разбираше от живопис, не можеше да не оцени, че госпожа Ли е талантлива художничка.
Гостоприемството на домакинята започна да притеснява дъщерята на Фън. Дали да не издаде истинската цел на посещението си и да разкрие, че е дошла по нареждане от съдилището? Но не знаеше как би погледнал съдията на такава стъпка, и реши да продължи да играе ролята си, като се измъкне при първия удобен случай. Докато госпожа Ли навиваше свитъците, Черна Орхидея се изправи и хвърли един поглед през прозореца. Забеляза няколко стъпкани цветя и ги посочи на домакинята.
— Онези дръвници от съдилището ги изпогазиха, докато претърсваха квартала! — изсъска госпожа Ли.
Такава омраза звучеше в гласа й, че Черна Орхидея изненадано се обърна и я изгледа с учудване. Но лицето на госпожата не бе променило ни най-малко ведрото си изражение. Дъщерята на Фън се поклони и започна учтиво да си взема довиждане, когато домакинята направи няколко крачки към прозореца и погледна към слънцето.
— Не може да бъде! — възкликна тя. — Минава пладне. Трябва да си приготвя нещо за хапване. Не можеш да си представиш колко ми е неприятно да се занимавам с това! Но ти ми се струваш оправно девойче. Много ли нахално от моя страна ще ти се види, ако те помоля да ми помогнеш?
Можеше ли Черна Орхидея да откаже, без да я помислят за изключително невъзпитана? Освен това си рече, че така би успокоила съвестта си заради двойствената роля, която играеше, и отвърна с готовност:
— Позволете на мен, несръчната, да запаля печката ви!
Госпожа Ли изглеждаше очарована. Тя поведе въодушевената си помощничка към кухнята. Тук Черна Орхидея се почувства в свои води. Свали елека си и запретна ръкави, после раздуха огъня. Госпожа Ли седна на едно столче и започна надълго да разказва за своя съпруг, който бил починал наскоро след женитбата им.
Черна Орхидея откри бамбукова кутия с юфка. Наряза на ситно две глави лук и скилидка чесън, взе и няколко сушени гъби, които висяха нанизани от външната страна на прозореца. Домакинята продължаваше да разказва, а през това време малката готвачка сипа мазнина в един тиган, ситно нарязан зеленчук и соя, бъркайки непрекъснато с дървена лъжица. Добави юфката и скоро готварницата се изпълни с вкусно ухание. Госпожа Ли отиде да донесе купички, пръчици за хранене и чиния с туршия. Двете жени се разположиха на кухненската маса.
Черна Орхидея усети, че е много гладна, за разлика от госпожа Ли, която хапна съвсем малко и остави купичката си. Похвали девойката за готварските й умения и сложи ръка на коляното й. Дъщерята на Фън вдигна глава и забеляза някакъв блясък в очите на госпожата, който я накара да се почувства неудобно. Глупости, за какво трябваше да се притеснява от друга жена. И все пак необяснимо усещане я накара да се отдръпне от домакинята.
Госпожа Ли стана и скоро се върна с калайдисана каничка и две малки чаши.
— Тази великолепна напитка ще улесни храносмилането ни — усмихната заяви тя.
Черна Орхидея веднага забрави притеснението си. Та тя никога през живота си не бе пила вино, това беше напитка за дами! Гледай ти, какъв случай! Потопи устни в чашата. Питието беше с много тънък аромат и се наричаше „Роса от рози“. Поднасяше се студено и беше много по-силно от обикновеното вино, което се пие загрято. След като й допълниха на няколко пъти чашата, Черна Орхидея се развесели. Наложи се домакинята да й помогне да облече отново елека си, за да я отведе в приемната. Тук продължи да разказва историята за своя злощастен брак. Тя прехвана девойката през кръста и доверително й каза, че всъщност брачният живот е голямо бреме за жената. Мъжете много често са груби и не проявяват никакво разбиране. С тях никога не можеш да си поговориш както с друга жена. Черна Орхидея реши, че в тези думи има много истина, и беше извънредно горда, че една възрастна дама говори толкова интимно с нея.
По някое време госпожа Ли се изправи.
— О, колко съм неделикатна! — възкликна тя. — Ти сигурно си уморена след работата в кухнята. Защо не отидеш да си починеш малко в спалнята, докато аз рисувам?
Черна Орхидея си спомни, че е крайно време да тръгне за съдилището. Но наистина се чувстваше уморена и замаяна, а и много й се искаше да види какво представлява тоалетката на една толкова изискана дама. Тя се опита да протестира вяло, но госпожа Ли я побутна към спалнята си, разположена в дъното на къщата.
Стаята надмина всичките очаквания на девойчето. От една кълбовидна кадилница, овесена на тавана, се носеше упойващо ухание. На тоалетката стоеше голямо кръгло огледало с крак от санталово дърво, целия покрит с дърворезба. Пред него се виждаха множество порцеланови бурканчета с червени лакирани капачки. Креватът беше от абанос, с пищна дърворезба и седефени инкрустации. Завесата му пък беше истинско чудо, от бял тюл, с бродерии от златни нишки.
С привичен жест госпожа Ли избута една подвижна врата. Две мраморни стъпала водеха към малка баня. Тя се обърна и каза:
— Разполагай се, мила! След като подремнеш малко, пак ще пием чай в ателието.
После излезе и затвори вратата след себе си. Черна Орхидея свали елека и се намести на пейката пред тоалетката. Надникна с интерес във всяка кутийка, подуши пудрите и помадите. След като разгледа всичко, погледът й се спря на четирите кожени кутии, наредени една върху друга до леглото. Всяка носеше името на един годишен сезон, изписано със златен лак. Вътре очевидно бяха дрехите на госпожа Ли, но чак такова любопитство Черна Орхидея не се осмели да прояви.
Тя избута докрай подвижната врата и слезе в банята. До една каца бе поставено малко ведро, в ъгъла се виждаха двата котела, със студена и топла вода. Големият прозорец бе облепен с матова хартия.
