викнаха и той нямаше друг избор, освен да спре.
— Добър ден, Брет — каза Елен Сейнт Клер. Лиан повтори като ехо поздрава, свенливо усмихната. Брет не усети топли чувства към двете жени. Още го мъчеше това, че му се беше наложило да убие двамина и да се държи така, сякаш нищо не се беше случило. И преди беше убивал, но не често, а и това беше по време на златната треска. Мразеше да отнема живот, даже в самозащита. В този случай беше даже по- лошо, защото ако в главата на малката дивачка имаше поне капка здрав разум, всичко това нямаше да се случи. Още й беше бесен.
Сега той кимна рязко и не особено учтиво на Лиан, тъй като си спомни как тя разпространяваше слухове за Сторм в градината на Фърлейнови. На дневна светлина не беше и наполовина толкова красива, колкото на партито, беше просто злобничка. Почувства отвращение.
— Е, Брет, новината вече заля града! Разкажи ни — развълнувано каза тя.
— Каква новина?
— О, Брет! — възкликна Лиан усмихната. — Знаеш каква. Как си защитил Сторм от обезчестяване. Нараниха ли я? Успяха ли да я… съсипят?
— Страхувам се, че не разбирам за какво става дума — студено процеди Брет. — Моля за извинение, дами. Закъснявам за един ангажимент. — Той им кимна и си тръгна, без да обръща внимание на ахването на Елен Сейнт Клер.
За нещастие двама бизнес партньори го спряха миг по-късно, за да го попитат дали е вярно, че е застрелял двама мъже, защитавайки честта на Сторм. Брет си наложи изражение на пълно безразличие и не погледна към никого, докато преминаваше през бяло-златното фоайе на хотел „Роял“. Но когато собственият му метр д’отел го попита дали новината е вярна, той едва не го изрита през вратата. Но вместо това, тъй като видя още хора, които се отправяха към него, Брет промени решението си, завъртя се на токовете си и излезе с упорито изражение обратно на улицата. Щеше да пропусне обяда.
Сторм беше една неприятност, и то неприятност с главни, блестящи червени букви. Търсейки убежището на собствения си кабинет в „Златната дама“, той се почуди дали тя би могла да стане порядъчна, добре възпитана дама. Ами. Съмняваше се. Още не беше разбрал какво го бе накарало да излъже братовчед й, за да я защити.
Няколко часа по-късно на вратата се почука и, мислейки, че това е Линда, едно от момичетата, което обикновено му носеше закуска, той й викна да влезе. Само че в стаята пристъпи Марси Фърлейн и затвори вратата зад себе си. Той веднага скочи.
— Марси? — възкликна изненадано и изведнъж се разтревожи. — Всичко наред ли е?
— О, да — отвърна тя и му отправи ослепителна усмивка. — Брет, извини ме, че те притеснявам, но трябва да поговорим.
Брет бързо я отведе до канапето, където тя грациозно се настани.
— Не мога да повярвам, че си дошла тук — започна той. Тя се поусмихна.
— Защо пък? Винаги съм си търсила извинение да разгледам отвътре едно такова място.
Брет изсумтя.
— Долният етаж е просто бар, знаеш го.
— Но се надявах да видя подтичващи наоколо голи жени!
Той се успокои, когато видя, че тя се заяжда с него.
— Те подтичват само на втория етаж.
Тя се усмихна и постави изящната си длан върху неговата.
— Брет, моля те, Сторм не иска да говори с мен — какво се е случило?
— Et tu, Brute?6
— Какво?
Той поклати глава.
— Цял ден съвестни граждани ме обсаждат, поставили си висшата цел да „проникнат по-дълбоко в историята“.
— Извинявай тогава. Но се тревожа за Сторм.
— Знам. Предполагам, че вече си чула за какво става дума. Яздехме на плажа, конят ми стъпи върху камък, тя продължи напред. Трима мъже я заобиколиха, аз застрелях двама, един избяга.
Марси въздъхна.
— Милата Сторм! Слава богу, че си бил там.
Брет се намуси.
— Те не успяха да я наранят, нали?
— Не.
Тя въздъхна. След това го погледна с подозрение.
— Трудно ми е да повярвам, че вие двамата сте излезли заедно на езда.
— Какво?
— Сторм ми каза, че… ами, няма да повтарям точните й думи, но ми даде да разбера, че няма да бъде на приятелска нога с теб, без значение добрите отношения между нас.
В стомаха му започна да се надига гняв.
— А, така ли каза?
— Така че ми е трудно да повярвам, че сте излезли да яздите.
— Излязохме.
Нямаше да й каже истината, дори и на нея. Беше обаче бесен на онова неблагодарно диване, което се беше изразило така за него.
— То и аз трудно свиквам с нея — промърмори той.
— О, по дяволите — възкликна тя и го стресна. — Е, слава богу, че е добре. Мерси, Брет.
— Няма защо.
Марси го погледна в очите.
— Добре ли си?
— Разбира се.
Тя въздъхна.
— Сторм е отказала ангажиментите си за следващата седмица и Пол и аз мислим, че твърде избързахме с интегрирането й в обществото. Ще се опитаме да потушим този скандал преди бала на семейство Синклеър.
— Добра идея — съгласи се Брет.
Тя стана и Брет скочи заедно с нея.
— Съжалявам, че те обезпокоих, Брет. — Тя му хвърли нов лукав поглед. — Наистина ли яздихте заедно?
— Естествено — спокойно каза той, без покерджийското му лице да трепне. Тя се усмихна внезапно и взе ръцете му.
— Благодаря ти, Брет. — И го целуна по бузата.
След като Марси си тръгна, той постоя още малко, загледан във вратата. Какво ли точно бе казала за него Сторм?
7
Толкова беше нервна — в крайна сметка, това беше първото й появяване в обществото след последното й фиаско. Но скуката я беше извадила от доброволното й усамотение. И желанието да види Брет.
Последната седмица се беше изнизала неусетно. Всеки ден беше яздила с часове в компанията на Барт и беше чела Шекспир, Мелвил и Дикенс, докато не й бяха дошли до гуша. Не беше свикнала да лентяйства, без да върши нищо. Когато Пол беше тръгнал към Сакраменто, където трябваше да огледа някакви имения, тя с готовност го беше придружила. Пътуването с лодка по реката много й хареса.
