Но продължаваше да мисли за Брет.
Искаше й се да го попита защо излъга заради нея, но не го беше виждала цяла седмица. Беше се надявала, въпреки че не си го признаваше, че той ще я посети някой път. Но не. Вместо това на гости й бе дошъл Рандолф, после Джеймс и Лий, и Робърт. Всички те деликатно бяха избягвали да засягат въпроса за случилото се — с изключение на Рандолф, който направо бе попитал за всички подробности. Тъй като не искаше да говори за това, Сторм беше изпуснала нервите си и, бидейки джентълмен, той бе променил темата.
Лиан също я бе навестила с майка си. Бяха се опитали да изкопчат цялата история от Сторм, намеквайки, че тя явно е била обезчестена, а може би и нещо повече. Сторм вероятно щеше да скочи върху двете кучки, ако Марси не се беше оказала там навреме. Тя беше вмъкнала няколко добре подбрани думи, поставяйки по най-учтивия възможен начин Лиан на мястото й, след което майката и дъщерята набързо се бяха сбогували.
Сега Сторм стоеше мирно, въпреки че сърцето й препускаше, докато камериерката й Лети закопчаваше великолепната кралскосиня бална рокля. Брет също щеше да присъства тази вечер. И тя беше решила да разбере защо беше излъгал. В главата й се бе загнездил образът на устните му, които се навеждаха към нейните. Тръсна глава, за да го пропъди.
Марси почука тихо и влезе — олицетворение на елегантността във въздушна златиста рокля, която откриваше белите й рамена над експлозия от бяла дантела, Фърлейнови щяха да откарат Сторм и Пол до дома на Синклеърови.
— Изглеждаш прекрасно — възхити се ентусиазирано Марси. Сторм се усмихна и се обърна към огледалото. Изражението й помръкна. Жената в отражението беше сияеща, порозовяла от вълнение, а блесналите й очи бяха сини като роклята. Тя беше непозната. Сторм хвана корсажа си и се опита да го повдигне нагоре. Той не помръдна.
— Но това е скандално — каза тя.
— Точно това е модната дълбочина — увери я Марси.
— Но ако се наведа, всичко ще изскочи!
— Защо ти е да се навеждаш?
— О, Марси! Не мисля, че мога да изляза, облечена така.
— Сторм, изглеждаш чудесно, а мъжете ни чакат. Ще закъснеем.
Сторм поруменя. Не можеше да се покаже така, с напълно разголени рамене. Буфан-ръкавите покриваха ръцете й само до лактите. Почти целите й гърди бяха на показ. Ужас! Чувстваше се гола.
След малко откри, че бяха успели да я настанят в каретата. По-добре, отколкото да стои пред огледалото. Можеше да се преструва, че не знае как изглежда или пък, още по-добре, да се прави, че има елегантността, чара и самоувереността на Марси. Тя, сякаш четеше мислите й, се пресегна и стисна ръката й. Сторм се зачуди дали хората бяха забравили за случилото се на плажа.
По кръглата алея те трябваше да изчакат пет екипажа да се освободят от пътниците си пред парадното стълбище, преди и те да се появят. Пол здраво хвана Сторм, докато тя слизаше. Вече беше свикнала на високите токчета и вървеше доста уверено. Вече не се боеше, че ще падне по лице, а откакто отказа да носи корсет, не вярваше и да припадне.
Сърцето й бясно заби. Влязоха и дамите подадоха наметките си на иконома. На бала присъстваха сигурно стотина двойки, каймакът на калифорнийското общество, но в мига, в който влязоха в залата, Сторм видя Брет. Той стоеше недалеч от вратата, разговаряйки с двама господа и една дама, невероятно мъжествен в черния си фрак със сребриста жилетка и връзка. Погледите им се срещнаха.
Тя се изчерви. Дори от двайсет метра можеше да почувства горещината в погледа му. Бездиханна, тя забеляза как очите му се сведоха бавно и се плъзнаха по пищното й деколте. Изведнъж се зарадва, че беше сложила точно тази рокля. Той я харесваше. След това осъзна, че не само той я зяпа. Около нея се чу шепот. Изведнъж квартетът ухажори я заобиколи със смях и възклицания за красотата й и за удоволствието да я видят. Когато Робърт и Лий започнаха да спорят кой пръв ще танцува с нея и Рандолф пое ръката й, докато Джеймс се втурна да донесе шампанско, тя забрави, че е обект на толкова сквернословия. Не й остана време да мисли за Брет, но не спираше да усеща присъствието му. Даже когато се завъртя в ръцете на Робърт, след това на Лий и на Рандолф, когато спря, за да пийне от донесеното от Джеймс шампанско, тя усещаше неотклонния поглед на Брет върху себе си. Той стоеше сам. Тя осъзна, че е дошъл без дама и по гърба й пробягаха необясними тръпки. Някакъв непознат я покани на танц и тя прие. След това танцува с Джеймс. Танцуваше и танцуваше, и танцуваше, валсираше по паркета, но през цялото време с ъгълчето на очите си наблюдаваше Брет. Краката започнаха да я болят, но тя едва ги забелязваше. Беше чудесно. Забавляваше се. Мъжете открито й се възхищаваха, казваха й непрекъснато колко е очарователна и накрая тя започна да се чувства такава. В мига, в който свършваше един танц, някой я канеше за друг; не можеше дори да запомни имената им. Почивайки си за миг, тя изпи чаша шампанско и се заговори с около шестимата си нови обожатели. След това Рандолф я завъртя по дансинга.
Ставаше късно и валсът едва беше започнал, когато някой ги прекъсна.
— Прощавайте, ще може ли да поема дамата? — попита Брет с глас, който не търпеше възражения. Сърцето й заби лудо. Той я погледна в очите за миг. Тя едва дишаше. Той я взе в обятията си и я притисна към стегнатото си тяло.
— Никога не съм виждал толкова красива жена — прошепна дрезгаво той. Стори й се, че ще припадне от екстаз. Той танцуваше грациозно, плавно и я водеше чудесно. Сторм охотно го следваше. Усети ръката му на кръста си, не като на другите мъже, а плътна, притискаща, притежаваща. Дългите му пръсти караха кожата й да настръхва под тафтата и фустите. Другата му длан, която държеше нейната, беше голяма и топла и сякаш леко пулсираше. Тя се вгледа в лицето му, сякаш го виждаше за пръв път и се възползва от възможността да запомни строгите му черти. Усети, че се взира в устата му, горда и чувствено плътна.
— Харесва ли ти това, което виждаш? — Гласът му беше топъл и дълбок, по-дрезгав може би от обикновено. По тялото й премина тръпка.
— Да — каза просто тя. Очите им се срещнаха. Неговите сияеха като звезди.
— Сторм — каза той с галещ глас.
— Брет?
Той почти се усмихна.
— Мисля, че започвам да попадам под нечия магия — прошепна тон.
— Защо? — Собственият й глас звучеше различно и тя се прокашля. — Защо излъга Пол?
Той й се усмихна лениво.
— За да спася репутацията ти. Не би могла да се разминеш със скандала, ако хората бяха научили, че са те нападнали, докато си яздила сама.
Тя го погледна с невиждащи очи.
— Кучките от този град щяха да кажат, че си си просила изнасилването. Или че то вече се е случило. Че съм пристигнал твърде късно.
Тя пламна. Досега не си беше давала сметка за пълното значение на станалото.
— Благодаря.
Изведнъж осъзна, че той валсира през френския прозорец и към балкона, водейки я неотлъчно със себе си.
— Брет! — Протестът й беше слаб. Тръпнеше, копнеейки да остане насаме с него. Спряха и ръката му я обви.
— Сигурно си уморена — прошепна той и я притисна към себе си. — Танцуваш цяла вечер.
Тя се усмихна благодарно.
— Не съм уморена, но малко ме болят краката.
Той отметна глава и се разсмя. Очите му блещукаха, когато се плъзнаха по лицето й. Една длан докосна бузата и с леко трепетни пръсти. Не беше ли това във въображението й?
— Невинна моя Сторм.
Пръстите му върху лицето й, притихналата нощ около тях, допирът на тялото му, всичко това произвеждаше ураган от чувства в гърдите й. Тя преглътна.
