— Ще донеса нещо за пиене — бързо каза той. — Шампанско или пунш?
— Шампанско.
Когато той я остави, тя изпусна една сдържана въздишка и осъзна, че сърцето й неудържимо бие, а тялото й сладостно тръпне. Наведе се над парапета, затвори очи и вдигна лице към луната. Въздухът беше хладен, но това не я интересуваше, фантазираше си как Брет щеше да се върне, да я грабне в обятията си и да я целуне. Копнееше за целувката му.
Той се върна с две чаши, усмихвайки се нежно. Сърцето й подскочи в отговор.
— За какво си мислеше? Или си пожелаваше нещо на луната??
Тя взе чашата, отпи и се загледа в сребристия диск.
— Представях си как ще ме целунеш — отвърна тя и се осмели да го погледне.
Дъхът му секна. Тя се обърна и открито го погледна в очите. Той взе чашата от ръката й и я остави настрана.
— Желанието ви е заповед за мен — прошепна той и я взе в прегръдките си.
Тялото му беше така топло и твърдо, както си го спомняше. Никога не се беше чувствала така добре и правилно, както когато той я притискаше към себе си. Държеше я така здраво, че гърдите й бяха като премазани от мускулестия му гръден кош. Тя се притисна още повече, желаейки да се изгуби в него. Ръцете му се плъзгаха по гърба й, но рамената, хванаха главата й и се заровиха в грижливо подредената й коса. В ярката лунна светлина тя ясно виждаше лицето му — сякаш беше ден. Погледът му беше така изгарящ, че през гръбнака й премина тръпка. След това устата му се приближи до нейната и я покри.
Тя обви ръце около шията му и се повдигна на пръсти. Целувката беше нежна и кратка. Той се отдръпна. Тя извика негодуващо и той я зацелува отново, този път с дива сила. Тя разтвори устни под напора му; той плъзна език между тях. Сторм се притисна до него, стенейки дълбоко. Усети неговия незабавен отговор, а и не само това. Мъжествеността му се надигна помежду им, гореща, твърда, настоятелна, и тя безумно завъртя корема си срещу й. Ръцете му, грапави и мазолести, се плъзнаха по голия й гръб и одраскаха кожата й. Изведнъж той рязко се дръпна, откопчи ръцете й от врата си и отстъпи настрана.
— Недей — протестира тя задъхано. Видя напрегнатото изражение на лицето му, здраво стиснатата уста, присвиващите се ноздри. Погледът му се плъзна надолу. Тя погледна и видя, че корсажът й се е смъкнал, разкривайки едно щръкнало, кораловочервено зърно. Брет конвулсивно пое дъх. Тя просто се гледаше тъпо. Вдигна роклята с треперещи ръце. После той взе ръцете й, дръпна я към себе си и тя извика от радост. Устата му отново се сведе над нейната. Тя отвърна на целувката му буйно, жарко, срещна езика му със своя и страстно се заигра с него. Брет простена. Ръцете му се плъзнаха към кръста й, а после към гърдите й. В тялото й рукна горчиво-сладка топлина, докато той стискаше и галеше облите полукълба. Тя простена от желание и щастие. След това дланите му отново бяха на гърба й и разкопчаваха роклята й. Той сграбчи голите й гърди, по една във всяка ръка. Без да е в състояние да размишлява, тя се притисна по- силно в него. Пръстите му намериха зърната й и започнаха да ги галят, докато тя не се разтрепери от отчаяна нужда. Той я вдигна в обятията си. Тя разбра, че я носи надолу по стълбите, в градината. Положи я в мократа трева.
— Роклята ми — едва промълви тя. Единствената свързана мисъл в главата й.
— Сторм, кажи ми да спра — помоли той, хванал лицето й в длани. Очите им се срещнаха. Тя докосна бузата му и се изуми от буйния отговор на плътта му. Едва способна да диша, тя плъзна ръка към врата му, към гърдите му, плъзна я под дрехите, докато не напипа трескаво горещата му кожа и къдравите косъмчета, които я покриваха. Той хлъцна. Ръцете му обвиха кръста й и я повдигнаха. Устата му се спусна и започна да целува и дразни голите й гърди. Когато езикът му се стрелна върху коравото им връхче, тя ахна и сграбчи косата му в юмруците си. Той безмилостно я дразнеше, после взе зърното между зъбите си и го захапа. Тя изстена.
— Брет! Ще умра! — изхълца девойката.
— Не, любима — отвърна задавено той. — Няма да умреш. — Захапа я отново, после я засмука. Тя изсъска. В утробата й се надигна остра, гореща, завладяваща болка. Почувства ръката му на корема си и се изви под милувката й.
— Моля те! — простена тя. — Моля те!
— Да — прошепна той и ръката му се придвижи по-надолу. Дългите му пръсти я загалиха. Тя потръпна неудържимо. След това почувства хладния въздух върху обутите си в копринени чорапи крака, разбра, че той е вдигнал полите й и усети ръката му, която се плъзгаше нагоре по бедрото й. Допирът беше непоносим, дори през кюлотите. Тя изръмжа като диво животно и след това усети ръката му там, покриваща женствеността й, галеща я настоятелно. Един пръст се плъзна под бельото й и се вряза във влажната, гореща плът. Устата му се впи в нейната. Тя изкрещя. Целувката му приглуши вика, но не и чувствата й — струваше й се, че умира. Експлозията беше безумна, ослепително избухване от празнични фойерверки, от влудяващи спазми, които я разтърсиха от главата до петите. След това благословен покой. Тя пое дъх.
— Сторм — каза той умолително. Тя отвори очи. Той я държеше за кръста, коленичил между разтворените й бедра. Гърдите му конвулсивно се повдигаха, сякаш беше тичал с километри.
— Нуждая се от теб. Моля те. — Ръцете му хванаха колана на панталоните му. Той се поколеба. Тя се загледа в огромната ерекция, напираща под плата. Той я погледна и зачака дума, знак, че трябва да спре.
— Да — прошепна тя и сладостната болка отново запулсира в тялото й.
— Мили боже! — изпищя женски глас. Брет сграбчи Сторм и я дръпна зад себе си, преди тя да успее да осъзнае, че някой ги беше видял.
— Брет Д’Аршан! — ахна натрапницата. Сторм започна да разбира. Тя сграбчи полите си, но те вече се бяха свлекли на мястото си. Полуседнала, тя дръпна корсажа си и пълното значение на това, което ставаше, проблесна в главата й.
— Елен — мрачно каза Брет. Елен Сейнт Клер се беше навел нарочно напред и Сторм срещна тъмния й, шокиран поглед.
— Знаех си! — извика триумфиращо тя. — Знаех си! — Тя хукна нанякъде. Сторм с ужас осъзна какво беше видяла дамата, какво бяха правили те. Боже мой! Какво бяха правили? Обгърна я паника.
Брет коленичи срещу нея.
— Обърни се, дай да те закопчея — каза той бързо. Тя се завъртя като в сън и подложи гърба си.
— О, боже.
— Той няма да ни помогне сега — мрачно каза той. — По дяволите! — Ръцете му трепереха. — Готово. — Вдигна я на крака.
— Аз… аз не мога да се върна там — каза тя, уплашена. Косата й се беше разбъркала. Беше сигурна, че тревата е изцапала роклята й навсякъде.
— Не, не можеш — отвърна той и я погледна в очите. — Съжалявам. — За миг двамата се гледаха. След това чуха, че към тях се приближават хора и едновременно се обърнаха. Брет инстинктивно застана пред нея, защитавайки я от чуждите погледи.
— Къде е тя? — изрева Пол Лангдън.
— Спокойно, Пол — каза бавно Брет. — Нищо не се случи.
— Елен Сейнт Клер ми каза какво точно е видяла — извика Пол и преди някой да мръдне, заби юмрук в челюстта на Брет и го отхвърли в обятията на Сторм.
— Сторм, добре ли си? — извика Марси и се втурна към нея. Но съпругът й я сграбчи за ръката и я дръпна обратно.
— Стой настрана от това — предупреди я той.
— Съжалявам — каза Брет на Пол Лангдън със спокоен тон, сякаш бяха само двамата. — Нищо не стана.
— Ела тук, Сторм — каза Пол, сякаш не е чул. Тонът му беше толкова строг и нетърпящ възражение, че тя веднага пристъпи напред, без да може да погледне когото и да било. Искаше да умре. Той сграбчи лакътя й.
— Ще излезем от задния вход — заяви той. — Грант, ще пратя обратно каретата да те вземе.
— Добре — отвърна той.
— Може би трябва да ида с тях — каза Марси разтревожено.
