със Слейд и да се върна у дома при своето семейство. А той може спокойно да си намери друга наследница, която да спасява безценния му Мирамар!
ВТОРА ЧАСТ
РАЗКРИТИЯ
17
В деня, след като научи, че Слейд безмилостно я е напуснал, Реджина пътуваше за Сан Франциско.
Часът беше четири и половина. Тя седеше скована и кършеше напрегнато ръце. От вчера адреналинът напираше бясно във вените й. Откакто бе научила какъв долен мерзавец е нейният съпруг, не беше способна да мисли за нищо друго освен за неговото предателство. Безсънието бе изписало тъмни кръгове около очите й, а цялото й лице бе подпухнало от плач. Защото макар и обхваната от гняв, сърцето й се късаше от болка.
Едуард се наведе към нея и стисна окуражително разтрепераните й ръце. Той сам й бе предложил да я отведе при брат си; в действителност той беше настоял да я придружи. Цялата тази ситуация й се струваше болезнено унизителна — колко ли млади булки биваха изоставени от съпрузите си след първата брачна нощ? Разбира се, тя би предпочела да пътува сама — но истинските дами никога не пътуваха сами. Затова прие. Но беше резервирана и сдържана. Защото колкото и безсмислено да беше, в момента изпитваше омраза не само към самия Слейд, но и към цялото му семейство.
Както винаги, Едуард беше грижовен и очарователен спътник. Бяха хванали влака от Темпълтън и пътуваха малко повече от осем часа. През цялото време Едуард поддържаше приятен и неангажиращ разговор — само колкото да я разсейва. На два пъти остроумните му забележки успяха да извикат дори бледа усмивка на устните й. Цялата й стаена неприязън към брата на Слейд се изпари. Как би могла да му се сърди? Той вероятно беше узнал истината за нея дълго преди тя да заяви истинската си самоличност пред Рик, и може би я бе споделил със своята майка, но това беше вече минало.
Сега единствено непринудената му любезност имаше значение. Реджина го погледна с благодарност и без всякакъв гняв. Дори и сега, след като през целия ден се беше държала с него необщително и дори малко грубо, Едуард се опитваше да я разсее и успокои. А в момента повече от всичко на света Реджина се нуждаеше от утеха и временна разтуха.
Тази мисъл заплашваше да сломи грижливо скроената й маска на безразличие. Реджина извърна глава, за да скрие издайническите сълзи в очите си. В момента повече от всякога се нуждаеше от самообладание. Защото когато се изправеше срещу Слейд, не биваше да пророни и сълза.
Нито пък щеше да прави излишни сцени. Предния ден се бе държала като обидена глупачка — беше крещяла и нападала Рик, макар да осъзнаваше, че той няма никаква вина за безотговорните действия на сина си. Днес трябваше да остане хладна и сдържана. Слейд недвусмислено й бе доказал, че не зачита никакви морални норми и задръжки, но тя нямаше да изпадне до неговото поведение. Беше добре възпитана и благоприлична дама. Трябваше да се придържа към добрите маниери, каквото и да й костваше това. Трябваше. И в никакъв случай не биваше да показва пред онзи мерзавец какво й е причинил и как болезнено се гърчи душата й.
Реджина успя да се усмихне мило на Едуард — кротка награда за любезните му усилия — и извърна припряно глава. Вчера пред Рик бе забравила всякакви правила за поведение. Но падението й не се изчерпваше с това. Всеки път, когато си спомнеше първата си брачна нощ — своето безотговорно, скандално поведение — душата й потръпваше от срам. Ако имаше начин да изтрие тази нощ от миналото си, щеше да го стори незабавно. Слейд я бе използвал безмилостно — а тя му бе отвърнала с любов. В онзи момент тази необяснима любов беше единственото й извинение за недопустимо дръзките й действия. Днес съзнанието й не приемаше извинения, защото след броени часове щеше да се изправи срещу Слейд, и в неговото съзнание също щяха да изплуват спомените от онази нощ. Тази мисъл я убиваше.
Не можеше да си прости също наивната илюзия, че дори и за миг този мъж е отвърнал на чувствата й. Никога повече нямаше да се държи като невръстна глупачка.
Влакът вече намаляваше скоростта и навлизаше в огромната шумна и оживена гара. През прашните му прозорци Реджина виждаше тълпи от пътници и посрещани. Реджина дочуваше учестените удари на сърцето й да отекват в ушите й. Скоро щеше да се изправи срещу Слейд и да му поиска развод. Трябваше незабавно да приключи с този проблем.
Тя се размърда в удобната си седалка. Адреналинът кипеше във вените й. С какво нетърпение очакваше този момент! Трудно беше човек да принуди Слейд на извърши каквото и да било, но тя не се съмняваше, че ще успее да го убеди да й даде развод. Все пак, след като ясно му покажеше, че не може да разчита на нейните пари, той нямаше да има никаква облага от този брак. Смяташе да запази в тайна истинската си самоличност — поне докато Слейд сложи подписа си под документите за развода, защото можеше да се окаже фатално да разкрие колко огромно е в действителност състоянието й и колко значими са връзките й в обществото.
Това означаваше, че трябва да действа бързо. Нямаше да успее да се срещне с него тази вечер — възнамеряваше да отиде право при чичо си, Брет Д’Аршан, за да може той незабавно да извади необходимите документи за развода. Брет беше изключително състоятелен човек, което означаваше, че държи в ръцете си неоспорима власт. Реджина нямаше да се изправи срещу Слейд, докато не получи нужните документи. Надяваше се да успее преди утре вечер. И несъмнено щеше да получи така бленувания подпис. А ако съпругът й се осмелеше да й откаже, за нея това би означавало война — и то от онези, които Слейд не беше в състояние да спечели. Защото Реджина щеше без колебание да използва срещу него цялата власт и всичките връзки на своето заможно семейство.
Този мъж не заслужаваше никаква милост от нейна страна — и все пак Реджина се размърда неспокойно на седалката си. Беше й неприятно да си представи колко лесно взаимните усилия на чичо й, баща й и дядо й биха могли напълно да разрушат живота му. Поне пред себе си можеше да бъде откровена. Тя ненавиждаше този мъж — това си беше самата истина. Но мисълта за отмъщение бе чужда на природата й. Не можеше да търси разплата за грешките му — просто не го мразеше достатъчно, за да го поиска. Трябваше сама да уреди този развод. И кой знае защо, мисълта да види Слейд сам, безпомощен срещу властта на нейното семейство, всяваше ужас в душата й.
Едуард нямаше представа за тайните й планове. Реджина не знаеше дали той подозира дори за намерението й да му поиска развод, макар че Рик навярно трябваше да го е уведомил.
— Искаш ли да прекараш нощта при моя чичо? Предполагам, че там ще се чувстваш удобно и приятно — каза тя.
Едуард изглеждаше озадачен.
— При чичо ти?
— Да. — Реджина се усмихна. — Не знаеше ли, че имам роднини в този град? Брет Д’Аршан, корабният магнат, е мой чичо. Смятам да отседна у тях.
— Не мислиш ли, че е редно да отидеш при съпруга си?
В очите й проблесна опасен пламък.
— Не, тази вечер няма да го потърся.
За миг Едуард остана безмълвен.
— Разбирам. И кога възнамеряваш да се видиш със Слейд? Предполагам, че той е причината да изминеш целия този път.
— Мисля, че утре. — Реджина беше повече от сдържана. Не искаше да окуражава Едуард да навлиза по-дълбоко в тази тема.
Той обаче се показа като истински кавалер.
