стълби към входа и да се хвърли в обятията на добрата леля Сторм.
Роднините й би трябвало да я очакват, защото веднага след онзи злополучен разговор с Рик, когато бе разбрала за подлото предателство на Слейд, тя им бе изпратила телеграма, с която ги уведомяваше, че е добре и че пристига в града при първа възможност. И все пак Реджина не успя да сдържи изненадата си, когато лично леля й отвори широката входна врата.
Леля Сторм, която беше висока и привлекателна жена с величествена осанка в края на петото десетилетие от своя живот, изкрещя като малко момиченце, когато видя обичната си племенница. Тя прегърна здраво Реджина и я придърпа в преддверието, без да обърне никакво внимание на тътрещия се подире им Едуард. Реджина се притисна силно към нея, готова всеки момент да избухне в сълзи. Как само й се искаше да излее душата си пред обичната леля Сторм!
— Къде беше? — извика възбудено леля й. — Щяхме да се поболеем от притеснение! Имаш ли представа, че в момента бедните ти родители са някъде из Атлантическия океан и няма начин да им съобщим, че си добре, докато не пристигнат в Ню Йорк?
— Съжалявам. — За Реджина това си беше самата истина. Тя забеляза величествената фигура на чичо си, застанал зад гърба на съпругата си, а лицето му беше едновременно мрачно и щастливо. Тя познаваше отлично това изражение — баща й често изглеждаше така, не заради самата нея, а заради постъпките на непокорната й сестра, която вече беше дукеса. В този момент тя си спомни за присъствието на Едуард.
— О, боже! — извика смутено Реджина и му направи път. Сега чичо Брет изглеждаше напрегнат и подозрителен. — Чичо — каза тя, ослепително усмихната, за да изтрие мрачните мисли от съзнанието му, — нали виждаш, че съм добре?
— Да, виждам, и се надявам да имаш много добро обяснение за неочакваното си изчезване.
— Имам обяснение, но нека първо те запозная с моя приятел, Едуард Деланза.
— Твоят приятел? — извиси глас чичо Брет. Той погледна навъсено Едуард, без да му подаде ръка за поздрав.
Сърцето на Реджина се обърна.
— Не може да се каже, че е точно мой приятел — отвърна тя, поруменяла от смущение. — Той е мой девер.
Едуард прояви съобразителност и се оттегли в стаята си с извинението, че е твърде изморен от пътуването. Реджина обаче разбра, че той просто й е влязъл в положението и е решил да я остави сама да реши проблема си. Сега тя стоеше в центъра на огромната библиотека и кършеше нервно ръце. Леля й стоеше точно до нея, твърде неспокойна, за да седне на стол и да слуша невъзмутимо. Брет беше единственият, който поне вършеше нещо — в момента си наливаше двойна доза уиски.
— Нека да говорим направо — каза той и се обърна директно към нея. — Ти си се омъжила за Слейд Деланза, така ли е?
Реджина кимна утвърдително.
— Да се върнем малко назад. Скочила си от онзи влак по време на обир и при удара в земята си изгубила паметта си. Семейство Деланза са те открили и са те взели за друга жена и през цялото това време са те имали за Елизабет Сейнт Клер.
Тя кимна отново.
— Кога си възвърна паметта? — попита отсечено Брет.
— Само преди няколко дни — прошепна Реджина.
— Нужен ни е най-добрият лекар в щата — извика разпалено чичо й. — И Господ ми е свидетел, че още утре ще ти го осигуря. — Тонът му се смекчи. — Ти добре ли си?
— Да.
Брет Д’Аршан се намръщи.
— Деланза?
Реджина се напрегна.
— Познаваш ли го?
— Не много добре. Очевидно се движим в едни и същи кръгове, но той се държи на разстояние от всички — с изключение на Чарлз Ман. В действителност не знам почти нищо за него, освен че е усърден работник и е предан на своя работодател. — Брет се намръщи отново. — И какво, по дяволите, те накара да се омъжиш толкова припряно? Това не е в твой стил. Знаеше ли коя си, когато се омъжи за него?
Реджина не можеше да излъже — вече твърде много лъжи тежаха на съвестта й.
— Да.
— Дори да ме убиеш, не мога да си представя що за двойка сте вие двамата — пророни навъсено Брет. — И все още не разбирам.
Реджина се колебаеше. Не знаеше дали това е най-подходящият момент да изплюе камъчето и да поеме такава тежка вина.
— Аз обаче разбирам — намеси се леля Сторм. — Мисля, че вие двамата прекрасно си подхождате. — Тя се усмихна към Реджина и понеже беше по-хитра и проницателна от своя навъсен съпруг, в погледа й също се четеше любопитство и подкана. — Дамите в този град ще останат много разочаровани.
Въпреки озлоблението и болката Реджина почувства как сърцето й се обръща.
— Така ли?
— Предполагам, че тази загадъчна мистерия около неговата личност кара половината жени в този град да въздишат и безмилостно да го преследват. Разбира се, той наистина е един привлекателен джентълмен и явно никога досега не е смятал да слага край на ергенския си живот. — Щом обаче видя гневно стиснатите устни на Реджина, любезната възрастна дама побърза да успокои племенницата си. — Той обаче никога не е обръщал внимание на никоя дама, която познавам. Между другото, струва ми се, че господин Деланза изобщо не се интересува от дами. Винаги го срещам в компанията на Ман и други джентълмени, погълнати в сериозен разговор. Той не си пада по жени, мила моя.
Реджина неохотно промърмори:
— Това няма никакво значение.
— Реджина! — Леля й пристъпи загрижено към нея. — Какво не е наред?
Реджина си пое дълбоко дъх.
— Няма значение — повтори решително тя. — Вижте, аз… аз се развеждам с него.
Библиотеката потъна в тишина.
— За целта имам нужда от помощта ви — добави припряно Реджина. — Трябва да ме снабдите с необходимите документи за развода. И колкото по-скоро, толкова по-добре.
Леля Сторм стисна невярващо ръката й.
— Какво? — попита чичо Брет, сякаш някой го бе жегнал с нагорещена игла.
— Развеждам се.
— Правилно ли съм разбрал, че двамата сте се венчали едва преди два дни?
— Това беше грешка.
— Реджина, какво, по дяволите, си направила с живота си? — извиси глас Брет.
— Това е дълга история. — Тя преглътна. — Ще го направя, Брет. Мислех, че мога да разчитам на теб. Надявах се да ми помогнеш. Но дори да ми откажеш подкрепата си, сама ще се снабдя с нужните документи. Сигурна съм, че с моето име мога да ги получа почти толкова бързо, колкото и ти самия.
Видът на чичо й предвещаваше гръмотевична буря.
— Не съм казвал, че няма да ти помогна.
Леля Сторм го хвана припряно за ръката и настоятелно го поведе към вратата.
— Остави ни да си поговорим двете, скъпи — подкани го тя. — Като жена с жена.
— Нали знаеш, че брат ти Ник ще пребледнее, когато научи за този брак — и още повече за предстоящия развод — отвърна разпалено Брет. — Опитай се да стигнеш до дъното на нещата, Сторм. — Брет отправи един последен поглед към Реджина и напусна стаята.
Реджина беше чула всяка негова дума. Но тя нямаше намерение да разкрива всичко пред
