облицовано и стълбището, върху него беше проснат огромен ръчно тъкан китайски килим в златисти краски. Цялото помещение бе издържано в различните нюанси на жълтото, и независимо от гъстата утринна мъгла извикваше в този ранен час свежест и бодро настроение.
Ксандрия седеше на обширен диван с пъстра окраска, облечена в красив цикламено-червен костюм. Сакото беше отлично скроено и идеално подчертаваше тънката й талия и закръгления бюст, а полата се спускаше малко над коленете и деликатно намекваше за сочните й бедра. Дори ръкавиците, захвърлени небрежно на дивана, бяха в същия цикламено-червен цвят. Когато видя Реджина, Ксандрия се усмихна приветливо и се изправи да я посрещне.
Реджина я поздрави толкова вежливо, колкото изобщо й бе възможно, имайки предвид вцепенението, което сякаш бе обхванало цялото й същество. Без да предложи освежителна напитка, тя седна на другия край на дивана и погледна в очите своята неканена гостенка. Ръцете й лежаха здраво преплетени в скута.
— Поднасяте ми голяма изненада, госпожа Кингсли.
— Не искам да се натрапвам, госпожо Деланза — отвърна сърдечно Ксандрия. — Но не крия желанието си да ви опозная по-отблизо.
Реджина нямаше никаква представа какво търси в дома й тази жена. Но не възнамеряваше да участва в подмолните й игрички.
— Ще бъда откровена, госпожа Кингсли — отвърна й хладно тя. — Нямам никаква представа на какво се дължи това неочаквано посещение. Мога само да предполагам, че ме считате за кръгла глупачка. Уверявам ви, че не съм такава.
Ксандрия я зяпна изумена.
Без да се опитва да прикрива гнева си, Реджина продължи:
— Не ме интересува какви отношения поддържате със съпруга ми. Ако той не ви е осведомил, ще се радвам аз да ви го кажа: развеждам се с него. А когато всичко това приключи, ще напусна завинаги живота му и ще го оставя изцяло във ваши ръце.
— О, Господи! — възкликна удивена Ксандрия.
Реджина се изправи. Кой знае защо, изпитваше гореща омраза към жената насреща си. Не би трябвало да дава голяма воля на въображението си, но не преставаше да се пита дали Слейд използваше любовницата си по същия начин, по който бе употребил нея. Нямаше причини да се съмнява в това. Другата жена определено притежаваше висока класа и неподражаем стил.
— Госпожо Деланза, опасявам се, че сте си изградили напълно погрешно впечатление за мен.
— Моля! — Реджина посочи недвусмислено вратата.
Ксандрия се изправи грациозно. Бе доста по-висока от Реджина.
— Повярвайте ми, не поддържам никакви лични взаимоотношения със съпруга ви — освен като близки приятели.
— Разбира се!
— Госпожо Деланза, Слейд ми е близък като истински брат! От десет дълги години го познавам и се грижа за него като сестра! От времето, когато беше малък непокорен бунтар. Нима смятате, че двамата с него ще поддържаме интимни отношения под носа на баща ми?
Сега Реджина бе напълно ужасена. Някакво смътно подозрение проблесна бегло в съзнанието й.
— Кой е баща ви?
Този път беше ред на Ксандрия да изглежда изумена.
— Чарлз Ман.
Подът сякаш се срути под краката на Реджина. Тя приседна колебливо на дивана.
Ксандрия побърза да седне до нея.
— Добре ли сте?
Реджина отчаяно отказваше да приеме каква невероятно грандиозна грешка е допуснала. Лицето й поруменя от стеснение. Заслепена от гнева си, подведена от неконтролируема ревност, бе побързала да обвинява и осъжда. Сега бе твърде късно да съжалява.
— Господи! Моля ви, простете ми!
Ксандрия я потупа успокоително по ръката.
— Няма какво да ви прощавам. Разбира се, че няма откъде да знаете, че съм дъщеря на Чарлз Ман. Този глупак Слейд! Защо не ви е казал?
Реджина прехапа стеснително устни. Все още не се осмеляваше да погледне гостенката си в очите.
— Той нямаше представа какво съм си помислила. — Можеше само да се надява съпругът й никога да не узнае каква ужасна грешка бе допуснала.
— Госпожо Деланза! — Внезапно на устните на Ксандрия заигра ведра усмивка. — Не се притеснявайте. Тази тайна завинаги ще си остане между нас.
Превъзбудена, готова всеки момент да избухне в сълзи, Реджина най-после намери сили да срещне погледа на жената срещу себе си. Ксандрия й намигна закачливо.
— Благодаря ви! — изхлипа Реджина.
— Искам само да бъда ваша приятелка — отвърна простичко Ксандрия.
Реджина упорито се взираше в ръцете си.
— Разбирам. — Трябваше да намери сили да погледне жената, която несъзнателно бе успокоила най-болезнените терзания на сърцето й и неволно се бе превърнала в неин съучастник. — Госпожо Кингсли, била съм изключително заблудена в преценката си за вас. Извинете — подхвана умолително Реджина.
Ксандрия вдигна рамене, развеселена и усмихната.
— Не го приемайте толкова навътре. Нека ви разкрия една моя тайна: жените около мен рядко ме харесват. Все пак аз съм вдовица, която е предпочела да не се омъжва втори път. В мен виждат някаква заплаха. Така че, мога да разбера невинната ви грешка. — Тя се засмя. Смехът й беше дрезгав и невероятно съблазнителен. — Все пак е забавно. Доколкото разбирам, не познавате добре съпруга си.
— Не, съвсем не го познавам.
Ксандрия я погледна замислено.
— Слейд не се увлича по жени.
Тишина.
Реджина не можа да се сдържи. Едва вчера леля й бе заявила същото нещо, само че с различни думи.
— Така ли?
— Да. — Ксандрия я гледаше втренчено. — Слейд е не само високо морален, той е отчайващо старомоден.
Реджина беше повече от изумена.
— Както виждате, дойдох тук като защитник на Слейд.
Реджина потръпна. Втораченият поглед на Слейд и напрегнатият му въпрос:
Реджина се сепна. Не биваше да отстъпва пред пламенните му думи. Както бе заявила и пред него, само действията наистина значеха нещо не своеволните изявления. Може и да беше сбъркала в преценката си за отношенията му с Ксандрия Кингсли, но беше факт, че той я напусна. Ако поне малко се интересуваше от нея, дори да я смяташе за Елизабет Сейнт Клер, не би могъл да я напусне след такава бурна нощ.
И все пак вместо да я отпрати да си върви, Реджина вдигна обнадежден поглед към другата жена. Една част от нея си оставаше безнадеждно любопитна за онова, което Ксандрия Кингсли можеше да й разкрие за същността на нейния съпруг. Без да се замисля, Реджина промълви:
— Слейд определено не прави впечатление на старомоден мъж.
Ксандрия се разсмя.
— Мога ли да ви наричам Реджина? Може ли да говорим неофициално?
Реджина кимна, неспособна да откъсне мислите си от спомена за първата си брачна нощ.
— Обичам Слейд като свой роден брат. Ако не бях толкова привързана към него, едва ли щях да се опитвам да ти повлияя. Не мога да ти опиша колко се зарадвах, когато разбрах, че най-после си е намерил
