изненада.
— В този дом няма човек с такова име, сър.
Слейд почувства как кръвта кипва във вените му. Тя дори не използваше неговото име! Трябваше да се досети. Очевидно съпругата му възнамеряваше да получи развод тайно, така че никой никога да не узнае, че е била негова жена. Без да дочака покана, Слейд прекрачи прага и пристъпи покрай прислужника във фоайето.
— Тогава кажи на госпожица Шелтън, че съпругът й е тук.
Прислужникът очевидно се стъписа.
Но преди да се съвземе, във фоайето нахлу величествената фигура на Брет Д’Аршан. Слейд отдавна го познаваше. Беше проницателен и мъдър бизнесмен — и най-важното, изключително честен и принципен човек. Всеки, който го познаваше, неизменно изпитваше респект и възхищение към него. Имаше слава на любезен и отзивчив събеседник. Но не и тази вечер. Слейд се подготви за неприятен сблъсък.
— Търсите ли някого? — попита сухо Д’Аршан.
— Дойдох да се видя с жена си.
— Ако бяхте подписал документите още днес, нямаше да се налага да идвате тук сега.
— Но не ги подписах, нали?
Д’Аршан се възползва от предоставената му възможност.
— Защо не ги подписахте?
— Не ви дължа никакво обяснение. Къде е тя?
— Нека да ви призная нещо, Деланза. Аз съм в пълно недоумение. Струва ми се, че вие бихте могли да бъдете доста състоятелен човек, ако не работехте за Чарлз, а за самия себе си. Но очевидно за вас парите никога не са били от особено значение. И изведнъж вие се оженихте за моята племенница, за да се доберете до огромното й наследство. Не правите впечатление на изпечен зестрогонец. Защо?
— Както вече казах, не възнамерявам да ви давам обяснение за действията си. Имам пълното право не само да разговарям с Реджина, но и да я отведа от вашия дом. Съветвам ви да я доведете веднага, преди да съм решил да се възползвам от всичките си законни права.
— Заплашвате ме в собствения ми дом? — Брет изглеждаше изумен — и разярен.
— Само защото не ми оставяте друг избор.
— Напуснете дома ми! Преди да съм ви изхвърлил.
— Виждам, че нямам избор — за съжаление. — Слейд направи крачка напред. Щом се налагаше, щеше да претърси цялата къща, но задължително щеше да говори с нея още тази нощ.
Брет пристъпи заплашително към него.
— Спрете! — долетя откъм стълбите гласът на Реджина.
И двамата мъже замръзнаха по местата си. Реджина се спусна бързо по стълбището.
— Брет, всичко е наред. Щом Слейд иска да разговаря с мен, добре. — Очите й срещнаха погледа на Слейд. Беше бледа като мъртвец. — Днес не успяхме да довършим разговора си.
Брет отпусна ръката на Слейд.
— Дори не си и помисляйте да я изведете от дома ми — каза предупредително той.
— Нямам такова намерение — отвърна Слейд, но очите му не се откъсваха от Реджина.
Брет сякаш се поотпусна и внимателно огледа настръхналите съпрузи насреща си.
— Добре — отсече той. — В такъв случай оставям ви насаме. — Но никой от тях не го слушаше. Стори му се дори, че никой от тях не го е чул. Намръщен, Брет се обърна и излезе от стаята.
Реджина навлажни устните си.
Навъсен, Слейд се взираше втренчено в нея.
— Защо не поседнем ето там? — Тя посочи малката уютна зала встрани от преддверието.
Слейд кимна и безмълвно я последва. Беше му непосилно трудно да повярва, че тази жена не е онова, за което се представя. Невъзможно му беше да повярва, че не е благоприлична дама — най- съвършената от всички жени на света. Очарованието се съдържаше не само в красотата на лицето й или в елегантното облекло. То бликаше от откровения й поглед, от скромната й външност, от деликатните маниери, от нейната грация, от милата й женственост. За миг Слейд се запита дали подлата измама и онзи маскарад не са били само някакъв сън.
За съжаление не бяха.
И все още съществуваше онзи въпрос, който бе твърдо решен да зададе.
Той се обърна и припряно затвори вратата на уютното салон че.
— Какво правиш? — попита го нервно Реджина.
Той я погледна напрегнато.
— Искам да говорим насаме.
Бледа и разтреперана, тя кимна в знак за съгласие. После седна до една масичка с притиснати едно в друго колене и безмълвно сключи ръце в скута си. Слейд с болка осъзна, че съпругата му е не само нервна, но и притеснена и може би дори изплашена от присъствието му. Бе толкова разстроена че дори не му бе предложила да седне или да вземе освежителна напитка. Не че този пропуск имаше някакво значение за него. Слейд искрено съжаляваше, задето бе обърнал бюрото в офиса си по-рано този ден. Подозираше, че тя трябва да е чула трясъка и несъмнено бе предположила какво точно се е случило. И макар да изпитваше несдържан гняв към нея, последното му желание бе тя да се бои от него.
— Защо ме излъга?
При директния му въпрос от устните й се изтръгна болезнен стон.
— Реджина… — Той се намръщи. — Все още ми е трудно да те наричам с истинското ти име. Защо?
Тя поклати глава.
Слейд забеляза, че кокалчетата на ръцете й са тебеширенобели. Той пристъпи и седна до нея. Тя се отдръпна встрани като опарена. Очите й бяха огромни и светли.
— Кажи ми — повтори настоятелно той. — Трябва да знам.
Тя сведе очи.
— Ти спаси живота ми, не помниш ли? Бях ти б-благодарна за това.
— Значи ме излъга от благодарност?
Реджина присви устни и отново тръсна глава.
— Докато бях в състояние на амнезия, се увлякох по теб. Или п-поне така си мислех.
Слейд се вцепени. Тялото му замря с изключение на сърцето му, което пулсираше в мощни и болезнени тласъци.
— Но всичко е било илюзия.
Реджина преглътна мъчително.
— Дали е било илюзия?
— Д-да! Н-не! Искам да кажа, да!
— Да или не?
— Проклет да си! Добре — извика тя, твърде развълнувана, за да прикрива емоциите си. — Беше по малко и от двете. Д-доволен ли си сега?
— Била си ми благодарна. Била си увлечена по мен. — В душата му вече нямаше болка. Думите му бяха сподавен шепот.
В очите й проблеснаха сълзи.
— Да! Бях благодарна! Бях увлечена по теб!
— Дори и след като си спомни, че не си Елизабет Сейнт Клер?
— Какво искаш да кажеш?
— Все още ли беше увлечена по мен?
Реджина се изправи и закрачи неспокойно из стаята. Нямаше никакво намерение да отговаря на въпроса му.
— Признай си — предизвика я Слейд. Значи тя се бе почувствала привлечена към него. С пълното съзнание за истинската си самоличност Реджина Шелтън е била увлечена по него — толкова увлечена, че доброволно е пожелала да се омъжи за него. Преди това, заслепен от гнева си, той възприемаше всяко обяснение за действията й за неоснователно. Но не и сега. Слейд беше поразен.
