— Така ли? Това ми се струва съвсем нетипично за теб. Ти никога не си отдавал особено значение на парите.
Слейд се видя принуден да обясни тежкото финансово състояние, в което бе изпаднал Мирамар. После обясни на своя отдавнашен приятел, че Реджина бе изпаднала в амнезия и че всички, включително и той самият, я бяха взели за Елизабет Сейнт Клер, годеницата на Джеймс, и как обстоятелствата го бяха принудили да се ожени за нея заради богатото й наследство.
— Това трябваше да бъде само формален брак, заради Джеймс. Тя беше уязвима, а аз щях да и предоставя дом и закрила в замяна на нейните пари, които трябваше да спасят Мирамар.
— Интересна история — промълви замислено Чарлз и остави чашата си на масата. — Защо не ме помоли за помощ? Аз имам солидни връзки в повечето банки по света.
— Чарлз, повярвай ми, че ако можеше да ми помогнеш, несъмнено щях да те помоля за това. Не забравяй, че във времето, в което работя за теб, аз също съм извадил някои солидни връзки. Но в момента не можем да си позволим нов заем. За момент дори ми хрумна да те поканим за наш партньор в Мирамар, но Рик никога не би допуснал подобен изход от кризата. А дори и да бяхме привлекли инвеститор, който не е част от семейството, сумата, която би трябвало да внесе, незабавно му дава правото на контрол върху Мирамар, а това е напълно немислимо.
— А какво ще кажеш за един личен заем? — попита Чарлз. — Само между нас. Нима не знаеш, че винаги съм насреща, когато имаш нужда от нещо?
Слейд изглеждаше смутен.
— Признавам, че и тази мисъл ми мина през ума. Но никога не бих се осмелил да ти поискам подобна услуга.
— Знам, че не би го направил — отвърна Чарлз. — Ти винаги даваш всичко от себе си, но не обичаш да получаваш нищо в замяна. За цели десет години, откакто сме неразделни приятели, никога не си ме помолил за услуга. Затова се опитвам да ти втълпя, че съм готов да ти дам заем и не е нужно дори да ме молиш за това.
Слейд го погледна внимателно и се опита да прикрие горещите чувства, които предизвикаха в душата му сърдечните думи на неговия приятел. Защото дълбоко в себе си бе изпитвал страх да го помоли — страх да не му откажат, да не го отхвърлят, да не се окаже, че не е чак толкова значим за Чарлз Ман, че да заслужи подобна подкрепа.
— Чарлз, говоря ти за огромна сума пари — каза неуверено той. — Трябва да погасим вноските си за две години назад, имаме нужда от свеж прилив на капитал, за да превърнем ранчото в съвременно селскостопанско предприятие и да работим през следващите пет години. Поне пет години.
— Това наистина изисква солидна сума — съгласи се Чарлз. — Но аз бих ти заел парите, стига само да поискаш.
Слейд преглътна.
— Благодаря. — Той въздъхна с облекчение. Поне тук бе намерил благоприятен отговор на съмненията си. Чарлз винаги щеше да му се притече на помощ. Трябваше да има повече вяра в тяхното приятелство, трябваше отдавна да е разбрал колко здрава и трайна е връзката помежду им. — Но ще оставя това като последен изход. Рик няма да се съгласи; подозирам, че дори би изпаднал в истерия. А и ще измине доста време, преди да успея да ти върна парите. Засега разполагам с известно време. Банката едва ли ще предприеме нещо толкова скоро след сватбата ми с наследница от семейство Браг. Поне от това преимущество мога да се възползвам.
— Браг е силно име — съгласи се Чарлз. — Убеден съм, че тя наистина разполага с парите, от които се нуждаеш.
Слейд впери поглед в недокоснатата си чаша с бърбън. Гневът го заля с нова сила.
— Преди време изпитвах известни колебания, дали да се възползвам от наследството й. Но не и сега. Тя ме излъга. Никога няма да забравя това, никога няма да й простя. Никога повече няма да й се доверя. Тя е истински дявол с ангелско лице.
— И за какво те е излъгала?
— Възвърнала си е паметта още преди венчавката. — Гласът му се задави. — Аз, глупакът, си мислех, че е годеницата на Джеймс, а тя е знаела истината, но не ми каза.
За миг Чарлз остана неподвижен, после се наведе и стисна здраво ръката на Слейд.
— Успокой се, синко.
Слейд поклати безмълвно глава. Гневът го заслепяваше, правеше го неспособен дори да говори.
— Обичаш ли я?
Той поклати глава отрицателно. Не я обичаше, вече не. И никога нямаше да признае, дори и пред себе си, че бе проявил тази глупост, тази лудост — и тази непочтителност към мъртвия си брат — да се влюби в нея в момент, в който я смяташе за Елизабет Сейнт Клер. Гласът се изтръгна от устните му с усилие.
— Но минах през ада, Чарлз, през всичките кръгове на ада, докато си мислех, че е жената на Джеймс.
— Значи все пак изпитваш нещо към нея.
— Не и любов — отвърна дрезгаво Слейд.
— Съмнявам се, че щеше да изглеждаш толкова разстроен, ако тази жена ти беше напълно безразлична.
— Е, да, изпитвам известни чувства към нея. Но те са свързани единствено с леглото.
Чарлз потръпна.
— Да не би да се опитваш да ме шокираш? Защото няма да се получи. Аз те познавам по-добре от всеки друг.
— Съжалявам. Но се чувствам съкрушен. Тя иска развод. Тя изисква развод. Не можем да се понасяме един друг, но не мисля, че ще отстъпя. — Слейд премълча, че парите не бяха единствената причина за твърдоглавия му отказ.
Чарлз го потупа приятелски по ръката.
— Защо не позволиш природата сама да вземе нужното решение? Все пак тя се е омъжила за теб, въпреки че е знаела коя е в действителност. Това означава нещо, въпреки че на теб очевидно не ти говори нищо. А ти едва ли би могъл да попаднеш на по-изгодна партия за женитба. Ксандрия ми каза, че съпругата ти е не само ослепително красива, но и изтънчена, и добре възпитана. И двамата знаем, че Ксандрия има безпогрешни инстинкти, а тя смята, че Реджина Враг Шелтън е най-подходящата жена за теб. Мисля, че ти отдавна се нуждаеш от съпруга, Слейд. От съпруга и уютен дом.
Слейд не вярваше на ушите си.
— По дяволите, Чарлз, тя съвсем не е изтънчена дама! Ксандрия греши. Не чу ли какво ти казах? Тя не е никаква дама, тя е една подла лъжкиня.
Чарлз се усмихна с разбиране.
— Синко, ако бях на твое място, щях най-напред да се запитам защо тази жена се е омъжила за мен. А най-добре ще е да попиташ самата нея.
20
Чарлз беше прав. От дълго време насам Слейд си задаваше въпроса защо, но усилията му да си обясни мотивите за постъпката й оставаха напразни. Сега възнамеряваше да й зададе въпроса директно и без заобикалки.
Твърдо решен този път да стигне до дъното на нещата, той натисна звънеца на внушителната къща, собственост на семейство Д’Аршан. Часът за вечеря отдавна бе отлетял, но не можеше да чака повече. Въпросът му не можеше да чака.
Вратата отвори дребничък прислужник, който с пълно право го изгледа подозрително, защото никой не отиваше на гости неканен по това време. Слейд се представи.
— И моля ви, уведомете госпожа Деланза, че съпругът й е тук. В очите на момчето проблесна
