главният управител на „Грандхотел Ман“.
— Наистина съм впечатлен.
— Мислех, че можеш да се впечатлиш единственото от фигурата и лицето на една жена.
— Сега ти ме подценяваш. Това ли е твоята карета?
Ксандрия кимна утвърдително. Двамата с Едуард прекосиха оживената улица.
— Променила си се — отбеляза замислено Едуард. — Няма и помен от наивната, потънала в скръб, вдовица, която срещнах преди четири години.
— Значи все пак си забелязал? — Ксандрия изглеждаше поласкана.
— Определено забелязах. — От погледа му струеше искрено възхищение.
— Ти също си се променил — не се сдържа Ксандрия. — Вече не си малко момченце.
— Скъпа, и двамата знаем, че дори на осемнайсет не бях момче, а се надявам да имам възможност да те убедя, че съм всичко друго, но не и малък.
Те спряха пред спретнатата двуколка. Ксандрия го гледаше вече без да се усмихва. Не се съмняваше, че мъжът насреща й говореше самата истина и че при първа възможност ще й даде доказателства. Несъзнателно мислите й се върнаха назад във времето, когато се притискаше полуразсъблечена в прегръдките му, отдадена в плен на горещо плътско желание. В слабините й нахлу гореща влага.
При последната им среща преди четири години тя беше вдовица от няколко месеца. Едуард пък беше привлекателен и самонадеян младеж. Сега, от позицията си на зряла жена, Ксандрия можеше да разбере как неговата любезност и чар я бяха подтикнали да се остави на горещите му ласки. За щастие тогава бе успяла за запази капка трезв разум и не беше позволила пламенните му целувки да я предизвикат да стигне по-далече. Да, прекрасно си спомняше онова изживяване. А той бе приел благосклонно отказа й да довършат това, което бяха започнали, и несъмнено бе намерил облекчение в прегръдките на някоя друга.
Идеята, че го е тласнала в ръцете на друга жена, ни най-малко не я притесняваше, макар преди четири години да беше дълбоко разтърсена от краткото и страстно преживяване помежду им. Не изпитваше и никакво чувство на вина. А сега всичко беше толкова различно.
През изминалите години бе постигнала зашеметяващ успех в професионалната сфера, а заедно с успеха бе спечелила почти неограничена власт в ръцете си. Самоуверената жена в разцвета на жизнените си сили твърде малко напомняше за онова неопитно, наивно момиче отпреди четири години. Сега беше напълно независима жена, способна да се чувства прекрасно в кожата си и сама да определя целите и намеренията си.
Сама бе избрала да не се омъжва повторно. Мъжете оставаха привлечени от ослепителната й външност и неограничените средства, с които разполагаше. Но през последните години тя упорито отблъскваше всеки настоятелен ухажор около себе си, а те, както Едуард бе предположил, не бяха един и двама. Отношението й към мъжете нямаше нищо общо със скръбта по изгубения й съпруг, макар приживе да беше силно привързана, но не и влюбена в него.
Нежеланието й да се омъжи повторно се дължеше единствено на онова, което се бе борила да постигне през всичките тези години. Въпреки острите протести на баща си тя бе работила дълго и упорито, за да стане това, което в момента беше. Бе започнала от самото дъно като общ чиновник, за да се издигне на върха и да стане главен мениджър на „Грандхотел Ман“. Сега беше независима жена и уважавана бизнесдама. Много хора я считаха за ексцентричка, но това само й даваше повод още повече да се гордее с постигнатото. Никога не би се отказала от всичко това, за да се омъжи отново. Защото един евентуален брак означаваше да сложи край на досегашната си кариера и да се отдаде на домакинството на мъжа си. А това беше абсолютно немислимо.
Известно време след смъртта на съпруга си Ксандрия установи, че е изключително страстна жена. Но винаги внимаваше да запази дискретност. Баща й никога нямаше да й прости, ако узнаеше за тази част от живота й. Беше старомоден и консервативен човек и за нищо на света не би я разбрал. А тя беше толкова привързана към Чарлз, че никога не би позволила той да узнае истината. И понеже обичаше Слейд като свой роден брат, не беше безразлична и към неговото мнение за нея. Но и неговите морални норми бяха остарели и старомодни. Ако някога дори заподозреше, че през изминалите години е сменила няколко любовници, благоразумният Слейд щеше да остане шокиран и безкрайно разочарован. А за нея мнението на близките й означаваше много повече от елементарното задоволяване на либидото.
— Имаш ли нещо против да вечеряме заедно довечера? — обърна се тя към Едуард.
За миг по лицето му премина сянка на изненада. Дори и най-ексцентричните представителки на нежния пол никога не канеха мъжете на срещи. После лъчезарната усмивка разцъфна на устните му.
— С огромно удоволствие, мила моя.
— Чудесно. Късно ли ти се струва девет часа? Можем да вечеряме в моя офис в хотела. Ще имаш възможност подробно да ми разкриеш какво става между Слейд и неговата съпруга.
Едуард я погледна закачливо.
— Надявам се да имам възможност и да ти разкрия различни неща.
Макар да се смяташе за модерна и освободена жена, Ксандрия се изчерви.
Няколко часа по-късно Слейд захвърли химикала си на бюрото и разпалено изруга. Мастилото се разля по белия лист. Той се изправи на крака и впери поглед през прозореца. Гледаше към „Еди стрийт“, но не виждаше нито хората, нито сградите под себе си. Съзнанието му бе обсебено от образа на наранената му съпруга.
Все още му се струваше невероятно, че тя не е Елизабет Сейнт Клер, не е годеницата на Джеймс, че брат му никога не я е познавал и тя никога не го е виждала. Идваше му да извърши убийство всеки път, когато си напомнеше за безсънните часове на копнеж и очакване, за разяждащата вина, която бе обхванала душата му.
Беше минал през самия ад.
Лъжата беше наистина монументална. Нямаше никакво приемливо извинение за постъпката й. Но освен неудържимият гняв в душата му се загнезди разочарованието. Тази жена имаше лика на ангел, говореше като ангел, държеше се като ангел, а беше толкова далече от това понятие. Не беше истинска дама. Дамите никога не лъжеха. Всичко беше преструвка, долна симулация. Тя беше изумително добра актриса, невероятно обиграна лъжкиня.
Болеше го от това предателство. Не можеше да повярва, че ослепително красивата жена с лице на светица е способна на подобно деяние.
Не можеше да вникне в подбудите й. Не проумяваше какво я бе накарало да се омъжи за него, след като си бе възвърнала паметта. Все пак фактът, че е част от семейство Браг и че е аристократка по произход, й даваше възможност да сключи далеч по-изгоден брачен съюз. Дали не беше в плен на някакво увлечение по него? Вероятно дори след като си бе спомнила своето минало, в сърцето си е изпитвала дълбока благодарност към него. Но сега това нямаше никакво значение. Трябваше незабавно да му признае истината. Нямаше извинение за подобна измама.
Реджина беше далеч по-богата наследница от Елизабет Сейнт Клер. Каква ирония на съдбата! Изведнъж тази мисъл го порази. Как би могъл Рик, който на два пъти е виждал Елизабет, да изпадне в подобно заблуждение? Слейд не можеше да бъде лесно подлъган — Рик несъмнено е бил наясно с истината от самото начало и се е поблазнил от възможността да присъедини към семейството една наследница на фамилията Браг. Не само Реджина го бе измамила — баща му също беше участник в този долен фарс.
Слейд потръпна от възмущение и закрачи нервно из офиса.
В момента яростта му пречеше да изпитва съжаление, задето я бе наранил с внезапното си заминаване. Преди това потресаващо разкритие беше покъртен до дъното на душата си от болката, която бликаше от очите й. Презираше се за долната си постъпка, макар че нямаше какво друго да стори, след като я смяташе за любимата на Джеймс. Сега можеше да се изсмее над тогавашните си душевни терзания. Тази жена не принадлежеше на брат му, така че нямаше нищо грешно в неговата любов към нея, във връзката помежду им. Ако имаше представа коя е в действителност, никога нямаше да я напусне. Само ако знаеше, сега щеше да плува в блажените облаци на рая, а не да се раздира от болката на предателството.
Колко ли далече щеше да стигне тя в усилията си да получи развод? За миг му прилоша от внезапно
