9
ЕДИН ДАБЕЛ ТЕЖИ КОЛКОТО ДВЕ ЛАЦИ. ЗА КАКВО ПИТАТ РАЗЛИЧНИТЕ ЦИВИЛИЗАЦИИ
Вместо да се зачете в математиката, момичето от Пира кой знае какво прочете пак в мозъка му, защото му се усмихна и рече:
— Не бива да се страхуваш.
— Аз ли да се страхувам — изпъчи се Ники. — Ти не ме познаваш!
— Вярно, не те познавам. Но щом влезе така в Мало, сигурно си смел. Пък аз обичам само смелите момчета. И умните. Ти умен ли си? — зададе тя пак един от проклетите си въпроси.
Всеки смята себе си за умен, но като го запиташ така направо, непременно ще се смути. Ако бях умен, нямаше да се хвана на въдицата ти — рече си Ники, докато търсеше с какво да й отвърне.
— Какво е въдица? — запита Нуми.
— Една пръчка с конец и кука накрая, с която се лови риба — отговори той и чак тогава осъзна, че бе изрекъл думата „въдица“ само в мислите си. Викна:
— Ама изключи го най-после!
Нуми стреснато бръкна зад ушенцето си, а очите й се насълзиха.
— Ето че пак те изплаших! Не мисли лошо за мен, моля те, Ники! Аз не си правя някакви шеги с това, с такъв мозък не се играе. Да не мислиш, че ми е лесно с него. Понякога такава тежест имам в главата си, ужасна тежест!… — изхлипа тя лекичко. — Никак не е весело да бъдеш експеримент! Другите се плашат от теб, това те отделя от тях и си самичък, самичък. Като че ли си съвсем самичък в целия свят и с никого не можеш да ей поиграеш…
— Но аз нали съм с теб! — рече той импулсивно, покъртен от мъката й.
— И ти се плашиш от мен.
— Вече не се плаша. Наистина!
— Наистина ли? — засияха очите й с двойно по-голяма сила през влагата на сълзите. — Благодаря ти! Пък аз каква съм лоша, исках да проверявам одеве дали си умен.
Ники се засмя, за да й покаже, че не го е страх.
— Как щеше да го провериш?
— Искаш ли да ти кажа една загадка? Съвсем лесна е.
И сега не биваше да й показва, че го е страх. А си го беше страх, разбира се. Защото, който от вас се е изправял така пред възможността изведнъж да разбере, че не е умен, той знае, че си е страшничко. И винаги би предпочел да си се смята за умен, без да е правил проверки.
— Нали няма после да ме изядеш? — позасмя се Ники треперливо.
— Да те изям ли? — смая се момичето от Пира.
— На Земята имаме една древна приказка за такова същество, Сфинкс се казва. Крилат лъв с човешка глава. То задавало на хората една гатанка и щом някой не можел да я отгатне, веднага го разкъсвало.
— Буф, че жестоко! — възмути се Нуми. — А каква му е била загадката?
— Кое е това същество, което сутрин ходи на четири крака, по обед на два, а вечер на три крака?
— Интересна е — рече Нуми замислено и миг след това запита:
— Човекът ли е? Бебето в утринта на живота, като възрастен по средата и като старец с патерица през вечерта на живота си?
— Ей — смая се сега пък Ники, — ти, това, с изкуствения ли…
— Не, с моя си!
— Браво, браво — похвали я той, но отново беше изплашен от светкавичната и досетливост. — Иначе, както съм гладен, веднага щях да те нагълтам.
— Но пак ли си гладен? — обезпокои се момичето.
— Не, шегувам се, разбира се — отвърна той, макар че наистина усещаше глад в устата си. Да можеше поне дъвката да подъвче! — Хайде, кажи ми твоята гатанка.
— Не е гатанка, а загадка. Дадоха ми я като първа загадка, след като ми присадиха изкуствения мозък. За експеримент. Най-напред трябваше да я реша с моя мозък, но не успях. А щом включих другия, веднага я реших. Чуй я! Един глоф и две мулфи заедно тежат точно колкото един дабел и четири лаци. Един дабел обаче тежи колкото две лаци. Един глоф и три лаци тежат заедно колкото един дабел, две мулфи и шест краки. Един глоф тежи колкото два дабела. Колко краки трябва да добавя аз към една мулфа, та да получа тежестта на два дабела и един лаци?
Николай съвсем се шашардиса от непознатите думи. Тя му се усмихна окуражаващо.
— Много е лесна.
— Това не е загадка, а задача.
— Задача ли му казвате? Ще можеш ли да я решиш?
— Какви са тия краки-мраки?
— Не съм казвала за никакви мраки. Слушай, ще я повторя.
— Но аз не знам какво е това!
— Как? Ти не знаеш какво е мулф и краки? — изненада се тя, но веднага комично се поправи: — Буф! Сега пък аз забравих, че си от друга цивилизация. Вие май нямате мулфи и краки. Аз и дабели не видях на Земята.
Ники се разсърди:
— Слушай, хайде вече да не се будалкаме!
— Какво да не се…? — озадачи се тя и той позна по лицето и, че тя по същия начин не познаваше думата „будалкаме“, както той не знаеше нищо за тия краки, лаци, глофи и дабели.
Той поразмисли малко, боейки се да не я обиди, и рече храбро:
— Всъщност, това сигурно няма кой знае какво значение. Математиката трябва да е универсална. Я повтори задачата, но бавно! Нали може да си я запиша?
АВТОРЪТ НА ТАЗИ КНИГА НАСТОЯВАШЕ КНИГАТА МУ ДА СВЪРШИ НА ТОВА МЯСТО, А ОСТАНАЛАТА Й ЧАСТ ДА БЪДЕ ИЗПРАЩАНА САМО НА ОНЕЗИ ЧИТАТЕЛИ, КОИТО РЕШАТ БЕЗ ГРЕШКА ЗАДАЧАТА НА МОМИЧЕТО ОТ ПЛАНЕТАТА ПИРА. ИЗДАТЕЛСТВОТО НЕ СЕ СЪГЛАСИ. АВТОРЪТ МОЖЕ И ДА СИ СЕ СМЯТА ЗА НЯКАКЪВ СФИНКС, НО ТОЙ Е ЗЕМЕН АВТОР И НЯМА ПРАВО В ТАКЪВ СЛУЧАЙ ДА СИ СЛУЖИ С ЧУЖДОПЛАНЕТНИ ГАТАНКИ. ПО ТЕЗИ СЪОБРАЖЕНИЯ ИЗДАТЕЛСТВОТО ГО ЗАСТАВИ ДА ПРОДЪЛЖИ РАЗКАЗА СИ.
Николай Лудогорски извади от чантата си тетрадката по всичкология — така беше кръстил тетрадката си за драсканици — и химикалката, а Нуми бавно заизрежда теглото на тия загадъчни дабели, мулфи, лаци, краки. Като ги подреди, той заразмества наум местата им, състави няколко малки уравненийца и изведнъж се сети да приведе тежестта на всички към теглото на също така неизвестните лица. Тогава резултатът изскочи сякаш самичък. Задачата се оказа задача за досещане, а в тях Ники Лудото беше фурия.
— Осем — рече той уверено. — Осем краки трябва да се добавят към тая твоя мулфа.
— Чудесно — изписка Нуми с такава радост, сякаш сама бе издържала много тежък изпит. — Ти наистина си умен.
Ники се смути повече, отколкото пред самата задача.
— Ами! Това е задача за бебета.
— Но аз не можах да я реша без изкуствения мозък.
