Бившата ми съпруга беше прокурорка и отговаряше за съдебната палата във Ван Найс. Това й позволяваше да чува разни неща за мен.
— Вярно е — потвърдих. — Назначен съм за негов заместник, обаче не знам доколко това ме прави късметлия.
— Би трябвало добре да се позабавляваш с делото Елиът.
— В момента съм в къщата, в която е извършено убийството. Хубава гледка.
— Е, желая ти успех в измъкването му. Ако някой може да го постигне, това си ти.
Каза го с презрителен прокурорски тон.
— Няма да отговоря на тази реплика.
— И без това знам как би отговорил. Още нещо. Довечера няма да имаш компания, нали?
— За какво говориш?
— За преди две седмици. Хейли каза, че там нощувала някаква жена. Мисля, че името й беше Лейни. Чувствала се много неловко.
— Не се тревожи, довечера няма да е там. Тя просто ми е приятелка и спеше в стаята за гости. Но за протокола, мога да каня когото си искам да нощува вкъщи, защото това си е моят дом. И ти си свободна да правиш същото у вас.
— Освен това съм свободна да отида при съдията и да заявя, че излагаш дъщеря ни на контакти с наркомани.
Дълбоко си поех дъх и отговорих колкото можех по-спокойно.
— Откъде знаеш на какви контакти излагам Хейли?
— Дъщеря ти не е глупава и има идеален слух. Повтори ми част от разговорите ви и лесно се досетих, че твоята… приятелка е от рехабилитационния център.
— И значи това е престъпление? Да контактувам с хора от рехабилитационния център, така ли?
— Не е престъпление, Майкъл. Просто не смятам, че за Хейли е добре да бъде изложена на контакти с всевъзможни наркозависими, докато е при теб.
— Сега пък станаха всевъзможни. Предполагам, че онзи наркозависим, от когото най-много те е страх, съм аз.
— Е, щом сам се разпознаваш като…
За малко да изгубя самообладание, но поех малко свеж морски въздух и се овладях. Когато заговорих, бях спокоен. Знаех, че гневният изблик само ще ми навреди по-късно, когато дойде време за преразглеждане на постановлението за родителските права.
— Маги, тук говорим за нашата дъщеря. Не я наранявай, като се опитваш да нараниш мен. Тя има нужда от баща си и аз имам нужда от дъщеря си.
— Точно това имам предвид. Ти се справяш добре. Не е разумно да се свързваш с наркозависими.
Стисках телефона толкова силно, че се уплаших да не го счупя. Усетих, че бузите и тилът ми пламват от алената сянка на срама.
— Трябва да затварям.
Думите ми бяха задавени от собствените ми поражения.
— И аз. Ще кажа на Хейли, че ще дойдеш до седем и половина.
Винаги го правеше — завършваше разговора с намеци, че ще разочаровам дъщеря си, ако закъснея или не успея да я взема според уговорката ни. Тя затвори, преди да успея да отговоря.
Дневната на долния етаж пустееше, но после видях Патрик и Нина на долната тераса. Излязох и застанах до парапета, откъдето Хенсън се взираше във вълните. Опитах се да изхвърля от главата си разговора с бившата ми жена.
— Патрик, нали ми каза, че си се опитвал да сърфираш тук, обаче течението било прекалено силно?
— Точно така.
— Течението откъм брега ли имаше предвид?
— Да, тук е много силно. Заради формата на залива. Силата на вълните, които се движат на север, се пренасочва под повърхността и все едно рикошира на юг. Следва бреговата линия на заливчето, преминава покрай целия бряг и излиза навън. На два пъти съм попадал в тоя въртоп бе, човек. Отнасяше ме чак до ония скали в южния край.
Докато той описваше какво се случва под повърхността, аз оглеждах заливчето. Ако Патрик имаше право и в деня на убийството наистина беше имало течение откъм брега, водолазите от шерифството сигурно не бяха търсили оръжието на убийството където трябва.
А сега беше твърде късно. Ако убиецът беше хвърлил револвера във водата, подводното течение можеше да го е отнесло в открито море. Започвах да изпитвам увереност, че оръжието на убийството няма да се появи изненадващо на процеса.
От гледна точка на моя клиент това беше добре.
Вперих поглед във вълните и се замислих за постоянно движещата се скрита сила под тази красива повърхност.
19.
Сценаристите или си бяха взели почивен ден, или бяха преместили демонстрацията си другаде. Минахме през портала на Арчуей Пикчърс, без да се забавим като предишния ден. Помогна ни и това, че с колата пред нас пътуваше Нина Албрект, която ни разчистваше пътя.
Беше късно и студиото опустяваше в края на работния ден. Хенсън успя да намери място за паркиране точно пред бунгалото на Елиът. Момчето се вълнуваше, защото за пръв път влизаше в киностудио. Казах му да се разходи и да го разгледа, но да държи телефона си подръка, защото не съм сигурен колко ще продължи срещата с клиента ми, а трябва навреме да взема дъщеря си.
Докато Нина ме въвеждаше, я попитах дали с Елиът можем да се срещнем някъде другаде освен в офиса му. Обясних, че се налага да пръсна документи върху масата, а неговата е прекалено малка. Тя отговори, че щяла да ме заведе в главната заседателна зала. Можело да се приготвя, докато отиде да доведе шефа си. Благодарих й, но всъщност нямаше да подреждам никакви документи върху масата. Просто исках да се видя с Елиът на неутрална територия. Ако седях срещу работната му маса, той щеше да владее положението. Това беше станало ясно при първата ни среща. Елиът притежаваше властно присъствие. Само че отсега нататък парада трябваше да командвам аз.
Около полираната овална маса в голямата зала бяха подредени дванайсет черни кожени стола. На тавана беше монтиран мултимедиен прожектор, а от продълговата кутия на отсрещната стена се спускаше екран. По другите стени висяха поставени в рамки плакати на филми, произведени в студиото. Предположих, че това са продукциите, които са донесли парите на Елиът.
Настаних се и извадих папките по делото от чантата си. След двайсет и пет минути — аз спокойно си преглеждах доказателствения материал на обвинението — вратата се отвори и Елиът най-после се появи. Не си направих труда да стана и да му подам ръка. Опитах се да си придам ядосан вид и му посочих стола срещу мен.
Главната му асистентка също влезе, за да види дали искаме нещо освежително.
— Нищо, Нина — изпреварих отговора на Елиът. — Трябва да започваме. Ще ви съобщим, ако се нуждаем от нещо.
Тя очевидно за миг се смая, че някой друг освен Елиът си позволява да издава заповеди. Погледна го за разяснение, но продуцентът просто й кимна. Госпожа Албрект излезе и затвори двукрилата врата. Елиът седна на стола, който му бях посочил.
Дълго го гледах, преди да заговоря.
— Не мога да те разбера, Уолтър.
— Какво искаш да кажеш? Какво има за разбиране?
— Ами, за начало, ти отделяш много време, за да твърдиш, че си невинен. Но се съмнявам, че го взимаш толкова на сериозно.
— Тук много грешиш.
— Нима? Наясно си, че ако изгубиш този процес, ще отидеш в затвора, нали? И с присъда за двойно
