— Какво искаш да кажеш? Джери ме уверяваше, че сме готови.
— Може и да не сме, Уолтър. Знам, че не искаш да го видиш и чуеш, обаче ето какво открих в делото.
И плъзнах двете страници по полираната маса към него.
— Какво е това?
— Искане за отлагане. Джери го е съставил, но така и не го е подал. Обаче е ясно, че е искал да отложи процеса. Отпечатал го е в понеделник, само няколко часа преди да го убият.
Елиът поклати глава и побутна документа обратно към мен.
— Не, ние разговаряхме за това и той се съгласи с мен да започнем по график.
— В понеделник ли беше това?
— Да, в понеделник. Когато за последен път се чух с него.
Кимнах. Това отговаряше на един от въпросите ми. Винсънт пазеше отделни счетоводни документи за всяко дело и бях забелязал, че в деня на убийството е таксувал един час на Елиът.
— В кантората му ли проведохте този разговор, или в твоя офис?
— Разговаряхме по телефона. В понеделник следобед. Той ми беше оставил съобщение на телефонния секретар и аз му позвъних. Нина може да ти даде точния час, ако ти е нужен.
— Тук пише, че е било в три часа. За отлагането на процеса ли разговаряхте?
— Да, обаче аз му казах, че не искам да го отлагам.
Винсънт беше таксувал един час. Зачудих се колко време са спорили с Елиът за отлагането.
— Защо искаше да отложи процеса? — попитах.
— Просто имаше нужда от още време за подготовка и може би от още пари. Аз му заявих, че сме готови, както го заявявам и на теб. Готови сме!
Подсмихнах се и поклатих глава.
— Само че не ти си адвокатът тук, Уолтър, а аз. И се опитвам да ти обясня, че тук не виждам почти нищо по стратегията на защитата. Мисля, че затова Джери е искал да отложи процеса. Не е имал аргументи.
— Не, всъщност аргументи няма обвинението.
Елиът започваше да ми омръзва с упоритото си настояване да изземва моята роля на адвокат.
— Чакай да ти обясня как стават нещата — въздъхнах уморено. — И ме извини, ако вече знаеш всичко това, Уолтър. Процесът има две части, нали така? Първо започва прокурорът и излага своите аргументи. След като свърши, ние имаме възможност да ги оборим. После идва нашият ред и тогава излагаме своите доказателства и алтернативни теории за престъплението.
— Ясно.
— И след като се запознах с материалите, мога да ти кажа, че Джери Винсънт повече е разчитал на аргументацията на обвинението, отколкото на защитата. Има…
— Как така?
— Искам да кажа, че се е съсредоточил върху обвинението. Има контра свидетели и подробни планове за разпит на всички свидетели, които призове обвинението. Но ми липсва нещо откъм онази част на уравнението, която се пада на защитата. Ние нямаме алиби, алтернативни заподозрени, теории, абсолютно нищо. Поне в папките няма нищо. И точно това имам предвид, като казвам, че нямаме аргументация. Някога обсъждал ли е с теб как възнамерява да развие защитата?
— Не. Тъкмо щяхме да разговаряме за това, но го убиха. Каза ми, че работел по всички тези неща. Каза, че имал сребърния куршум и колкото по-малко знам, толкова по-добре. Щял да ми обясни, когато наближи процесът, но така и не го направи. Нямаше възможност.
Този термин ми беше познат. „Сребърният куршум“ има значението на картата „Излез от затвора и си върви вкъщи“ от играта „Монопол“. Това е свидетел или веществено доказателство, които пазиш в задния си джоб и с които или ще пометеш всички аргументи на обвинението като плочки домино, или решително и окончателно ще посееш основателно съмнение в главата на всеки съдебен заседател. Даже да имаше сребърен куршум, Винсънт не го беше отбелязал в делото. А и щом имаше сребърен куршум, защо в понеделник беше приказвал за отлагане?
— Нямаш ли представа какъв е бил този сребърен куршум? — попитах.
— Само каквото ми е казвал — че открил нещо, което щяло да прати обвинението на кино.
— Това не ми изглежда логично, след като в понеделник е настоявал за отлагане на процеса.
Елиът сви рамене.
— Казах ти, просто искаше още време, за да се подготви. А навярно и да ми вземе още пари. Само че аз му отговорих, че когато снимаме филм, определяме дата и филмът излиза на тази дата, независимо от всичко. Заявих му, че няма да отлагаме процеса.
Кимнах на тази негова мантра — „няма да отлагаме процеса“, — обаче си мислех за изчезналия лаптоп на Винсънт. Дали сребърният куршум беше там? Може би беше записал плана си в компютъра, без да го дублира в папката? Сребърният куршум ли беше станал причина да го убият? Толкова изобличаващо и опасно ли беше това откритие, че някой да го застреля заради него?
Реших да продължа обсъждането с Елиът, докато още е на мое разположение.
— Е, Уолтър, аз нямам сребърен куршум. Но щом Джери го е открил, и аз ще мога. Ще го намеря.
Погледнах си часовника и се опитах да си дам вид, че не ме смущава фактът, че не знам нещо, което несъмнено е разковничето на това дело.
— Добре. Да поговорим за алтернативна теория.
— Какво значи това?
— Това значи, че обвинението има своя теория и ние трябва да имаме наша. Според теорията на прокуратурата ти си бил разстроен от изневярата на жена ти и от това колко ще ти струва да се разведеш с нея.
Затова си отишъл в Малибу и си я убил заедно с любовника й. След това си се избавил от оръжието на убийството по някакъв начин — или си го скрил, или си го хвърлил в океана — и си се обадил в полицията, за да съобщиш, че си открил убитите. Тази теория им дава всичко необходимо. Мотив и възможност. Но в нейна подкрепа те разполагат със следите от изстрел и почти нищо друго. Веществените им доказателства твърдо се опират на тези следи.
— Положителният резултат от анализа е фалшив! — яростно заяви Елиът. — Никога не съм стрелял с каквото и да е оръжие. И Джери ми каза, че щял да доведе най-големия експерт в страната, за да ги опровергае. Някаква жена от колежа „Джон Джей“ в Ню Йорк. Тя щяла да свидетелства, че лабораторията на шерифството не е спазила нужните процедури и затова резултатът от анализа е положителен.
Кимнах. Страстното му отричане ми харесваше. Можеше да се окаже полезно, ако дадеше показания.
— Да, доктор Арсланян наистина ще дойде да свидетелства — потвърдих аз. — Обаче тя не е сребърен куршум, Уолтър. Обвинението ще извади срещу нея собствените си експерти, които ще твърдят точно обратното — че лабораторията се ръководи добре и са спазени всички процедури. В най-добрия случай ще елиминираме следите от изстрел. Прокурорът пак ще може да се позове на мотива и възможността.
— Какъв мотив? Аз я обичах и изобщо не знаех за Рилц. Мислех го за педал.
Вдигнах ръце в знак да забави топката.
— Сам ще си направиш услуга, Уолтър, ако не го наричаш така. В съда и където и да е другаде. Ако се налага да споменеш за сексуалната му ориентация, ще кажеш, че според теб е бил гей. Става ли?
— Става.
— Виж сега, обвинението просто ще твърди, че си знаел, че Йохан Рилц е любовник на жена ти, и ще измъкне доказателства и свидетелски показания, които ще покажат, че един развод, наложен от изневярата на жена ти, е щял да ти струва над сто милиона долара и навярно да те лиши от контрол върху студиото. Само да подхвърлят всичко това в умовете на съдебните заседатели и ти вече ще имаш идеален мотив за убийство.
— Всичко това са глупости.
— И аз ще мога да ги разбия на пух и прах по време на процеса. Много от техните позитиви могат да бъдат превърнати в негативи. Ще бъде като танц, Уолтър. Ще си разменяме удари. Ще се опитваме да изопачаваме и унищожаваме, но в крайна сметка те ще ни нанесат повече удари, отколкото сме в състояние
