искал да кажа.
— Върви да си прибереш сърфа, Патрик. Ще се видим вкъщи. И да не забравиш да се обадиш на майка си.
30.
Когато най-после останах сам, започнах процеса както винаги — с чисти листове и остри моливи. От килера извадих два бележника и четири молива „Блак Уориър“. Подострих ги и се захванах за работа.
Винсънт беше разделил делото Елиът в две папки. Едната съдържаше документите на обвинението, а втората, по-тънката — документите на защитата. Тежестта на втората не ме безпокоеше. Всичко, което влизаше в нея, отиваше при прокурора. Опитният адвокат държи папката тънка. Останалото пази в главата си или на микрочип в компютъра, ако е безопасно. Не разполагах нито с главата, нито с лаптопа на Винсънт. Но бях сигурен, че тайните му са скрити някъде в папките. Там беше сребърният куршум. Само трябваше да го открия.
Започнах с по-дебелата папка, прокурорската. Четях всичко, всяка страница, всяка дума. Водех си записки в единия бележник, а в другия чертаех блок схема на хронологията и фактите. Проучих снимките от местопрестъплението с лупа, която извадих от чекмеджето на бюрото. Съставих списък с всички имена, които срещнах в документите.
Оттам продължих с папката на защитата и отново прочетох всяка дума на всяка страница. Телефонът звъня на два пъти, но даже не погледнах да видя името на дисплея. Не ме интересуваше. Безмилостно преследвах едно-единствено нещо. Сребърния куршум.
Когато приключих с делото Елиът, отворих папките по делото Уимс и прочетох всички документи и доклади в тях, доста времеемък процес. Тъй като бяха арестували Уимс вследствие на публичен инцидент, привлякъл участието на голям брой униформени шерифи и антитерористи, тази папка беше дебела, заради докладите на различните участващи звена и служители на местопрестъплението. Беше пълна с разпечатки на разговорите с Уимс, оръжейни и балистични доклади, дълги списъци на веществени доказателства, свидетелски показания, записи от оперативно комуникационни центрове и доклади за пращане на патрули.
В папката имаше много имена и аз сравних всяко със списъка от делото Елиът. Проверих и адресите.
Веднъж имах една клиентка. Даже не знам името й, защото бях сигурен, че името, под което фигурира в системата, не е истинско. Бяха я арестували за първо провинение, ала познаваше системата прекалено добре, за да е новачка. Всъщност разбираше абсолютно всичко. Както и да се казваше, някак си беше излъгала системата и тя я водеше за такава, каквато не е.
Обвиняваха я в грабеж на обитаемо жилище. Само че зад това единствено обвинение се криеше много повече. Тази жена обичаше да се насочва към хотелски стаи, в които спят мъже с големи суми в брой. Знаеше как да ги избере и проследи, а после да отключи вратата и сейфа, докато те спят. В момент на откровение, навярно единствения по време на нашите срещи, тя ми разказа за нажежения като разтопено желязо адреналин, който прииждал всеки път, щом последната цифра заставала на мястото си и тя чувала електронния механизъм на хотелския сейф да щраква и да се отключва. Отварянето на сейфа и парите вътре никога не било толкова вълнуващо, колкото онзи вълшебен миг, в който механизмът се задвижвал и усещала скоростта на течащата във вените й кръв. Нищо преди и след този момент не можело да се сравнява с него. Не ставало въпрос за парите. А за скоростта на кръвта.
Кимах, докато ми разказваше всичко това. Никога не бях влизал с взлом в хотелска стая, докато някой хърка на кревата. Но знаех за мига, в който се задейства механизмът. Знаех за скоростта.
Намерих онова, което търсех, един час след като бях започнал да чета документите за втори път. Щеше да ми избоде очите. Първо в доклада за ареста на Елиът и после в схемата на хронологията и фактите, която сам бях съставил. Наричах схемата „коледна елха“. Винаги започваше гола и неукрасена. Само голите факти по делото. После, когато навлизах в него и го правех свое, започвах да я окичвам със свещички и играчки. Подробности и свидетелски показания, веществени доказателства и резултати от лабораторни изследвания. Скоро цялата елха засилваше. Там беше всичко по делото, в контекста на хронологията и събитията.
При скицирането на елхата бях обърнал особено внимание на Уолтър Елиът. Той беше стволът и всички клони излизаха от него. Имах неговите движения, изявления и действия, със съответното време.
12:40 — УЕ пристига във вилата на плажа
12:50 — УЕ открива труповете
13:05 — УЕ се обажда на спешния номер
13:24 — УЕ повторно се обажда на спешния номер
13:28 — шерифите пристигат на местопрестъплението
13:30 — УЕ затворен
14:15 — пристигат детективите от отдел „Убийства“
14:40 — УЕ откаран в участъка в Малибу
16:55 — разговор с УЕ, съобщени са му правата
17:40 — УЕ откаран в Уитиър 19:00 — барутни натривки
20:00 — втори опит за разговор, отказ, арестуван
20:40 — УЕ откаран в Централния мъжки затвор
Някои часове бяха налучкани, но повечето идваха направо от доклада за ареста и другите документи в делото. Опазването на реда в тази страна до много голяма степен се свежда до бумащината. Винаги можех да разчитам на прокурорската папка, за да възстановя хронологията.
При втория прочит използвах и молив, и гума и започнах да украсявам елхата.
12:40 — УЕ пристига във вилата на плажа входната врата отключена
12:50 — УЕ открива труповете балконската врата отворена
