13:05 — УЕ се обажда на спешния номер
13:24 — УЕ повторно се обажда на спешния номер каква е причината за забавянето?
13:28 — шерифите пристигат на местопрестъплението
Мъри (4-алфа–1) и Харбър (4-алфа–2)
13:30 — УЕ затворен в патрулката
Мъри/Харбър претърсват къщата
14:15 — пристигат детективите от отдел „Убийства“
първа група: Кайндър (№14492) и Ериксън (№21101)
втора група: Джошуа (№22234) и Тоулс (№15154)
14:30 — УЕ заведен в къщата, описва какво е заварил
14:40 — УЕ откаран в участъка в Малибу водят го Джошуа и Тоулс
16:55 — разговор с УЕ, съобщени са му правата разговора води Кайндър
17:40 — УЕ откаран в Уитиър Джошуа/Тоулс
19:00 — барутни натривки лаборант: Анита Шърман лабораторен транспорт: Шърман
20:00 — втори разговор, води го Ериксън, УЕ отказва нахитрява
20:40 — УЕ откаран в Централния мъжки затвор Джошуа/Тоулс
Докато съставях коледната елха, водех отделен списък на друга страница за всеки човек, споменат в шерифските доклади. Знаех, че той ще се превърне в свидетелски списък, който другата седмица ще дам на прокурора. По принцип призовавах всички споменати в следствения доклад. За всеки случай. Винаги можеш да съкратиш свидетелския списък по време на процеса. Разширяването му обаче често е проблем.
От свидетелския списък и коледната елха можех да изведа начина, по който прокурорът ще развие аргументацията си. И да определя кои свидетели ще избягва обвинението. И евентуално защо. И тъкмо докато проучвах работата си и разсъждавах в тези насоки, усетих, че механизмът се задвижва и по гръбначния ми стълб се плъзна студеният пръст на откровението. Всичко ми стана пределно ясно и открих сребърния куршум на Джери Винсънт.
От местопрестъплението отвели Уолтър Елиът в участъка в Малибу, за да не им се пречка и да е на сигурно място, докато детективите продължават работата си. В участъка провели с него кратък разговор, преди Елиът да го прекрати. После го закарали в шерифската централа в Уитиър, където му направили барутни натривки и дланите му дали положителен резултат за нитрати, свързани с барут. После Кайндър и Ериксън отново опитали да разговарят със заподозрения, но той разумно отказал. Тогава официално бил арестуван и пратен в окръжния затвор.
Това беше стандартна процедура и докладът за ареста отразяваше последователността на задържането на Елиът. С отвеждането му от местопрестъплението в участъка, оттам в шерифската централа и накрая в затвора се бяха занимавали единствено детективите от отдел „Убийства“. Ала вниманието ми привлече начинът, по който се бяха отнесли с него преди тяхната поява. И тъкмо тук забелязах нещо, което по-рано ми беше убягнало. Нещо съвсем елементарно — означенията на униформените шерифи, отзовали се първи на сигнала. Според докладите шерифите Мъри и Харбър носели означения 4-алфа–1 и 4-алфа–2 след имената си. И в делото Уимс бях видял поне едно от тях.
Прехвърляйки се от едното на другото дело и от една на друга папка, намерих доклада за ареста на Уимс и бързо го прегледах, без да спирам, докато очите ми не намериха първото споменаване на означението 4- алфа–1.
Тод Столуорт, шерифът, когото пръв бяха повикали да провери сигнала за стрелба в щатския парк Малибу Крийк, носеше това означение след името си. Той бе шофирал патрулката, по която бе стрелял Уимс, и накрая пак той официално го бе арестувал и го бе откарал в затвора.
Разбрах, че 4-алфа–1 не се отнася до конкретен шериф, а до конкретна патрулна зона или отговорност. Участък Малибу обхващаше огромните свободни зони в западната част на окръга, плажовете, планината и селищата Таузънд Оукс и Калабасас. Реших, че това е четвърти участък, а алфа е специфично означение за патрулна част — конкретна кола. Изглежда, нямаше друго обяснение защо шерифи, които са работили в различни смени, имат еднакви означения в различни доклади за арести.
Адреналинът придойде във вените ми и кръвта ми потече по-бързо. Всичко си идваше на мястото. Само за един миг разбрах какво е замислял Винсънт. Вече нямах нужда от лаптопа или бележниците му. Нямах нужда от неговия детектив. Знаех точно каква е защитната стратегия.
Поне така си мислех.
Извадих мобилния си телефон и се обадих на Сиско. Прескочих любезностите.
— Сиско, аз съм. Познаваш ли някой шериф?
— Хм, неколцина. Защо?
— Някой от тях да работи в участъка в Малибу?
— Знам един, който работеше там. Сега е в Линуд. В Малибу му беше много скучно.
— Можеш ли да му се обадиш сега?
— Сега ли? Ами, сигурно. Какво има?
— Интересува ме какво значи патрулното означение четири-алфа-едно. Ще го попиташ ли?
— Не би трябвало да е проблем. Ще ти звънна след малко. Не, почакай малко да ти дам Лорна. Иска да разговаря с теб.
Изчаках, докато й предаваше телефона. На заден фон се чуваше телевизор. Бях нарушил сцена на домашно блаженство.
— Мики, още ли си в кантората?
— Да.
