по-определеното усещане, че онова, за което се бях подготвял цяла година, скоро ще се стовари отгоре ми. Свидетелските показания и веществените доказателства.
— Добре съм — отвърнах остро. — Просто съм гладен. Знаеш колко съм гаден, когато съм гладен. — Ухилих се насила.
— Знам — отвърна тя. — Разбирам те.
Всъщност обаче не бях гладен. Изобщо не ми се ядеше. Усещах тежестта върху раменете си. Бремето на едно човешко бъдеще.
И нямам предвид бъдещето на клиента си.
35.
В три часа на втория ден от избора на съдебни заседатели с Голанц бяхме разменяли неаргументирани и аргументирани отводи цели десет часа съдебно време. Водехме люта битка. Нападахме се подмолно, като откривахме желаните си заседатели и безсъвестно и безмилостно ги отхвърляхме. Почти бяхме приключили с избора и отделни графи на моята схема бяха покрити с пет пласта самозалепващи се листчета. Оставаха ми още два неаргументирани отвода. Голанц, отначало предпазлив с отводите, беше наваксал, задмина ме и сега имаше само един. Течеше последният час. Ложата на съдебните заседатели скоро щеше да се напълни.
При сегашната диспозиция съдебният състав включваше адвокат, компютърен програмист, двама нови пощенски служители и трима нови пенсионери, както и санитар, озеленител и художничка.
От първоначалните дванайсетима, които предишната сутрин бяха заемали местата в ложата, оставаха само двама. Инженерът на място номер седем и един от пенсионерите, номер дванайсет, някак си бяха успели да стигнат дотук. И двамата бяха бели мъже и според мен клоняха към обвинението. Нито един от тях открито, но в схемата си ги бях отбелязал със синьо — моят код за съдебен заседател, когото смятам за враждебно настроен към защитата. Тяхното пристрастие обаче ми се струваше толкова слабо, че още не им бях направил отвод.
Знаех, че мога да отстраня и двамата с един заключителен жест, ала тъкмо в това се крият рисковете на тази процедура. Правиш отвод на един заседател заради синия цвят и заместникът му може да се окаже яркосин и още по-опасен за клиента ти от предишния. Тъкмо това прави избора на съдебни заседатели такава непредсказуема игра.
Последното попълнение на ложата беше художничката, която зае освободилото се място номер единайсет, след като Голанц използва деветнайсетия си неаргументиран отвод, за да отстрани служител в градската чистота, когото бях отбелязал с червено. По време на общия разговор със съдия Стантън художничката ни разказа, че живеела в Малибу и работела в студио на Тихоокеанската крайбрежна магистрала. Рисувала с акрилни бои и преди да пристигне в Калифорния заради светлината, следвала във Филаделфийския художествен институт. Каза, че нямала телевизор и не четяла редовно вестници. Не знаела нищо за убийството, извършено преди шест месеца във вилата на плажа, недалеч от мястото, където живееше и работеше.
Почти от самото начало си водех бележки за нея в червено и с всеки следващ въпрос все повече ми се искаше да попадне в моя съдебен състав. Виждах, че Голанц е допуснал тактическа грешка. Беше елиминирал служителя от чистотата и новият съдебен заседател изглеждаше още по-опасен за неговата кауза.
Сега трябваше или да се примири с грешката си, или да използва последния си отвод, за да отстрани художничката и отново да поеме същия риск.
Когато съдията приключи с общите въпроси, дойде ред на обвинението и защитата. Голанц започна пръв и зададе серия въпроси, с които се надяваше да изтъкне пристрастие, тъй че художничката да бъде отхвърлена с аргументиран, вместо с последния му неаргументиран отвод. Тя обаче се държеше и изглеждаше много откровена и непредубедена.
На четвъртия му въпрос усетих вибриране в джоба си и бръкнах, за да извадя мобилния си телефон. Извадих го под масата между краката си под ъгъл, така че съдията да не го вижда. Джули Фарвър цял ден ми пращаше есемеси.
Фарвър: Задръж я.
Незабавно й отговорих:
Холър: Знам. Ами №7, 8 и 10? Кой е следващият?
Фарвър, моята тайна консултантка, седеше на четвъртия ред в галерията — и през сутрешното, и през следобедното заседание. Освен това се бяхме видели на обяд, когато Уолтър Елиът за пореден път отиде в студиото да провери как вървят нещата, и аз й дадох да проучи схемата ми, за да може да състави своя. Джули схващаше бързо и знаеше точно къде съм със своите кодове и отводи.
Почти моментално получих отговор на съобщението си. Едно от нещата, които харесвах в нея. Не мислеше дълго. Взимаше бързи инстинктивни решения, основаващи се единствено на видимите признаци, свързани със словесни отговори.
Фарвър: №8 не ми харесва. Не съм чула достатъчно №10. Изхвърли №7, ако се налага.
Заседател номер осем беше озеленителят. Бях го означил със синьо заради някои негови отговори на въпроси за полицията. Освен това ми се струваше, че прекалено настойчиво иска да го включат в съдебния състав. Това винаги говори нещо в процес за убийство. В случая ми показваше, че потенциалният съдебен заседател изпитва силни чувства по отношение на реда и закона и не се колебае да съди друг човек. Всъщност се отнасях с подозрение към всеки, който иска да участва в съденето на друг. Всеки, на когото му допадаше мисълта да е съдебен заседател, веднага попадаше в категорията на сините.
Стантън ни даваше голяма свобода. Когато дойдеше време да разпитваме евентуален заседател, ни позволяваше да задаваме въпроси на всеки от групата и можехме да използваме правото си на неаргументиран отвод, за да го отстраним, даже вече да беше разпитан и приет.
Когато дойде мой ред да разпитам художничката, застанах зад катедрата и казах на съдията, че я приемам, без повече въпроси. Помолих обаче отново да разпитам номер осем и Стантън ми разреши.
— Съдебен заседател номер осем, просто искам да изясня някои ваши възгледи. Първо, в края на процеса, след като сте изслушали всички свидетелски показания, ако смятате, че моят клиент може да е виновен, ще гласувате ли в полза на осъдителна присъда?
Озеленителят се замисли за миг, преди да отговори.
— Не, защото това не е достатъчно, за да е извън всякакво основателно съмнение.
Кимнах, давайки му да разбере, че отговорът му е верен.
— Значи за вас „може да е“ не е равносилно на „извън всякакво основателно съмнение“, така ли?
— Не, в никакъв случай.
— Добре. Вярвате ли, че даже да седиш мирно, пак може да видиш чудо?
На лицето на озеленителя се изписа озадачение, а в галерията зад мен се разнесе приглушен смях.
— Не ви разбирам.
— Има една поговорка: да би мирно седяло, не би чудо видяло. С други думи, където има дим, има и огън. На хората не им се случват лоши неща без причина. Полицията обикновено арестува когото трябва. Вярвате ли в това?
— Вярвам, че всеки от време на време допуска грешки, включително полицията, и всеки случай трябва да се разглежда индивидуално.
— Но вярвате, че полицията обикновено постъпва правилно, така ли?
Бях го приклещил. Всеки отговор щеше да прозвучи подозрително, от едната или другата гледна точка.
— Смятам, че сигурно постъпват правилно, нали са професионалисти, но бих разглеждал всеки случай
