индивидуално и не мисля, че само защото обикновено постъпва правилно, и в този случай полицията задължително е заловила истинския виновник.
Добър отговор. Още повече за озеленител. Отново му кимнах. Отговорите му бяха верни, обаче в начина, по който отговаряше, имаше нещо почти отрепетирано. Мазен тип, прекален светец. Страшно му се искаше да го вземат в съдебния състав и това не ми харесваше.
— Каква кола карате?
Неочакваният въпрос винаги предизвиква нужната реакция. Съдебен заседател номер осем се отпусна на стола си и ме погледна така, сякаш си мислеше, че по някакъв начин се опитвам да го измамя.
— Каква кола карам ли?
— Да, с каква кола ходите на работа?
— Имам пикап. Возя си оборудването и разни неща с него. Форд сто и петдесет.
— Отзад залепени ли са някакви стикери?
— Да… няколко.
— Какво пише на тях?
Наложи се доста дълго да мисли, за да си спомни стикерите на собствената си кола.
— Хм, имам един стикер на НОА, после още един, на който пише, че ако можете да го прочетете, трябва да изостанете. Нещо подобно. Може би не го пише толкова учтиво.
Другите съдебни заседатели се засмяха и номер осем гордо се усмихна.
— Откога членувате в Националната оръжейна асоциация? — попитах. — В личния си формуляр не сте го посочили.
— Ами, всъщност не съм член. На Оръжейната асоциация, искам да кажа. Просто имам такъв стикер.
Измама. Или лъжеше, че не е член и не го посочваше във формуляра, или не беше член и използваше стикера, за да се представи за такъв, какъвто не е — член на организация, в която може би вярваше, но не искаше да постъпи официално. Така или иначе, това беше измама и потвърждаваше предчувствието ми. Фарвър имаше право. Този трябваше да си отиде. Казах на съдията, че съм свършил с разпита, и си седнах.
Когато Стантън попита дали обвинението и защитата приемат съдебните заседатели в този състав, Голанц се опита да направи аргументиран отвод на художничката. Аз се противопоставих и съдията ме подкрепи. Прокурорът нямаше друг избор, освен да използва последния си неаргументиран отвод. След което аз използвах предпоследния си отвод, за да отстраня озеленителя. Докато напускаше съдебната зала, той определено изглеждаше ядосан.
Бяха повикани още две имена от общия списък и в ложата седнаха брокер на недвижими имоти и още един пенсионер. Отговорите им на въпросите на съдията ги поставяха някъде по средата. Кодирах ги в черно и не чух нищо, което да ме смущава. По някое време получих нов есемес от Фарвър.
Фарвър: Ако питаш мен, и двамата са +/ — : Овце.
Общо взето, е добре да имаш овце за съдебни заседатели. Хора без изявена самоличност и с убеждения, които често могат да бъдат манипулирани по време на обсъжданията. Те търсят водач. Колкото са повече овцете, толкова е по-важно да има ярко изявен заседател, при това такъв, който според теб клони към каузата на защитата. В стаята за обсъждане ти е нужен човек, който да поведе овцете след себе си.
От моя гледна точка, Голанц беше допуснал основна тактическа грешка. Бе изчерпал отводите си преди защитата — и още по-лошо, бе оставил адвокат в съдебния състав. Заседател номер три беше „оцелял“ и инстинктът ми подсказваше, че прокурорът пази последния си неаргументиран отвод за него. Той обаче отиде за художничката и сега Голанц трябваше да се примири с оставането на адвоката.
Заседател номер три не практикуваше наказателно право, ала трябваше да го е учил, за да получи диплома, и от време на време навярно беше флиртувал с мисълта да го упражнява. Все пак не правят филми и телевизионни сериали за адвокати по вещно право, нали. Наказателното право има мощно привличане и заседател номер три не можеше да е имунизиран срещу него. От моя гледна точка, това го правеше идеален заседател за защитата. Той грееше целият в червено на схемата ми и беше първият ми избор за съдебния състав. Щеше да участва в процеса и обсъжданията, които идваха после, и познаваше закона и статута на защитата като онеправдана страна. Това не само го настройваше съчувствено към моята кауза, но и го правеше очевиден кандидат за председател — съдебния заседател, избиран от другите, за да контактува със съдията и да говори от името на всички. Когато съдебните заседатели се оттеглеха в стаята си, за да започнат обсъжданията, човекът, към когото първо щяха да се обърнат, беше адвокатът. Ако беше червен, щеше да привлече мнозина от колегите си към присъдата „невиновен“. И адвокатското му самолюбие най-малкото щеше да настоява, че неговата присъда е правилна, и той щеше да се бори за нея. Дори и сам, адвокатът можеше да повлияе на съдебните заседатели и да спаси клиента ми от осъдителна присъда.
Твърде много разчитах на него, като се имаше предвид, че заседател номер три е отговарял на въпросите на съдията, обвинението и защитата в продължение на по-малко от трийсет минути. Ала тъкмо до това се свежда изборът на съдебни заседатели. Бързи, инстинктивни решения, основаващи се на опита и наблюдението.
В крайна сметка щях да оставя двете овце да влязат в съдебния състав. Разполагах с още един отвод и щях да го използвам за заседател номер седем или номер десет. Тоест за инженера или за пенсионера.
Помолих съдията за няколко минути, за да се посъветвам с клиента си. После се обърнах към Елиът и плъзнах схемата си пред него.
— Това е, Уолтър. Остана ни един последен патрон. Как мислиш? Според мен трябва да се отървем от номер седем и десет, но можем да отстраним само единия.
Продуцентът активно участваше във всичко. Откакто предишната сутрин в ложата бяха седнали първите дванайсетима, той изразяваше категорични и интуитивни мнения за всеки заседател, когото исках да отстраня. Но никога досега не беше избирал съдебни заседатели. За разлика от мен. Търпях коментарите му, обаче накрая избирах сам. Но това последно решение беше като хвърляне на жребий. И двамата можеха да са опасни за защитата. И двамата можеха да се окажат овце. Изборът беше труден и се изкушавах да се доверя на инстинкта на клиента си.
Елиът посочи графата на заседател номер десет — пенсионирания автор на ръководства за употреба на играчки.
— Този. Отърви се от него.
— Сигурен ли си?
— Абсолютно.
Погледнах схемата. Върху десета графа имаше много синьо, но също толкова имаше и върху седма. Инженерът.
Струваше ми се, че авторът на ръководства е като озеленителя. Ужасно искаше да го изберат, но навярно по съвсем различни причини. Предполагах, че възнамерява да използва събрания опит, за да напише книга или киносценарий. През цялата си кариера беше писал ръководства за употреба на играчки. Като пенсионер, призна той по време на разпита, се опитвал да пише литература. А нищо не може да се сравнява с мястото на първия ред в процес за убийство, за да стимулира въображението и творческия процес. Това беше добре за него, но не и за Елиът. Не исках заседател, на когото му допада мисълта да съди друг човек — по каквато и да било причина.
Имах съвсем други основания да означа заседател номер седем в синьо. Той беше посочил, че е авиокосмически инженер. Промишлеността, в която работеше, имаше засилено присъствие в Южна Калифорния и затова през годините бях разпитвал неколцина инженери. Общо взето, те имаха консервативни политически и религиозни възгледи, две много сини характеристики, и работеха в компании, които разчитаха на огромни държавни поръчки и субсидии. Гласът за защитата представляваше глас срещу властта, нещо, което трудно можеха да направят.
Накрая, но може би на първо място по важност, инженерите съществуват в свят на логика и абсолюти. Това са неща, които често са неприложими към престъплението, местопрестъплението и дори към
