него.
Мнозина смятат, че в „Дан Тана“ правят най-хубавите пържоли в целия град. Може да ме смятате за един от тях. И не се разочаровах. Без да бързам, се насладих на първата хапка, после оставих вилицата.
— За каква помощ става дума?
— Да измъкнем убиеца от дупката му.
— Страхотно. Не е ли опасно обаче?
— Зависи от много фактори. Но няма да те лъжа. Може да стане опасно. Искам да пораздвижиш някои неща, да накараш престъпника да си помисли, че е пропуснал нещо, че може да представляваш опасност за него. И тогава ще видим какво ще се случи.
— Но ти ще си там. Ще ме покриваш, нали?
— На всяка крачка от пътя.
— Как искаш да раздвижим нещата?
— Мислех си за репортаж във вестник. Предполагам, че те търсят от медиите. Ще изберем някого и ще му дадем материала, с изключителни права. И ще подхвърлим в него нещо, което ще накара убиеца да се замисли.
Замислих се и аз и си спомних предупреждението на Лорна да играя честно с медиите.
— Има един тип от „Таймс“ — казах. — Сключих нещо като сделка с него, за да го разкарам. Казах му, че когато съм готов да говоря, ще се обърна към него.
— Идеално. Ще го използваме.
Не отговорих.
— Е, съгласен ли си?
Вдигнах вилицата и ножа и отново ги забих в пържолата. По чинията потече кръв. Замислих се за това, че дъщеря ми вече ми задава същите въпроси като майка си, въпроси, на които никога не бих могъл да отговоря. „Ти като че ли винаги работиш за лошите“. Нещата не бяха толкова прости, но фактът, че го знам, не ме спасяваше от парещата болка и от онова, което бях видял в очите й.
Оставих ножа и вилицата. Изведнъж вече не бях гладен.
— Да. Съгласен съм.
Трета част
Да казвам истината
34.
Всички лъжат.
Лъжат ченгетата. Лъжат адвокатите. Лъжат клиентите. Лъжат даже съдебните заседатели.
Според една школа в наказателното право всеки процес се печели или губи с избора на съдебни заседатели. Аз никога не съм бил чак толкова краен, ала знам, че навярно в процеса за убийство няма по- важна фаза от определянето на дванайсетимата граждани, които ще решат участта на клиента ви. Това също е най-сложната и най-кратка част от процеса и зависи от капризите на съдбата, късмета и способността да зададеш съответния въпрос на съответния човек в съответното време.
И все пак започваме с нея всеки процес.
Изборът на съдебни заседатели по делото „Щатът Калифорния срещу Елиът“ започна по график в съдебната зала на съдия Джеймс П. Стантън в десет сутринта. Залата беше претъпкана. Половината места бяха заети от кандидатите, осемдесетте потенциални заседатели, произвол но избрани и призовани да се явят на петия етаж на съдебната палата, а другата половина — от журналисти, юристи, благожелатели и обикновени зяпачи, които бяха успели да се проврат вътре.
Седях на масата на защитата сам с клиента си — изпълнявах изричното му желание да има само един адвокат. Пред мен имаше разтворена, но празна папка, блокче самозалепващи се листчета и три маркера с различен цвят, червен, син и черен. Бях приготвил папката още в кантората — начертах с линийка таблица, състояща се от дванайсет графи, всяка с големината на самозалепващо се листче. Графите бяха предвидени за дванайсетимата съдебни заседатели, които щяха да бъдат избрани за процеса срещу Уолтър Елиът. Някои адвокати използват компютри, за да откриват потенциални заседатели. Дори имат софтуер, който обработва информацията, разкрита по време на изборния процес, филтрира я през програма за социалнополитически анализ и дава мигновени препоръки за задържане или отхвърляне на заседателя. Аз използвах табличната система на старата школа още откакто бях новак в Бюрото за служебна защита. Тя винаги ми вършеше работа и нямах намерение да я сменям сега. Не исках да използвам инстинкта на компютър, когато става въпрос за избор на съдебни заседатели. Исках да разчитам на собствения си инстинкт. Компютърът не може да чуе как отговаря някой. Не може да види очите на някой, който лъже.
Ето как става всичко. Съдията има компютърно генериран списък, от който вика първите дванайсет граждани и те заемат местата в ложата на съдебните заседатели. В този момент всеки от тях е член на съдебния състав. Те обаче запазват местата си само ако издържат разпита за миналото си, възгледите си и за разбирането си на законите. Отначало съдията им задава няколко по-общи въпроса и после прокурорът и адвокатът получават възможност да ги конкретизират.
Съдебните заседатели могат да бъдат отстранени от ложата по два начина. Могат да ги отхвърлят с аргументиран отвод, ако с отговорите, поведението или дори житейските си обстоятелства покажат, че не са способни да преценяват достоверността или да гледат делото безпристрастно. Броят въпроси е неограничен. Често съдията освобождава кандидата аргументирано още преди прокурорът или адвокатът да са повдигнали възражение. Винаги съм смятал, че най-бързият начин да се откачиш от участие в процес като съдебен заседател е да заявиш, че си убеден, че всички ченгета лъжат или че всички ченгета винаги са прави. Така или иначе, пристрастието е аргумент за отвод.
Вторият начин за отстраняване е неаргументираният отвод. Адвокатът и прокурорът имат право на ограничен брой такива, в зависимост от вида на делото и обвиненията. Понеже този процес беше по обвинение в убийство, обвинението и защитата щяха да имат право на по двайсет неаргументирани отвода. Тъкмо в разумното и тактическо използване на отводите влизат в игра стратегията и инстинктът. Добрият юрист може да използва отводите, за да превърне съдебния състав в оръжие на обвинението или защитата. Неаргументираният отвод позволява на адвоката или прокурора да отстрани съдебен заседател без друга причина освен инстинктивната си антипатия към него. Изключение от този принцип е очевидното използване на неаргументирани отводи с цел пристрастност на съдебния състав. Прокурор, който постоянно отстранява чернокожи заседатели, или адвокат, който прави същото с белите, съвсем скоро ще влезе в конфликт както със съперника си, така и със съдията.
Правилата за избор на заседатели целят да отстранят пристрастието и измамата от съдебния състав. Правният термин за този избор, voir dire, е френски и означава „да казвам истината“. Но това, естествено, противоречи на каузата на всяка от страните. В крайна сметка аз винаги искам пристрастен съдебен състав. Искам заседателите да са настроени враждебно към прокуратурата и полицията. Искам да са пристрастни към мен. Истината е, че най-малко искам в съдебния състав да има безпристрастни граждани. Искам вече да са на моя страна или да могат лесно да бъдат привлечени към нея. Искам в ложата дванайсет овце. Съдебни заседатели, които ще ме следват и ще са агенти на защитата.
И естествено, човекът, който седеше на малко повече от метър от мен в съдебната зала, искаше да постигне точно противоположния резултат от избора на съдебни заседатели. Прокурорът искаше да има свои овце и щеше да използва отводите си, за да оформя съдебния състав в тази насока и за моя сметка.
До десет и петнайсет ефикасно действащият съдия Стантън вече беше погледнал компютърната разпечатка с първите дванайсет произволно избрани кандидати, беше ги приветствал в ложата и бе съобщил кодовите номера, дадени им в стаята за съдебни заседатели на петия етаж. Шестима мъже и шест жени. Имахме трима пощенски служители, двама инженери, домакиня от Помона, безработна сценаристка, двама гимназиални учители и трима пенсионери.
Знаехме откъде са и с какво се занимават. Но не знаехме имената им. Съдебните заседатели бяха анонимни. По време на всички предварителни заседания съдията категорично държеше да защити
