На прага стоеше уплашен ококорен мъж с чувал за смет.
Бош моментално отпусна оръжието. Чистачът имаше такъв вид, сякаш всеки момент ще припадне.
— Извинявам се — каза Бош.
— Ще идва пак после — каза мъжът със силен източноевропейски акцент.
След което бързо се обърна и изчезна.
— По дяволите! — изруга детективът, очевидно недоволен, че е насочил пистолет към невинен човек.
— Мисля, че никога повече няма да ни изхвърлят кошчетата за боклук — отбелязах.
Бош отиде до вратата, затвори я и заключи. После се върна при бюрото и ме погледна гневно. Седна, пое дълбоко дъх и продължи с много по-спокоен глас:
— Радвам се, че си запазил чувството си за хумор. Но престани с тъпите си майтапи.
— Добре, преставам.
Изглеждаше така, сякаш води вътрешна борба с това, което трябва да каже или да направи. Погледът му се плъзна из стаята и накрая срещна моя.
— Добре, виж, имаш право. Моя работа е да заловя този тип. Но той е бил при теб. Дошъл е тук, по дяволите! И затова е логично да е имал някаква цел. Дошъл е или да те убие, което ми се струва малко вероятно, тъй като явно изобщо не те познава, или да вземе нещо от теб. Въпросът е какво. Какво в тази кантора или в някое от делата ти може да отведе до самоличността на убиеца?
Опитах се да му отговоря със също толкова равномерен глас.
— Мога да ти кажа само, че деловодителката ми е тук от вторник. Доведох и детектива си, а до днес на обяд, когато е напуснала, тук беше и секретарката на самия Джери Винсънт. И никой от нас, детектив, никой от нас не успя да открие димящото оръжие, което си сигурен, че е тук. Ти ми каза, че Винсънт е дал подкуп на някого. Обаче в нито едно дело не намерих каквито и да е данни за това. През последните три часа преглеждах делото Елиът и не открих следи, абсолютно никакви, да е плащал на някого или да го е подкупвал.
Всъщност установих, че не се е налагало да подкупва когото и да било. Винсънт е имал сребърен куршум и е можел да спечели делото напълно законно. Затова, като ти казвам, че не знам нищо, говоря сериозно. Не ти въртя номера. Не премълчавам нищо. Нямам какво да ти дам. Нищичко.
— Ами ФБР?
— Същият отговор. Нищичко.
Бош не отговори. На лицето му се спусна сянка на искрено разочарование. Продължих:
— Ако онзи мустакатият е убиецът, тогава, естествено, има някаква причина да се върне тук. Но на мен не ми е известна. Дали съм загрижен за нея? Не, не съм загрижен. Направо съм си изкарал акъла от страх. Направо съм си изкарал акъла от страх, че този тип си мисли, че имам нещо, понеже, даже да е у мен, аз си нямам ни най-малка представа, и тази ситуация е адски кофти.
Детективът рязко се изправи, измъкна пистолета на Сиско изпод колана си и го остави на бюрото.
— Дръж го зареден. И ако бях на твое място, повече нямаше да работя вечер до късно.
Обърна се и тръгна към вратата.
— Това ли е всичко? — извиках подире му.
Той се върна при бюрото.
— Какво друго искаш?
— Ти само се опитваш да изкопчиш информация от мен. Най-често информация, която не мога да ти дам. Обаче от своя страна не ми даваш нищо и това донякъде е причината да се намирам в опасност.
Помислих си, че ще се хвърли върху мен през бюрото. Ала после видях, че пак се е овладял. Издаваше го единствено пулсирането високо на скулата му, близо до лявото слепоочие. То не преставаше. Отново ме обзе усещането, че го познавам отнякъде.
— Майната му — каза Бош накрая. — Какво искаш да знаеш? Хайде, задай ми въпрос, какъвто и да е въпрос, и ще ти отговоря.
— Искам да знам за подкупа. Къде са отишли парите?
Той поклати глава и се засмя фалшиво.
— Оставям те да ме питаш и си казвам, че ще ти отговоря, какъвто и да е въпросът, а ти взимаш, че задаваш точно онзи, чийто отговор не знам. Мислиш ли, че ако имах представа къде са отишли парите и кой е получил подкупа, сега щях да съм тук при теб? Не, Холър, щях да прибирам убиец в затвора.
— Значи си сигурен, че едното има връзка с другото, така ли? Че подкупът, ако е имало такъв, е свързан с убийството?
— Има много голяма вероятност да е така.
— Но подкупът, ако е имало подкуп, е даден преди пет месеца. Защо ще убиват Джери чак сега? Защо от ФБР ще му се обаждат чак сега?
— Основателни въпроси. Съобщи ми, ако научиш отговорите. А дотогава, мога ли да ти бъда полезен с нещо друго? Тъкмо си бях тръгнал за вкъщи, когато се обади.
— Да, можеш.
Той ме погледна и зачака.
— И аз вече си бях тръгнал.
— Какво, искаш да те държа за ръчичка по пътя до гаража ли? Добре, хайде.
Излязохме, затворих кантората и тръгнахме по коридора към моста. Бош мълчеше и тишината ми опъваше нервите. Накрая я наруших.
— Канех се да отида да изям една пържола. Искаш ли да дойдеш? По време на вечерята може да разрешим световните проблеми.
— Къде, в „Мъсос“ ли?
— Мислех си за „Дан Тана“.
Бош кимна.
— Ако успееш да намериш маса.
— Не се безпокой. Имам познати.
33.
Бош караше след мен, но когато намалих на Санта Моника Булевард, за да отбия на площадката пред ресторанта, където клиентите оставяха колите си на служителя, за да ги паркира, продължи нататък. Видях го да завива по Доуни.
Влязох вътре сам и Крейг ме настани в едно от мечтаните ъглови сепарета. Беше оживена вечер ала клиентите постепенно оредяваха. Видях актьора Джеймс Удс да довършва вечерята си заедно с кинопродуцента Мейс Нойфелд. Двамата бяха редовни посетители и Мейс ми кимна. Веднъж се беше опитал да заснеме филм по мое дело, ала не се получи. В едно от сепаретата забелязах Корбин Бърнсън, актьоора, постигнал най-голямата прилика с истински адвокат, която съм виждал по телевизията. На друга маса вечеряха самият Дан Тана и жена му. Сведох поглед към карираната покривка. Стига кой, кой е в Холивуд. Трябваше да се подготвя за Бош. По пътя дълго и задълбочено бях разсъждавал върху случилото се току-що в кантората и сега исках да по мисля само как най-добре да подходя към детектива във връзка с всичко това. Все едно да се готвиш за разпит на прокурорски свидетел.
След десет минути той най-после се появи на входа и Крейг го доведе при мен.
— Изгуби ли се? — попитах го, докато се вмъкваше в сепарето.
— Не успях да намеря място за паркиране.
— Сигурно не ти плащат достатъчно, за да можеш да си позволиш да оставиш колата си на момчето отпред.
Не, това е страхотна услуга. Обаче нямам право да оставям служебния си автомобил на друг. Забранено е.
Кимнах и реших, че кара в багажника си най-малкото пушка.
Реших да изчакам, докато поръчаме, за да поведа играта с Бош. Попитах го дали иска да прочете менюто и той отговори, че нямало нужда. Когато дойде келнерът, и двамата си поръчахме пържола „Хелън“ със спагети и червен сос. Детективът поиска бира, а аз — бутилка минерална вода.
