Изглеждаше много горд от отговора си, но аз не му дадох много време да му се наслади.
— Тогава фактът, че е бил в центъра на разследването, обяснява защо сте отишли в Германия да проучите миналото му, нали така?
— Не съм ходил в Германия.
— Ами във Франция? Паспортът му показва, че е живял там, преди да пристигне в Съединените щати.
— Не съм ходил там.
— Тогава кой от следствената ви група е ходил?
— Никой. Не сметнахме за необходимо.
— Защо?
— Бяхме поискали от Интерпол такава проверка и ни съобщиха, че е чист.
— Какво е Интерпол? Обяснете за съдебните заседатели.
— Международната организация на криминалната полиция. Тя свързва полициите в над сто държави и улеснява международното сътрудничество. Има няколко бюра в Европа и разполага с пълен достъп и съдействие от страна на съответните страни.
— Много хубаво, но това означава, че не сте се обръщали директно към полицията в Берлин, откъдето е Рилц, така ли?
— Да, не сме.
— Обръщали ли сте се директно към полицията в Париж, където Рилц е живял пет години?
— Не, разчитахме нашите колеги от Интерпол да проверят миналото на господин Рилц.
— Проверката на Интерпол общо взето се свежда до справка за криминални арести, нали?
— Включително и това, да.
— Какво друго включваше тя?
— Не съм сигурен какво е включвала. Не работя в Интерпол.
— Ако господин Рилц е бил привлечен от парижката полиция като доверено лице по случай, свързан с наркотици, Интерпол щеше ли да ви съобщи тази информация?
Кайндър се ококори за стотна от секундата, преди да отговори. Явно не очакваше въпроса, ала не виждах дали разбира накъде съм се насочил.
— Не знам дали са щели да ни съобщят тази информация.
— Органите на реда обикновено не издават имената на доверените си лица просто ей така, нали?
— Така е.
— Защо?
— Защото по този начин може да изложат информаторите си на опасност.
— Значи да си информатор в случай, свързан с разпространение на наркотици, може да бъде опасно, така ли?
— Понякога да.
— Детектив, вие някога разследвали ли сте убийство на доверено лице?
Голанц скочи на крака, преди Кайндър да успее да отговори, и помоли съдията за консултация на страните. Стантън ни даде знак да се приближим. Взех папката от катедрата и последвах прокурора. Съдебната стенографка се премести до банката със стенографската си машина. Съдията притегли стола си напред и се наведохме един към друг.
— Господин Голанц?
— Ваша чест, бих искал да знам накъде води всичко това, защото ми се струва, че се опитват да ме изпързалят. В нито един от доказателствените материали нямаше нищо, което дори само да загатва за това, за което господин Холър разпитва свидетеля.
Съдията се завъртя на стола си и ме погледна.
— Господин Холър?
— Ваша чест, ако се опитват да изпързалят някого, това е моят клиент. Следствието е проведено немарливо…
— Запазете тези речи за съдебните заседатели, господин Холър. Какво сте открили?
Разтворих папката, извадих една компютърна разпечатка и я поставих пред съдията, което я разполагаше наопаки спрямо прокурора.
— Това е статия, публикувана в „Льо Паризиен“ преди четири години и половина. В нея Йохан Рилц се посочва като свидетел на обвинението в нашумяло дело, свързано с разпространение на наркотици. Дирекцията на криминалната полиция го използвала, за да получи вътрешна информация за наркоразпространителите. Той е бил информатор, ваша чест, а тези хора тук изобщо не са го проверили. Касае се за тунелно зрение още от самото…
— Повтарям ви, господин Холър, запазете си красноречието за съдебните заседатели. Тази разпечатка е на френски. Имате ли превод?
— Извинявайте, ваша чест.
Извадих втория от трите листа от папката и го поставих върху първия, пак така, че да е обърнат към съдията. Голанц неловко извиваше глава в опит да го прочете.
— Откъде да знаем, че това е същият Йохан Рилц? — попита прокурорът. — Това име често се среща там.
— В Германия може би, но не и във Франция.
— Но откъде да знаем дали е същият човек? — каза съдията. — Това е превод на статия във вестник. Не е официален документ.
Извадих последния лист от папката и му го подадох.
— Това е ксерокс на страница от паспорта на Рилц. Взех го от доказателствения материал на обвинението. От него става ясно, че Рилц е заминал от Франция за Съединените щати през март две хиляди и трета. Един месец след тази публикация. Освен това отговаря по възраст. В репортажа годините му са посочени вярно и пише, че купувал наркотици по инструкция на ченгетата, използвайки работата си като интериорен дизайнер. Очевидно е той, ваша чест. Издал е много хора и ги е пратил в затвора, след което идва тук и започва на чисто.
Голанц заклати глава. Изглеждаше отчаян.
— И все пак не върши работа. Такова нарушение на правилата за доказателствения материал е недопустимо. Не може да криете статията и после изневиделица да треснете обвинението с нея.
Съдията ме погледна и присви очи.
— Ваша чест, ако някой е крил нещо, това е обвинението. Прокуратурата е трябвало да открие този материал и да ми го предостави. Всъщност аз смятам, че свидетелят е знаел за това и че той го е крил.
— Това е сериозно обвинение, господин Холър — монотонно произнесе Стантън. — Имате ли доказателства?
— Самият аз научих съвсем случайно, ваша чест. В неделя преглеждах каква подготвителна работа е свършил моят детектив и забелязах, че е пуснал всички свързани с процеса имена през търсачката LexisNexis. Използвал е компютъра и акаунта, които наследих заедно с практиката на Джери Винсънт. Проверих акаунта и установих, че стандартната настройка включва само англоезично търсене. След като бях видял ксерокса на паспорта на Рилц в доказателствения материал и знаех за миналото му в Европа, повторих проверката, но този път включих търсене на френски и немски. За около две минути изрових тази статия, публикувана във френски вестник, и ми е трудно да повярвам, че толкова лесно съм намерил нещо, за което не знаят цялото шерифско управление, прокуратурата и Интерпол. Та тъй, ваша чест, нямам представа дали това доказва нещо, обаче защитата определено смята, че е ощетената страна в случая.
Не можех да повярвам. Съдията се завъртя към Голанц и го изгледа с присвити очи. За пръв път. Обърнах се надясно, за да дам възможност на повечето съдебни заседатели да станат свидетели на тази сцена.
— Какво ще кажете, господин Голанц? — попита Стантън.
— Това е нелепо, ваша чест. Нищо не сме крили и сме включили всичко намерено в доказателствения материал. И бих искал да попитам защо господин Холър не ни съобщи това вчера, след като току-що призна, че е направил откритието си в неделя. Разпечатката също носи тази дата.
