— Да повикаме ли линейка? Онзи разправя, че ръката му била счупена.
— Не, просто го дръжте там. Ще го прегледат, като го закараме в участъка.
— Сигурен ли си?
— Майната му.
Мъжът кимна и тръгна към Максуини.
— Да, майната му — съгласих се.
— Защо искаше да те убие? — попита Бош.
Разперих ръце.
— Не знам. Може би заради статията в „Таймс“. Нали такъв беше планът, да го измъкнем от дупката му.
— Мисля, че криеш нещо от мен, Холър.
— Виж, през цялото време ти казвам всичко, което мога. Ти си човекът, който играе игри. Какво прави тук ФБР?
— Те участват още отначало.
— А, и просто си забравил да ми кажеш, нали?
— Казвах ти каквото трябваше да знаеш.
— Е, сега трябва да знам всичко, иначе повече няма да ти съдействам. Няма и да свидетелствам срещу онзи човек ей там.
Зачаках. Бош мълчеше. Обърнах се да се кача в колата си и той ме хвана за ръката. Усмихна се ядосано и поклати глава.
— Стига бе, човек, успокой се. Не хвърляй празни заплахи наляво и надясно.
— Мислиш, че са празни заплахи ли? Ще видим дали са празни, когато започна да кръшкам от призовките за федерален процес, до какъвто, сигурен съм, ще се стигне. Мога да се позовавам на адвокатската тайна чак до Върховния съд — басирам се, че ще отнеме само две години — и на твоите нови приятелчета от Бюрото ще им се иска да си играл честно с мен, когато си имал тази възможност.
Бош се замисли за миг и пак ме дръпна за ръката.
— Добре, ела насам.
Отдалечихме се още повече от полицейския мравуняк.
— От Бюрото се свързаха с мен няколко дни след убийството на Винсънт и казаха, че представлявал интерес за тях — започна детективът. — И толкова. Представлявал интерес за тях. Бил един от адвокатите, чието име изскочило, докато проверявали щатските съдилища. Нищо конкретно, само слухове, неща, които евентуално бил казвал на клиентите, че можело да се направят, връзки, които твърдял, че има, такива работи. Били съставили списък на адвокатите, които можело да са корумпирани, и Винсънт фигурирал в него. Предложили му да им съдейства като свидетел и той отказал.
Увеличавали натиска върху него, а после някой го очистил.
— Значи са ти съобщили всичко това и вие сте обединили усилията си. Чудесно, нали? Мерси, че ми го каза.
— Както отбелязах, нямаше нужда да знаеш.
Един мъж с яке на ФБР прекоси паркинга зад Бош и лицето му за миг попадна под лъча на хеликоптера. Стори ми се познат, но не можех да се сетя откъде. После обаче си го представих с мустаци.
— Ей, това там е задникът, когото онзи ден ми прати в кантората! — казах достатъчно високо, та агентът да ме чуе. — Извади късмет, че не го гръмнах през вратата.
Бош опря длани върху гърдите ми и ме оттласна назад.
— Я по-спокойно, Холър! Ако не беше Бюрото, нямаше да имам достатъчно хора, за да те наблюдавам. И сега можеше да лежиш на дъното на пропастта.
Свалих ръцете му и се овладях. Гневът ми се уталожи, когато осъзнах правотата на думите му. Осъзнах и че съм бил използван като пионка още от самото начало. От клиента ми, а сега от Бош и ФБР. Детективът използва момента, за да повика друг агент, който наблюдаваше от известно разстояние.
— Това е агент Армстед. Той ръководи нещата от страна на Бюрото и има някои въпроси към теб.
— Защо не? — въздъхнах. — След като никой не отговаря на моите, спокойно бих могъл да отговоря на вашите.
Армстед беше млад агент с чисти черти и подстригана по войнишки коса.
— Господин Холър, ще стигнем до вашите въпроси веднага щом имаме възможност. В момента ситуацията тук е неустановена и ще сме ви много признателни за съдействието. Заседател номер седем ли е човекът, когото е подкупил Винсънт?
Погледнах Бош с такова изражение, все едно го питах: „Кой е пък този?“.
— Откъде да знам? Аз не съм участвал в тази работа. Щом ви интересува, питайте него.
— Не се безпокойте, ще му зададем много въпроси. Какво правехте тук, господин Холър?
— Казах ви вече. Обясних на Бош. Някой ми се обади и се представи за ченге. Каза, че една моя позната била тук, дрогирана, и ми предложи да дойда и да я прибера, за да я закарам у тях, вместо да я арестува за употреба на наркотични вещества.
— Проверихме името, което ми каза по телефона — обади се Бош. — В управлението има Рандъл Морис. Служи в южния участък, в подразделението за борба с бандите.
Кимнах.
— Да, струва ми се, вече е съвсем ясно, че обаждането е било измама. Но той знаеше името на приятелката ми и имаше номера на мобилния ми телефон. Прозвуча ми убедително, нали разбирате?
— Откъде е знаел името на жената? — попита Армс-тед.
— Основателен въпрос. Бяхме приятели, чисто платонични, обаче не сме се чували близо месец.
— Тогава как е научил за нея?
— Питате ме неща, които не са ми известни. Идете да зададете този въпрос на Максуини.
И моментално разбрах, че съм се изпуснал. Нямаше откъде да знам това име, освен ако не бях проучвал заседател номер седем.
Бош ме изгледа любопитно. Не знаех дали му е известно, че съдебните заседатели би трябвало да са анонимни дори за страните по делото. Преди обаче да успее да ме попита нещо, бях спасен от някой, който извика от храсталаците край ръба на скалата:
— Намерих пистолета!
Бош насочи показалец към гърдите ми и каза:
— Стой тук.
Проследих с поглед детектива и Армстед, които се затичаха към неколцина други, разглеждащи намереното оръжие на светлината на фенерче. Бош не докосна пистолета, но се наведе и внимателно го проучи.
Зад мен засвири увертюрата на „Вилхелм Тел“. Обърнах се и видях, че телефонът ми лежи на чакъла. Миниатюрният му квадратен дисплей светеше като морски фар. Вдигнах го. Обаждаше се Сиско.
— Ще ти позвъня по-късно.
— Побързай. Имам интересни неща за теб. Ще искаш да ги научиш.
Докато затварях, Бош приключи с огледа на оръжието и се приближи до Максуини. Наведе се към него и му прошепна нещо. После, без да изчака отговор, се обърна и тръгна към мен. Дори на бледата лунна светлина виждах, че е възбуден. Армстед го следваше по петите.
— Пистолетът е берета „Бобкат“, каквато търсехме по случая Винсънт — каза Бош. — Ако резултатите от балистиката съвпаднат, този тип няма къде да мърда. Ще се погрижа да получиш похвала от Градския съвет.
— Добре. Ще си я туря в рамка.
— Отговори ми на един въпрос, Холър, като имаш предвид, че той е убиецът на Винсънт. Защо е искал да убие и теб?
— Не знам.
— А подкупът? — попита Армстед. — Той ли е получил парите?
— Същият отговор, какъвто ви дадох преди пет минути. Не знам. Но е логично, нали?
— Откъде е знаел името на приятелката ви, когато ви се е обадил по телефона?
— И това не знам.
