време ще ви бъде от полза. Сега можете да се върнете в стаята за обсъждания, да съберете вещите си и да си отидете. Свободни сте.
За последен път се изправихме, за да изпратим съдебните заседатели, и аз проследих с поглед изнизването им през вратата на стаята за обсъждания. След като излязоха, съдията благодари на нас с Голанц за професионалното ни поведение по време на процеса, благодари на сътрудниците си и бързо разпусна съда. Не си бях направил труда да извадя нещо от чантата си, затова дълго стоях неподвижно, след като Стантън напусна. От размислите ме откъсна прокурорът — приближи се към мен с протегната ръка. Стиснах я, без да се замислям.
— Без лоши чувства, Мики. Ти си адски добър адвокат.
„Бях“ — казах си.
— Да. Без лоши чувства.
— Ще поостанеш ли да поговориш със съдебните заседатели, да видиш към коя страна са клонили? — полюбопитства той.
Поклатих глава.
— Не, не ме интересува.
— И мен. Всичко хубаво.
Потупа ме по рамото и излезе. В коридора чакаха десетки репортери и той щеше да им каже, сигурен бях, че колкото и да е странно, правосъдието е победило. Който меч вади, от меч умира. Или нещо в този ДУХ.
Щях да му оставя медиите. Дадох му преднина и го последвах навън. Журналистите вече го бяха наобиколили и успях да се измъкна покрай стената, без да ме забележат. С изключение на Джак Макавой от „Таймс“. Той ме видя и тръгна подире ми. Настигна ме тъкмо когато излизах през вратата за стълбището.
— Ей, Мик!
Погледнах го, но не спрях. От опит знаех, че не бива. Ако те приклещи един репортер, останалите ще те настигнат и ще се скупчат отгоре ти. Не исках да ме разкъсат. Заспусках се надолу.
— Без коментар.
Той не изоставаше.
— Няма да пиша за процеса. Отразявам новото убийство. Мислех си, че с теб пак може да сключим същата сделка. Нали разбираш, да си разменяме Информа…
— Никаква сделка, Джак. Нямам коментар. Довиждане.
Протегнах ръка и го спрях на първата площадка. Оставих го там, продължих още две площадки надолу и излязох в коридора. Отидох при залата на съдия Холдър и влязох.
Микейла Гил седеше на мястото си и я попитах дали мога да се срещна със съдията за няколко минути.
— Но аз не съм ви записала за среща.
— Знам, Микейла, обаче мисля, че съдията ще иска да ме види. Тя в кабинета си ли е? Бихте ли й предали, че я моля само за десет минути? Съобщете й, че се отнася за делата на Винсънт.
Секретарката вдигна слушалката, натисна един бутон и предаде молбата ми. После затвори и ми каза да влизам.
— Благодаря.
Холдър седеше зад бюрото си с половинките очила на носа и държеше химикалка, сякаш съм я прекъснал, докато е подписвала някаква заповед.
— Е, господин Холър. Днес определено е паметен ден. Заповядайте, седнете.
Настаних се на познатия ми стол пред нея.
— Благодаря, че ме приехте, ваша чест.
— Какво мога да направя за вас?
Зададе въпроса, без да ме погледне, и се зае да подписва някакви документи.
— Просто исках да знаете, че ще подам оставка като адвокат по останалите дела на Винсънт.
Тя остави химикалката и се втренчи над очилата си в мен.
— Моля?
— Подавам оставка. Върнах се прекалено скоро и освен това май изобщо не трябваше да се връщам. Отказвам се.
— Това е нелепо. Цялата Съдебна палата говори само за вашата защита! Гледах части от нея по телевизията. Вие с видима лекота се справяхте с господин Голанц и се съмнявам, че някой е бил готов да заложи на осъдителна присъда.
Приех комплиментите с махване на ръка.
— Както и да е, ваша чест, няма значение. Всъщност не съм тук затова.
Тя свали очилата си и ги остави на бюрото. Като че ли се колебаеше, но все пак зададе следващия въпрос.
— Тогава защо сте тук?
— Защото, ваша чест, исках да знаете, че знам. И че скоро ще узнаят и всички останали.
— Определено не разбирам за какво говорите. Какво знаете, господин Холър?
— Знам, че сте корумпирана и че сте се опитали да ме убиете.
От гърлото й се изтръгна смях, ала в очите й нямаше нищо весело — тя ме пронизваше с поглед.
— Това някаква шега ли е?
— Не, не е шега.
— Господин Холър, успокойте се и погледнете нещата реално. Ако тръгнете да отправяте такива шантави обвинения, ще има последици за вас. Тежки последици. Може би сте прав. Навярно не можете да понесете стреса от преждевременното си завръщане на работа след рехабилитацията.
Усмихнах се и по изражението й видях, че е усетила грешката си.
— Изпуснахте се, нали, ваша чест? Откъде знаете, че съм се подложил на рехабилитация? Нещо повече, откъде заседател номер седем е знаел с какво да ме подмами снощи, за да изляза от къщи? Отговорът е, че сте ме проучили. И сте пратили Максуини да ме убие.
— Нямам представа за какво говорите и не познавам този човек, който, по вашите думи, се е опитал да ви убие.
— Е, аз обаче мисля, че той ви познава. Когато го видях за последен път, с ФБР тъкмо започваха да си играят на „Хайде да сключим сделка“.
Тези думи се стовариха отгоре й като удар в корема. Знаех, че Бош и Армстед няма много да се зарадват на постъпката ми, обаче не ме интересуваше. Тях не ги бяха използвали като пионки и никой не се беше опитал да ги блъсне от скалата на Мълхоланд. Аз бях този потърпевш и това ми даваше право да застана очи в очи с човека, който, сигурен бях, стоеше зад всичко.
— Събрах две и две, без да се налага да сключвам сделка с никого — продължих. — Моят детектив проследи Максуини. Преди девет години са го арестували за нападение със смъртоносно оръжие и кой му е бил адвокат? Мич Лестър, мъжът ви. На другата година пак са го пипнали, този път за измама, и Мич Лестър отново го е защитавал. Ето я връзката. Получава се чудничък триъгълник, нали? Вие имате достъп до кандидатите за съдебни заседатели и изборната процедура и можете да я контролирате. Можете да проникнете в компютрите и тъкмо вие сте вкарали подставеното лице в нашия съдебен състав. Джери Винсънт ви е платил, но после се е разколебал, след като от ФБР започнали да душат. Не сте можели да поемете риска Джери да клекне пред Бюрото и да се опита да им предаде цял съдия, за да отърве кожата. Затова сте му пратили Максуини. А после, когато вчера всичко се обърна нагоре с краката, сте решили да разчистите терена. Пратили сте Максуини, заседател номер седем, при Елиът и Албрект, а после и при мен. Как се справям, ваша чест? Пропускам ли нещо дотук?
Произнесох обръщението „ваша чест“, все едно говорех за боклук. Тя се изправи.
— Това е безумие! Нямате никакви доказателства, за да ме свържете с никого, освен със съпруга ми. А скокът от някакъв негов клиент към мен е напълно абсурден.
— Имате право, ваша чест. Нямам доказателства. Само че сега не сме в съда. И сме само ние с вас. Имам само инстинкта си и той ми подсказва, че всички следи водят към вас.
— Веднага напуснете!
