— Тогава каква полза от теб? — изсумтя Бош.
Основателен въпрос. Незабавният отговор не ми допадаше особено.
— Виж, детектив, аз…
— Не си прави труда. Я вземи просто се качи в колата си и се разкарай оттук. Ние ще продължим нататък.
И се обърна и се отдалечи. Армстед го последва. Поколебах се, после извиках след Бош и му махнах да се върне. Детективът каза нещо на агента от ФБР и дойде при мен.
— Без будалкане обаче — сопна ми се. — Нямам време.
— Добре. Мисля, че е щял да инсценира самоубийството ми.
Бош се замисли, после поклати глава.
— Кой щеше да повярва? Ти имаш делото на годината бе, човек. Популярен си. Показват те по телевизията. И трябва да мислиш за детето си. Самоубийството не се връзва.
— Напротив.
Той ме погледна и мълчаливо зачака да му обясня.
— Аз се възстановявам от зависимост, Бош. Сещаш ли се за какво става въпрос?
— Защо не ми кажеш?
— Версията щеше да е следната. Не съм издържал на напрежението в такова голямо дело, включително на медийното внимание, и или съм се върнал към таблетките, или съм щял да го направя. И понеже съм бил наясно до какво ще доведе това, просто съм скочил. Такива неща се случват често, Бош. Викат му „бързия път“. И това ме кара да си мисля, че…
— Какво?
Посочих заседател номер седем.
— Че той и онзи, за когото е работил, знаят много за мен. Направили са подробно проучване. Научили са за зависимостта ми, за рехабилитацията и съответно за Лейни. После са измислили солиден план да се отърват от мен, защото не са можели просто да застрелят още един адвокат, без да предизвикат пълно разследване на каквото там са вършили. Но при самоубийство натискът е нямало да е толкова силен.
— Да, но защо е трябвало да се отърват от теб?
— Предполагам, са смятали, че знам прекалено много.
— А така ли е?
Преди да успея да отговоря, Максуини извика от другия край на площадката:
— Ей! Елате насам с адвоката. Искам да сключа сделка. Мога да ви издам едни големи клечки! Искам да сключа сделка!
Бош изчака да види дали ще последва още, ала това беше всичко.
— Какво ще те посъветвам ли? — казах. — Върви при него и действай, докато желязото е горещо. Преди да се сети, че има право на адвокат.
Той кимна.
— Мерси, тренер. Обаче мисля, че си знам работата.
И понечи да тръгне.
— Чакай — спрях го. — Дължиш ми нещо, преди да отидеш там.
Детективът спря и даде знак на Армстед да отиде при Максуини. После попита:
— Какво ти дължа?
— Един отговор. Тази вечер ти се обадих и ти казах, че съм се прибрал вкъщи. Ти трябваше да сведеш наблюдението до една кола. Но това тук е цяла армия. Какво те накара да промениш намеренията си?
— Не си чул, нали?
— Какво да съм чул?
— Утре ще спиш до късно, адвокат Холър. Повече няма да има процес.
— Защо?
— Защото клиентът ти е мъртъв. Тази вечер някой — сигурно нашият приятел ей там, дето иска да сключи сделка — е очистил Елиът и гаджето му, когато се прибирали вкъщи от вечеря. Електрическият му портал не щял да се отвори и когато слязъл от колата, някой се появил и го застрелял в тила. После убил и жената, както си седяла на предната дясна седалка.
Смаяно отстъпих крачка назад. Знаех за кой портал говори Бош. Нали бях ходил в имението на Елиът в Бевърли Хилс. А що се отнасяше до приятелката му, знаех коя е. Бях нарочил Нина Албрект за този „пост“ още когато Елиът ми каза, че е имал помощник в деня на убийството в Малибу.
Бош не обърна внимание на смаяното ми изражение и продължи:
— Съобщи ми един приятел в моргата и си помислих, че тази нощ някой може би е тръгнал да си разчиства сметките. Реших да вдигна групата по тревога и да видя какво ще се случи у вас. Извади късмет, че го направих.
Докато му отговарях, погледът ми минаваше право през него.
— Да. Извадих късмет.
53.
Вече нямаше процес, но във вторник сутринта отидох в съда, за да се погрижа делото официално да бъде закрито. Седях до свободния стол, през последните две седмици заеман от Уолтър Елиът. Фоторепортерите, които бяха получили достъп до залата, като че ли си падаха по този празен стол. Снимаха го непрекъснато.
Джефри Голанц седеше оттатък пътеката. Той беше най-големият късметлия от всички прокурори на света. Вечерта си беше тръгнал от съда убеден, че му предстои фатална за кариерата му загуба, а на сутринта се беше оказало, че кариерата му ще си остане невредима. Издигането в прокуратурата и градската политика засега му бяха осигурени. И макар че седяхме и чакахме съдията, Голанц нямаше какво да ми каже.
В галерията обаче се водеха много разговори. Хората се вълнуваха от новините за убийството на Уолтър Елиът и Нина Албрект. Никой не споменаваше покушението срещу мен и събитията на площадката над каньона Фриман. За момента всичко това се пазеше в тайна. След като Максуини каза на Бош и Армстед, че е готов да сключи сделка, следователите ме помолиха да си мълча, за да могат да подходят бавно и внимателно към заподозрения. И аз се радвах да им помогна. Донякъде.
Съдия Стантън зае мястото си на банката точно в девет. Очите му бяха подпухнали и изглеждаше недоспал. Зачудих се дали знае всичко за случилото се през нощта.
Изведоха съдебните заседатели и аз се вгледах в лицата им. Дори някой от тях да знаеше какво става, не го издаваше. Забелязах, че неколцина поглеждат свободния стол до мен, докато заемаха местата си.
— Добро утро, дами и господа — каза съдията. — Днес ще ви освободя от задълженията ви в този процес. Както, сигурен съм, можете да видите, господин Елиът не е на масата на защитата. Снощи обвиняемият стана жертва на убийство.
Половината съдебни заседатели зяпнаха. Другите изразиха изненадата си само с очи. В съдебната зала се разнесе тих развълнуван шепот, след което зад масата на обвинението преднамерено бавно започна ръкопляскане. Обърнах се и видях, че майката на Мици Елиът аплодира новината за смъртта на обвиняемия.
Съдията силно удари с чукчето. Голанц скочи от мястото си и се втурна към нея, внимателно я хвана за ръцете и й попречи да продължи. По бузите й се стичаха сълзи.
— Не искам никакви демонстрации от галерията — строго каза Стантън. — Не ме интересува кои сте и каква връзка имате с делото. Тук всички трябва да проявяват уважение към съда, иначе ще наредя да ви отстранят.
Голанц се върна на мястото си.
— Знам, че тази новина е шокираща за всички вас — обърна се Стантън към съдебните заседатели. — Уверявам ви, че властите сериозно разследват това престъпление, и се надявам, че скоро ще изправят виновниците пред правосъдието. Сигурен съм, че ще научите всичко за случая, когато прочетете вестника или гледате новините — вече сте свободни да го направите. Благодаря ви за службата. Знам, че всички много внимателно проследихте изложенията на обвинението и защитата, и се надявам, че прекараното тук
