Роберт ван Хюлик
Червената лента
Съдията Ди вдигна поглед от папката, която прелистваше, и раздразнено смъмри двамата мъже от другата страна на писалището:
— Не можете ли да седите мирно? Бихте ли спрели да бърборите!
После отново заби поглед в папката, а снажните му помощници Ма Жун и Цяо Тай с явно усилие се умълчаха на столчетата си. Скоро обаче Ма Жун кимна крадешком на Цяо Тай, за да му вдъхне кураж. Цяо постави своите огромни ръчища на коленете си и отвори уста да каже нещо. В този момент съдията бутна папката встрани и възкликна възмутено:
— Много неприятно! Документ П-404 наистина липсва. За момент помислих, че сержант Хун погрешно го е пъхнал в друга папка, защото вчера беше доста притеснен и бързаше да тръгне за префектурата. Но не, документ П-404 просто липсва.
— Да не би да е в другата папка, господарю? — попита Ма Жун. — На нея също пише „П“.
— Глупости! — сопна се съдията. — Не ви ли обясних, че в гарнизонния архив имат две папки, надписани с П: „Персонал“ и „Покупки“. Във втората, върху плика на документ П-405, отнасящ се до закупуването на кожени колани, пише черно на бяло: „За уточнение виж предния документ П-404.“ Това означава, че документ П-404 със сигурност е принадлежал към папка „Покупки“, а не към папка „Персонал“.
— Не мога да я проумея цялата тази бюрократична бъркотия, господарю. Пък и двете папки, означени с „П“, съдържат само копия от оригиналните документи, които за сведение ни изпращат от гарнизона. А гарнизонът, господарю…
— Това не е само бюрокрация — навъсено го прекъсна съдията. — Става въпрос за строг контрол над установения служебен ред, без който цялата административна машина на империята ще забуксува — и като забеляза огорченото изражение по обгорелите лица на двамата си помощници, събра сили да се усмихне и да продължи с по-приветлив тон: — За четирите седмици в Бънлай, през които работите за мен, успяхте да докажете, че се справяте успешно с грубата работа. Но задачите на един офицер от съдилището не се изчерпват със задържането на опасни престъпници. Той е длъжен да познава текущата работа, да развие усет за тънкостите й и да разбере колко важно е да обръща специално внимание на неща, които непосветеният външен наблюдател би приел за обикновена бюрокрация. Ето сега например този липсващ документ П-404 сам по себе си може изобщо да не е важен. Но фактът, че липсва, му придава извънредно голямо значение — съдията кръстоса ръце в широките си ръкави и продължи: — Ма Жун правилно отбеляза, че двете папки „П“ съдържат само копия, по-точно дубликати, от преписката между гарнизона и военното министерство в столицата. Съдържанието на тези книжа се отнася до чисто военни въпроси, които не ни засягат пряко. Това, което ни засяга обаче, е, че абсолютно всяка папка в този трибунал, важна или не, трябва да бъде съответно подредена и най-важното — пълна! — вдигайки пръст, за да подчертае думите си, съдията продължи: — Запомнете веднъж завинаги: трябва да можете да разчитате на нашата документация, а за да е така, трябва да сте абсолютно сигурни, че всяка папка е пълна. За непълни папки няма място в един добре поддържан архив. Непълната папка е безполезна!
— Ами тогава да я изхвърлим през прозореца тая папка „П“! — предложи Ма Жун. После побърза да добави: — Извинете, господарю, ние с брат Цяо сме силно разтревожени. Тази сутрин научихме, че нашият най-добър приятел тук, полковник Мън Куотай, вчера е бил съден и признат за виновен, че е убил полковник Су, заместник-коменданта на гарнизона.
Съдията се изправи.
— Значи познавате Мън? Чух за това убийство оня ден. Но бях много зает, пишех доклада, който Хун трябваше да отнесе в столицата, и не се заинтересувах от подробностите. Тъй или инак, това си е работа на военните и засяга преди всичко коменданта на гарнизона. А вие двамата откъде познавате полковник Мън?
— Ами запознахме се с него в една пивница преди две-три седмици, когато бе излязъл да прекара свободната си вечер в града — отговори Ма Жун. — Забележителен атлет, превъзходен боксьор, а и гарнизонен шампион по стрелба с арбалет. Сприятелихме се бързо и оттогава всеки път, когато е свободен, прекарва свободните си вечери с нас. А сега разправят, че бил застрелял заместник-коменданта на гарнизона… Пълни глупости!
— Не се тревожи — успокои приятеля си Цяо Тай. — Нашият магистрат ще оправи всичко.
— Ето какво се случи, господарю — живо започна Ма Жун. — Оня ден заместник-комендантът…
Съдията вдигна ръка, за да го прекъсне.
— Преди всичко — сухо каза той — не мога да се меся в делата на военните. Освен това, дори и да можех, не бих си пъхал носа в чужди работи само заради слухове. Но след като познавате обвиняемия, можете да ми кажете нещо повече за него, колкото да се ориентирам в случая.
— Полковник Мън е честен човек, мъж на място — разпали се Ма Жун. — Боксирали сме се, напивали сме се и сме ходили по жени заедно. Осмелявам се да кажа, господарю, че това е най-сигурният начин да опознаеш човека, и отвън, и отвътре! Виж, заместник-комендантът Су е тиранин, кавгаджия и грубиян. Той често обиждаше и най-безцеремонно ругаеше Мън. Минавало ми е през ума, че някой ден на Мън може да му причернее и да му пусне една стрела. Но и да бе станало такова нещо, Мън незабавно щеше да се предаде и да си понесе последствията. Да убие обаче заспал човек, а после да отрича, че го е направил… Не, господарю, Мън не би постъпил така. За нищо на света!
— А да знаете случайно какво мисли по въпроса комендантът Фан? — попита съдията. — Предполагам, че той е бил председател на военния трибунал.
— Да — отговори Цяо Тай. — И се е съгласил, че случаят е предумишлено убийство. Фан е надменен и затворен човек. Но хората разправят, че е огорчен от случая и че не е много убеден в правилността на съдебното решение, макар всички улики да са против Мън. По това можете да разберете колко много всички уважават Мън, дори и комендантът му!
— Кога за последен път видяхте Мън? — попита съдията.
— Вечерта преди убийството на Су — каза Ма Жун. — Вечеряхме задно на кея, в ресторант „Рак“. По някое време се примъкнаха двама корейски търговци и петимата пийнахме здравата. Доста след полунощ брат Цяо натовари Мън във военната лодка, която трябваше да го върне в крепостта.
Съдията се облегна назад и започна бавно да поглажда дългите си бакенбарди. Ма Жун побърза да стане и да му налее чаша чай. Ди отпи няколко глътки, остави чашата и каза оживено:
— Още не съм върнал протоколната визита на коменданта Фан. Имаме време. Ако тръгнем веднага, ще бъдем в крепостта преди обедния ориз. Кажете на началника на стражата да приготви в главния двор официалния ми паланкин, за да ни отнесат до кея. Аз през това време ще се облека официално — той стана, и като забеляза задоволството в очите на двамата си помощници, добави: — Трябва да ви предупредя, че не мога да натрапвам помощта си на коменданта. Ако не поиска от мен съдействие, спираме дотук. Тъкмо ще използвам случая, за да го помоля за допълнително копие от оня липсващ документ.
За по-малко от час яките гребци стигнаха с тежката военна баржа до северния край на реката. На ниския ляв бряг се извисяваха мрачните стени на крепостта. Напред се влачеха мътните води на устието, което постепенно се разширяваше и се сливаше с обагрената от слънчевите лъчи морска шир.
