чернова от коменданта, текстът се написва на официална хартия от някой чиновник и се предава на заместник-коменданта. Той проверява съдържанието му и поставя личния си печат на всеки лист. После заместник-комендантът го предава на коменданта, той отново го проверява и поставя личния си печат в края на документа, на последната страница. След като се приготви необходимият брой копия, оригиналът се поставя в плик, запечатан и адресиран до Военното министерство в столицата. Изпраща се там по конни куриери — съдията отпи от чая си и продължи: — Тази система има само едно слабо място. Ако документът е написан на повече от една страница, някоя недобросъвестна личност, която има достъп до официалната кореспонденция, може да унищожи всички страници освен последната, върху която е сложен печатът на коменданта. После може да подмени унищожените листове с други, подправени, и да изпрати в столицата документа с автентичната последна страница.
— Невъзможно! — намеси се комендантът Фан. — Останалите страници трябва да носят печата на заместник-коменданта!
— Именно затова той е бил убит! — каза съдията. — Престъпникът е откраднал печата на Су, а Су е открил кражбата. Но преди да продължа с това, ще ви обясня как похвалната старателност във всекидневната работа на един ваш чиновник ме насочи по следите на престъпника… Преди три дни едно предложение за повишаване в чин на четирима лейтенанти е разкрило пред престъпника добра възможност за действие. В окончателния си вид документът се е състоял от две страници. Първата е съдържала самото предложение заедно с имената, възрастта и прочее на въпросните четири лица. На втората са били записани молбата на коменданта за по-бързо удовлетворяване на искането (забележете: изразена с най- общи думи!), датата и номерът на документа: П — за Персонал и числото 404. На първата страница е бил поставен печатът на заместник-коменданта, а на втората — и този на коменданта… Престъпникът се е добрал до този документ по пътя му към разпределителната служба. Той е унищожил първата страница и я е заменил с друга, на която е написал спешно искане за закупуване на три военни корабчета от корейските търговци Пак и Йе и е добавил, че Военното министерство трябва да предаде парите за покупката — цяло състояние! — на посочените търговци. След като престъпникът е подпечатал подправената страница с личния печат на Су, той сам е поставил документа в плик, запечатал е плика и го е адресирал: „До Военното министерство, отдел «Снабдяване».“ Най-накрая, както е прието, е сложил в ъгъла на плика номера на поставения вътре документ, а именно: П-404. Дал е запечатания плик на дежурния по разпределението на пощата, а копията от оригиналния документ с предложението за повишаване на четиримата лейтенанти лично е мушнал в архива. Но тъй като не е бил запознат с новите наредби за разпределение на пощата, е пропуснал да изпрати едно от тези копия в трибунала… Случило се е така, че същият дежурен по разпределението на пощата, който е изпратил запечатания плик, означен с П-404, е получил в същия ден друго писмо, означено с П-405. То е съдържало искането за снабдяване на форта с кожени снаряжения. Дежурният си е спомнил, че наличието на две папки, означени с буквата П — за Покупки и за Персонал, — понякога предизвиква обърквания в архива. Затова като добър бюрократ е добавил към означението П-405 следната забележка: „Справка — виж по-предния документ П-404.“ Въпреки че не е знаел съдържанието на този документ, той си е спомнил, че пликът е бил адресиран до отдел „Снабдяване“. Чиновникът е разпределил копията от документ П-405 правилно, отделяйки едно от тях за мен. Но когато проверих моята папка „Покупки“, открих, че документ П-404 липсва. Това ме подразни, защото смятах, че всичките ми папки са пълни. Затова помолих господин коменданта за допълнително копие. Той ми даде писмото с предложението за повишение на четирима лейтенанти, което би трябвало да се съхранява в папка „Персонал“.
Комендантът, който нетърпеливо се въртеше в стола си, избухна:
— Не можете ли да ни спестите всички тези подробности? Каква е тази глупост за трите военни корабчета?
— Престъпникът — спокойно отвърна съдията — е бил съдружник на търговците Пак и Йе. Те са възнамерявали, след като получат в столицата парите за тази въображаема сделка, да ги поделят с него. И тъй като са щели да изминат много седмици преди във Военното министерство да се открие несъответствието в получените от вас искания за снабдяване, престъпникът е щял да има предостатъчно време, за да подготви бягството си с парите… Планът му е бил хитър, но не му е провървяло. Вечерта преди убийството полковник Мън и моите двама помощници срещнали в града двамата корейски търговци и се запили заедно. Търговците помислили тримата мъже за скитащи разбойници и споменали нещо за корабчетата и за парите, които ще вземат за тях в столицата. Помощниците ми ме уведомиха за това и аз лесно се досетих какво се готви. Мога да добавя, че когато Мън се е върнал във форта, се е разприказвал на висок глас пред капитана на стражата за това, колко пари имали щедрите Пак и Йе и че скоро щели да имат още повече. Престъпникът го е чул и е решил — погрешно, — че Мън знае твърде много. Тогава е решил да го убие. На сутринта, когато е разбрал, че Мън е махмурлия и няма да се качва в оръжейната, той му е изпратил фалшивата бележка, подпечатана с печата на Су, който все още е бил у него.
— Нищо не разбирам! — ядосано възкликна комендантът. — Това, което искам да знам, е: кой и как е застрелял Су?
— Прав сте — каза съдията. — Су е бил застрелян от полковник Ши Лан.
За момент настъпи мъртва тишина. После комендантът извика гневно:
— Абсолютно невъзможно! Лейтенант Као е видял как полковник Ши Лан влиза и излиза от стаята на Су. Той дори не се е доближавал до кушетката.
Съдията Ди продължи спокойно:
— Полковник Ши Лан се е качил в стаята на Су малко преди два часа, веднага след обучението в катерене по стени. Това означава, че той е бил по долни дрехи и бос. Не е можел да носи оръжие, а и не му е трябвало. Защото му е било известно, че Су има навик да хвърля колчана със стрелите си в нишата под прозореца. Планът му е бил да грабне една стрела и да промуши смъртоносно заспалия Су. Когато е влязъл обаче, е видял, че Су е прав. Стоял е пред кушетката с ботуши и бронирана ризница. Ши Лан не е можел да го убие, както е бил запланувал. Тогава е забелязал, че една от стрелите, паднала от колчана на пода, е насочена към Су. Ши Лан е стъпил върху нея, защипал я е между палеца и втория пръст на крака си малко под острието на върха и с мощно движение я е запратил към незащитения корем на Су. В същото време е разиграл сценка заради Мън — в случай че той гледа от прозореца на оръжейната: размахал е ръце и е закрещял, заглушавайки стенанията на Су, който е паднал по гръб на кушетката. Убеждавайки се, че жертвата му е мъртва, е излязъл навън и е повикал стражите. После, влизайки отново в стаята заедно с коменданта и полковник Мао, е използвал настъпилата суматоха, за да пусне незабелязано печата на Су в чекмеджето на писалището му. Всичко е вървяло добре за престъпника. Той не е предвидил само един факт, а именно че мъртвият ще бъде намерен с ботуши. Това ме накара да предположа, че Су не е бил убит, докато е спял. Разбираемо е, че не е свалил бронираната си ризница за едно кратко дремване, тъй като е щяло да му отнеме много време. Но е хвърлил шлема си на писалището и би трябвало да се очаква, че преди да си легне, ще събуе и ботушите.
Ди замълча. Сега всички погледи бяха отправени към полковник Ши Лан. Той хвърли презрителен поглед към съдията и попита със злъчна усмивка:
— И как мислите да докажете тази фантастична теория?
— Засега — спокойно отвърна съдията — чрез факта, че вие имате лошо одраскване на палеца на десния си крак. Защото там, където е лежала стрелата, от дъсчения под е стърчала главичката на един пирон. Когато сте запратили стрелата към Су, тя е раздрала подсилващата я червена лента, а също така е одраскала палеца ви. Мястото е зацапано с малки кървави петна. Окончателното доказателство ще бъде налице по-късно, когато Пак и Йе бъдат арестувани и когато подправеният документ бъде открит във Военното министерство.
Лицето на Ши Лан беше станало мораво, устните му се разкривиха. Но той се овладя и каза с твърд глас:
— Не е необходимо да чакате толкова. Аз убих Су. Имам дългове и ми трябват пари. След десетина дни щях да изляза в отпуск по болест и никога нямаше да се върна. Нямах намерение да убивам Су. Надявах се, че ще мога да върна печата, като го оставя на писалището. Но той откри липсата му твърде скоро, затова реших да го промуша със стрела, докато спи. Но когато влязох в стаята, видях, че е на крак. Той изкрещя: „Сега се уверих, че подозренията ми са били верни. Ти си откраднал печата ми!“ Помислих, че съм загубен, защото, да се нахвърлиш върху Су въоръжен само с една стрела, би било равно на самоубийство, а от друга
