течение е на всички наши дребни проблеми и никога не ни отказва скъпоценните си съвети.
Съдията отегчено помисли, че ще се наложи да навести тази именита личност и запита:
— В коя част на манастира се помещава той?
— Предоставихме на негово разположение източната кула. Ваше превъзходителство ще се срещне с учителя в празничната зала, където той гледа представлението. Ваше превъзходителство ще се види там и с госпожа Бао, една благочестива вдовица, която пристигна от столицата преди няколко дена с дъщеря си, Бяла Роза, която желае да облече монашеската дреха. Между нас е и господин Дзун Ли, известен поет от столицата. За момента това са единствените ни гости. Много хора се отказаха да дойдат поради лошото време. Не ви споменах за трупата на Куан Лай, тъй като негово превъзходителство едва ли би проявил интерес към някакви си актьори!
Съдията шумно се изсекна. Той смяташе, че е глупаво актьорската професия да бъде смятана за позорна, а актьорите — за низша класа; а и очакваше по-човечно отношение от един монах.
— Актьорите изпълняват полезна обществена роля — обади се той. — Срещу доста скромно възнаграждение те предлагат на хората от народа почтено забавление, което развеселява еднообразния им живот. Освен това историческите пиеси запознават с великото ни национално минало — едно качество, което вашите мистерии не притежават.
— Нашите мистерии — хладно отговори игуменът — са по-скоро алегории. Целта им е разпространяват Истината. Така че едва ли би било уместно да се сравняват с простонародните развлечения. — И за да смекчи остротата на забележката си, додаде усмихнат: — Все пак се надявам, че негово превъзходителство ще открие в тях известен исторически интерес. Маските и костюмите са изработени в този манастир преди повече от век. Така че това са ценни исторически реликви! Нека негово превъзходителство ми разреши сега да го отведа в тържествената зала. Представлението започна още на обяд и в момента се играят последните сцени. След това ще бъде поднесена лека вечеря в трапезарията. Надявам се, че негово превъзходителство ще ни окаже честта да я сподели с нас.
Перспективата да присъства на официално угощение ни най-малко не зарадва съдията Ди, но в качеството си на магистрат на провинцията нямаше как да откаже.
— Разбира се, с огромно удоволствие — отвърна любезно той.
Двамата мъже станаха. Когато се озоваха в полутъмния коридор, игуменът се огледа крадешком. Сякаш успокоен, че не вижда никого, той любезно поведе госта си към монументалната двойна врата.
Глава IV
Съдията Ди присъства на театрално представление, изпълнено с драматични обрати. Млад поет произнася дръзки слова.
Двамата мъже бяха посрещнати от звънтеж на гонгове и цимбали, накъсан от острите акорди на струнните инструменти. Цялата тази какофония бе дело на оркестър от монаси, разположен в просторната празнична зала. Стотина монаси седяха сред високите колони, подпиращи почернелия от времето таван, а светлината на дванайсет огромни хартиени фенера искреше върху жълтите им раса.
Те почтително се надигнаха при влизането на игумена. Без да се спира, той поведе съдията към сцената. Посочи му мястото от дясната си страна и седна в масивния резбован абаносов стол. Столът от другата му страна беше празен.
Дребничкият старши монах дотърча пъргаво, за да обясни, че учителят Сюн е излязъл за малко, но скоро ще се върне. Игуменът кимна с глава и го изпрати за плодове и разхладителни напитки.
Съдията загледа с любопитство пищното представление, което се разиграваше на осветената от червени фенери сцена. В центъра, върху позлатен трон от масивно дърво, царуваше красива жена в алено- зелена одежда. В молитвено събраните си ръце стискаше скиптър, високият й кок бе увенчан с хартиени цветя. Това очевидно бе Сиванму, властелинката на даоисткия рай.
Седем мъже и една жена, облечени в дълги копринени роби, бавно танцуваха пред нея под звуците на тържествена музика. Те въплъщаваха „Осемте безсмъртни“ от даоисткия пантеон, отдаващи почести на своята повелителка.
— Двете жени от манастира ли са? — попита съдията.
— Не. Царицата е от трупата на Куан. Ако не се лъжа, нарича се госпожица Дин. По време на антракта изпълни акробатичен танц и жонглира с чаши и чинийки. Жената, която изпълнява ролята на „Феята на Цветята“, е съпруга на Куан.
Съдията Ди скоро реши, че представлението е твърде претрупано и доста отегчително за неговия вкус. Може би не е в подходящо настроение, реши той. Главата все още го болеше, ръцете и краката му бяха ледени. Погледна към втората ложа, точно насреща. От три страни я обграждаше дървена решетка и не позволяваше на зрителите да разгледат двете жени, които седяха вътре. Едната беше солидна матрона, твърде ярко гримирана, с черна рокля от дамаска, другата бе младо момиче, също в черно, но без никакъв грим. Чертите й бяха правилни и красиви, при все че веждите й бяха съвсем малко по-гъсти, отколкото е прието за жена. И двете следяха представлението с дълбоко внимание. Игуменът бе забелязал погледа на съдията.
— Това са госпожа Бао и дъщеря й Бяла Роза — побърза да обясни той.
Съдията въздъхна с облекчение, когато Осемте безсмъртни напуснаха сцената, следвани от повелителката си, подкрепяна от двама облечени като пажове послушници. Музиката замлъкна с оглушителен финален удар на бронзовия гонг и в залата се разнесе одобрителен шепот. Съдията бе разтърсен от нова кихавица. Пак това отвратително течение, помисли той.
— Чудесно представление! — обърна се Ди към игумена.
В този момент зад него се появи Тао Ган и му пошепна:
— Старшият монах беше зает, ваше превъзходителство, но се видях с домакина. Той твърди, че нямало план на манастира.
Съдията не отговори. Залата притихваше, тъй като на сцената се бе появил едър мъж, чието променливо изражение издаваше професионалния актьор. Очевидно това бе ръководителят на трупата. След като се поклони много ниско към игумена, той обяви със звънък глас:
— С позволение на негово преосвещенство ние, съгласно обичая, ще завършим представлението с кратка алегория. Тя показва изпитанията на човешката душа, търсеща спасение. Госпожицата Оуян ще играе ролята на съгрешилата душа, измъчвана от Невежеството, което пък ще бъде представено от една мечка. Благодаря за вниманието ви.
Шушукането на публиката бе заглушено набързо от скръбна мелодия, подсилена от жалостния писък на медни флигорни. На сцената излезе стройна девойка в бяло. Тя затанцува, завъртя се бавно на място, увличайки в плавното движение дългите ръкави на дрехата и краищата на тъмночервения си пояс. Съдията се вторачи с нарастващо учудване в силно гримираното й лице и понечи да го сравни с това на госпожица Бао, но в същия миг внушителната й майка се бе надвесила напред и закриваше кандидат-монахинята.
— Тази на сцената не е актрисата, това е момичето, което седеше в онази ложа — каза той на Тао Ган.
Тао Ган се повдигна на пръсти и на свой ред се вгледа.
— Момичето си е в ложата, ваше превъзходителство — каза той. — От другата страна на дебелата дама.
Точейки врат, съдията отново погледна натам.
— Вярно, прав си. Вижда ми се много уплашена, сякаш е видяла призрак. Питам се защо ли актрисата се е гримирала като госпожица Бао?…
Той млъкна внезапно. На сцената изскочи висок мъж с войнствен вид. Възтесният черен костюм плътно прилепваше към мощните му мускули, а покритото с червен грим лице бе набраздено с напречни бели ивици. Отблясъци от фенерите играеха по малкия объл шлем и меча, който размахваше.
— Това е мъжът, когото видях при жената с отрязаната ръка — прошепна съдията на Тао Ган. — Бързо намери директора на трупата.
Воинът въртеше меча с изключителна вещина. Както танцуваше около младата жена, той непрекъснато го насочваше към нея, а тя отбягваше ударите с грациозна повратливост. Следвайки с жестовете си ритъма,
