Алисън затвори телефона и аз казах:
— Трябва да измисля някакъв начин да се кача на борда. Бих искал да знам повече за екипажа на Уилър.
— Дай ми няколко часа, и ще знаеш всичко, което те интересува. Телефонът е велико изобретение. Но първо трябва да се обадя в болницата.
Зарадвахме се, защото Алек Макинтош отново проявяваше признаци на живот. Алисън сияеше от щастие.
— Той е по-добре. Лекарят каза, че състоянието му се е подобрило и че има някакъв шанс да оживее.
— В съзнание ли е? Може ли да говори?
— Не, още не е.
След като Макинтош е бил в безсъзнание толкова време, дори и да се съвземе и да може да говори, лекарите няма да му позволят. Бих дал много, за да разбера какво е казал на Уилър в деня, преди да го блъснат.
— Радвам се, че е по-добре — искрено казах аз.
Алисън отново вдигна телефонната слушалка, изведнъж приела делови вид.
— А сега да се захващаме за работа.
Оставих всичко на нея, като от време на време отговарях на някой от въпросите. Бях зает да доизграждам хипотезата си, която беше приела наистина доста чудновата форма. Ако бях прав, то Уилър беше много странна птица и невероятно опасен за сигурността на страната — даже повече от самия Слейд.
Бях потънал в дълбок размисъл, когато Алисън каза:
— Направих всичко, каквото можах. Останалото ще почака до сутринта.
Тя отвори тефтера, който беше пълен със стенографски бележки.
— За какво искаш информация първо — за Уилър или за яхтата?
— Нека бъде за яхтата.
Тя разлисти страниците.
— Ето го. Име — «Артина», проектирана от «Паркър», конструирана от «Кделънлс» в Тайнсайд. Била е на две години, когато Уилър я е купил. Тя е стандартен модел, известен като «Паркър-Клелъндс», което е много важно поради причини, които ще изтъкна по-късно. Пълна дължина — 111 стъпки, максимална ширина — 22 стъпки, крейсерска скорост — 12 възела, максимална скорост — 13 възела. Има два ролсройсови дизелови двигателя и всеки е с мощност 350 конски сили. Такава информация ли искаше?
— Точно такава. — Можех да започна да рисувам картина на яхтата в ума си. — Колко дълго ще издържи, без да зарежда?
— Още не съм разбрала, но ще стане скоро. Екипажът се състои от седем човека — капитан, инженер, готвач, стюард и трима моряци. Пасажери — най-много осем човека.
— Как са разположени каютите?
— Това ще разбера утре. Плановете на нейния двойник са били публикувани преди няколко години. Преснимани са и са изпратени до вестник «Екзаминър» в Корк, откъдето утре ще ги вземем, както и някои снимки на кораба.
Гледах Алисън с благоговение.
— Ура! Това е нещо, което не бих се сетил да направя.
— Вестниците са много полезен събирач и разносвач на информация. Казах ти, че мога да задвижвам нещата.
— Какво намери за Уилър?
— Има подробна информация, която пристигна по телекса на «Екзаминър», но ще ти кажа най- важното. Бил се е с италианците, когато са нахлули в Албания преди войната. Трябва да е бил на около 14 години. Със семейството си се премества в Югославия и през войната също се сражава с италианците и германците. Напуска Албания през 1946, когато е на около двадесет години, и се заселва в Англия. Натурализира се през 1950. По това време започва да се занимава с бизнес и да трупа състояние.
— Какво състояние точно?
— Офиси. Това става по времето, когато започват да се строят първите административни сгради. — Тя сбърчи веждите си. — Говорих с един финансов редактор. Той каза, че първите сделки на Уилър били много смешни.
— Това е интересно. Кажи ми повече.
— Според него не било лесно да се разбере как Уилър извличал печалби. Очевидно му е провървяло, защото изневиделица е получил пари, с които е успял да се издигне, и никога не се е обърнал назад.
— Чудя се как си е плащал данъците. Жалко, че не можем да говорим с данъчния му инспектор. Но започва да ми става ясно. Я ми каже във войната на чия страна се е бил — на националистите или на комунистите?
— Не знам. Ще пристигне утре по факса, ако въобще е известно.
— Откога е започнал да се занимава с политика?
Тя направи справка в бележките си.
— Кандидатира се в допълнителни избори през 1962 и загубва. След това в общите избори през 1964 успява с добри гласове.
— И, предполагам, е пръскал много пари за партийни фондове. Би го направил. Сега има ли някакви открити връзки с Албания?
— Не.
— С Русия или някоя друга комунистическа страна?
Алисън поклати глава.
— Той е заклет капиталист, приятелю. Не е възможно, Оуен. Винаги изнася антикомунистически речи в парламента.
— Ако си спомняш, той беше против бягствата на затворниците. Научи ли нещо повече за тази затворническа реформа?
— Преди е посещавал затворите и се е интересувал от системата там, но сега е доста голяма риба, за да се занимава с такива неща. Щедър е за подписите си за различни дружества за реформи в затворите и е член на министерския комитет, който се занимава с този въпрос.
— Господи, това може да се окаже полезно. Посещавал ли е затворници от величината на Слейд?
— Предполагам, че да. — Тя остави тефтера. — Оуен, основата, на която градиш разсъжденията си, е много слаба.
— Знам. — Аз се изправих и неспокойно закрачих из стаята. — Но сега ще сложа още една брънка във веригата на моята хипотеза. Веднъж говорих с един южноафрикански мултимилионер. Той ми каза, че първият четвърт милион е най-труден. Отнело му е петнадесет години да направи двеста и петдесет хиляди лири, три години — да ги закръгли на цял милион и през следващите шест е достигнал цифрата пет милиона. Математиците биха казали, че се движи по експоненциална крива.
Алисън започваше да става нетърпелива.
— И какво от това?
— Първият четвърт милион е най-труден, защото нашият потенциален милионер трябва сам да вземе решенията, да направи проучванията, а веднъж получил парите, той може да си позволи да наеме купища счетоводители и адвокати, които да правят всичко това вместо него. Началото е трудно. Върни се отново към твоя финансов редактор — този, който е подушил нещо комично в първите сделки на Уилър.
Алисън отново се върна към записките си.
— Вече ти казах всичко, което знам.
— Добре, да вземем нашия човек Х. Нека да не е руснак, а албанец, но все пак в служба на руснаците. Идва в Англия през 1946 и се натурализира през 1950. По това време започва да се занимава с бизнес и да прави пари, но няма нито един човек, който да знае как точно е станало това. Да приемем, че парите са му били предоставени отвън — може би около половин милион. Х е умно момче, толкова, колкото всеки потенциален милионер, и при него също парите правят пари. И така, той започва да играе по стария
