11.
I
Погледнах часовника си за петнадесети път от петнадесет минути насам и реших, че моментът беше настъпил. Сложих си водолазния костюм, затегнах колана около кръста си и нахлузих маската на врата си. Запалих двигателите и лодката се затресе. Отвързах въжето, оттласнах се с една ръка и дадох газ, като не знаех какво да очаквам.
Скоростта беше ниска и тя не се справяше съвсем лошо, въпреки че ми се струваше, че има нещо нередно в кормилото. Пуснах фаровете, защото не исках пристанищните патрули да ме приберат за нелегално преминаване, и навлязох в «Гранд харбър». Тук в миналото британските кораби бяха разгромили френските нашественици. Сега имаше друг, по-особен екипаж, който се отправяше в открито море, но с по- съвременна традиция.
Валета беше осветена, а «Флориана» — обсипана с цветни сияния. Музика от ударни инструменти се носеше над водата. Веселието започваше.
Заобиколих центъра на Сенгли и се отправих към пристанището. Нищо не идваше насреща ми, затова реших да видя на какво е способно коритото. Бученето на моторите се засили, когато дадох газ, и почувствах ускорението, когато двеста конски сили го тласнаха през водата. Колкото до конските сили на тон водоизместимост, тази малка лодчица беше четиридесет пъти по-бърза от «Артина». Това беше причината за скоростта.
Управлението обаче беше непосилно. Щурвалът подскачаше неудържимо в ръцете ми, курсът беше, меко казано, хаотичен и влязох в пристанището, като правех почти идеална имитация на морско конче, което се щура по повърхността на малко езерце.
Тази проклета лодка не се поддаваше на управление и вървеше накъдето си иска. Съмнявах се, че скоростта й е по-висока от дванадесет възела, а това съвсем не беше достатъчно. Цялата й мощност не правеше нищо друго освен пенливи вълнички по повърхността на водата, а аз съвсем не бях тръгнал да се забавлявам с правенето на вълни. В момент на пълно отчаяние натиснах газта докрай, лодката подскочи и бясно потегли напред със скорост десет възела повече от предишната. Но щурвалът беше все така необуздаем и имаше голямо несъответствие между посоката, която се опитвах да избера, и реакцията на коритото, в което се намирах.
Отново намалих скоростта и тя внезапно спря, сякаш се беше ударила в стена. Бях се захванал с много непосилна задача. В краен случай можех да достигна скоростта, от която се нуждаех, разбира се, ако не избухнеха двигателите, но не знаех какво да правя, когато се наложеше да се насоча право към целта. Изобщо не можех да разчитам на способностите й за праволинейност. Въпреки че нощта беше прохладна, усетих, че целият съм облян в пот.
Ако единственият начин да поддържам нормален курс беше, като надувам скоростта, то по-добре да не опитвам отново. Страхувах се, че двигателите ще избухнат и че това ще бъде последното излизане на тази моторница в морето. Колкото до щурвала, трябваше да се оправя някак си.
Намалих скоростта още и се отправих към «Сейнт Елмос пойнт», който се очертаваше със светлините си ярко на нощното небе, докато минавах покрай вълнолома. Намирах се в открито море и лодката се люлееше заплашително. Тежката стоманена плоча, която бях прикрепил три стъпки под водата, действаше като махало. Това непохватно корито сигурно би накарало всеки самоуважаващ се конструктор на лодки да завие от ужас.
Заобиколих вълнолома и навлязох в «Марсамксет харбър». Бях радостен, че отново съм в залив, а не в открито море, и се насочих към остров Мануел. Валета се намираше от лявата ми страна и се запитах откъде ли пускат фойерверките. Погледнах часовника си и видях, че нямам много време.
Като приближих острова, намалих газта почти докрая, само колкото да поддържам посоката, а моторите едва се чуваха. Недалеч от мен видях припламваща светлина и Алисън, която беше запалила клечка кибрит и с нея осветяваше лицето си. Насочих се в тая посока и спрях до лодката й.
Тя беше много малка и кокетна — с един външен двигател.
— Хубаво нещо си намерила. Откъде го взе?
— Послушах съвета ти и я откраднах — каза тя и тихо се засмя.
Усмихнах се в тъмнината.
— Длъжна си да спестяваш държавните пари — поучително отбелязах.
— А ти как се справи?
— Лодката е отвратителна. Дяволски е раздрънкана.
— Беше наред, когато я взех от Силема.
— Сега е друга. Изобщо не може да се контролира, когато скоростта е висока. Колко време имаме?
— Около десет минути.
Аз се огледах.
— По-добре да заемем позиция. Не трябва да стоим тук. Приближава се фериботът за Силема и може да ни видят. «Артина» на същото място ли е?
— Да.
— Тогава тръгвам. Ще се спусна по «Лазарето крийк» и ще завия, за да мога да се насоча правилно. Кормилото е толкова ужасно, че мога да не уцеля яхтата първия път. В такъв случай ще мина от другата страна, където ще застанеш ти. Наблюдавай, когато идвам, за да не се сблъскваме.
— Успех, Оуен! — каза Алисън.
— Ако видиш Уилър, фрасни го хубавичко и му предай моите поздрави. Той очакваше с нетърпение представлението, което неговият китайски приятел щеше да изнесе с мен. Ако нещата се развият по плана, ще се видим в «Таксбиекс» — на същото място, както снощи.
Плавно дадох газ и потеглих. Минах доста близо до «Артина» и забелязах трима мъже на палубата — Уилър, капитана и китаеца, Чанг Пи-Уо. Можах да ги видя много ясно, защото бяха осветени, но аз бях долу във водата и те нямаха никакъв шанс да ме разпознаят дори да ме видеха. Просто още една лодка, която минава оттам през нощта.
Мислено набелязах точката в корпуса, която щях да пробия, и продължих надолу. Близо към остров Мануел завих бавно. Проверих кислорода на водолазния костюм и сложих маската. Ако нещата се развиеха добре, нямаше да мога да го направя по-късно.
Зад мен преминаха някакви лодки, от които се чуваше музика от барабани и духови инструменти. Не им обърнах внимание и погледнах Валета, където щеше да започне шоуто с фойерверки. Чух някакъв плътен и заглушителен бумтеж и помислих, че са барабаните, но се оказаха минохвъргачките. Една сигнална ракета обля в жълт пламък Валета. За момент «Артина» се освети и я видях ясно. Фойерверките бяха започнали и бе мой ред да дам приноса си към празника.
Натиснах газта и бавно потеглих, а около мен ракети разпръскваха дъжд от червени и зелени огньове. С едната си ръка управлявах, а с другата обилно поръсих моя товар с бензин от една отворена тенекиена кутия, като се молех искрите да са напълно загаснали, като достигнеха водата. Само една ми беше достатъчна, за да се вдигна във въздуха, обвит от разноцветни сияния.
Небето бе обляно в светлина от фойерверките, които малтийците неуморно пускаха. Силуетът на «Артина» ясно се очертаваше, а аз с не по-малко ентусиазъм натисках газта.
Двигателите изръмжаха и лодката се затресе почти неконтролируемо. Кормилото подскачаше в ръцете ми, докато се опитвах отчаяно да поддържам някакъв правилен курс, но всъщност се движех в зигзаг опасно близо до подредените яхти, закотвени в пристанището. Силно завъртях кормилото, но тази проклетница реагираше така дяволски бавно и от една палуба се чу възмутен вик. Гласът ми приличаше на този на недоволния полковник от миналата нощ, който сигурно се беше уплашил до смърт, когато прелетях покрай него и одрасках боята на яхтата със скорост двадесет възела.
