Зад гърба на коболда блесна секира и главата му отлетя настрани. Тялото остана изправено още няколко секунди, сетне рухна в кървавия прахоляк. Мястото му зае ухилената физиономия на Джъп.
— Май няма да издържим още дълго — викна й той.
— Продължавай да сечеш! — бе късият отговор.
Двамата опряха гърбове и размахаха оръжия.
Алфрей подкоси с ритник един коболд, докато отбиваше с меча ударите на друг, яхнал киргизил. Гущерът стрелкаше с език коня на знаменосеца и той едва успяваше да го удържи. Наблизо двама оръженосци сечаха повален коболд.
Хаскеер успя да вдигне от земята меча, който бе изпуснал, но почти веднага бе блъснат от коболдски ездач и отново го изпусна. Друг ездач се извиси над него, примамен от лесната плячка на невъоръжения орк. Ятаганът му просветна. Хаскеер се наведе. Острието изсвистя на косъм над главата му. Хаскеер скочи и стовари тежкия си юмрук в лицето на противника си. С другата си ръка го сграбчи за китката и я извъртя толкова рязко, че костите му изпукаха. Коболдът изпищя. Хаскеер продължи да го удря в лицето, докато онзи изпусна оръжието си. После го повали и го прониза със собственото му острие.
Завладян от желание да убива, Хаскеер се извърна към следващия противник. Коболдът бе с гръб към него и се биеше с друг орк. Хаскеер го изтръгна от седлото и го удари в земята. След това започна да го налага. Тъничките крайници на коболда подскачаха при всеки удар.
Наблизо прелетя оръженосец, ударен от опашка на киргизил, и се стовари в групичка от неколцина противници. Орки и коболди се затъркаляха по земята, вплетени на кълбо.
Последният коболд, който препречваше пътя на Страк, се оказа колкото опитен в ръкопашния бой, толкова и упорит. Вместо да сече и да мушка, Страк се оказа въвлечен в истински дуел. Киргизилът на коболда бе по-нисък от коня на Страк и командирът на Върколаците трябваше да се навежда, за да може да достига врага си. Това неудобство, комбинирано с уменията на противника му, значително го затрудняваше в опитите да пробие защитата му. Всеки удар беше париран, на всяко мушване се отвръщаше със същото.
След около една минута бой, през която никой от двамата не можеше да се похвали с надмощие, оръжието на коболда попадна в целта. Острието му се плъзна по рамото на Страк и от раната шурна кръв.
Разгневен, Страк удвои усилията си, засипвайки по-ниския ездач с дъжд от смазващи удари, твърдо решен да надмогне уменията му с груба сила. Въпреки че несекващото млатене бе лишено от какъвто и да било финес, то скоро донесе първите си резултати. Прегърбен под този истински стоманен щорм, коболдът започна да се огъва и реакциите му се забавиха.
Мечът на Страк покоси щръкналите му уши и коболдът изпищя. Следващият удар го посече през рамото, оставяйки след себе си широка, зейнала рана. Този път противникът нададе продължителен болезнен вой. Тогава Страк нанесе яростен удар по главата му и го повали.
Задъхан, с пламнали от изтощение мускули, Страк се отпусна на седлото. На пътеката пред него нямаше повече коболди.
Нещо се удари отзад в коня му. Животното подскочи. Преди Страк да успее да се обърне, някой го блъсна в гърба. Една сгърчена ръка се плъзна покрай тялото му и се впи болезнено в гърдите му. Нечий горещ дъх накара козината на врата му да настръхне. Появи се и другата ръка и опря кинжал в гърлото му. Той я сграбчи за китката и я изви.
Освободен от юздите, конят препусна в галоп. С крайчеца на окото си Страк зърна лишен от ездач киргизил да се носи зад тях — сигурно принадлежеше на коболда на седлото зад него.
Страк продължаваше да извива китката, твърдо решен да я строши. Същевременно нанесе няколко удара с лакът в гърдите на своя противник. Другият изсумтя от болка в ухото му. Кинжалът се изтърколи от сгърчените му пръсти и падна на земята.
Още един коболд ги застигна с животното си, размахвайки ятаган.
Страк го изрита в рамото. От това обаче изгуби равновесие и изпусна китката на противника зад него. Коболдът дръпна ръцете си, а Страк отново го блъсна с лакът. Този път не уцели.
Конят му продължаваше да галопира. Коболдът върху гущера препускаше редом с тях и дори ги бе изпреварил с половин дължина.
Страк отново усети ръцете да се плъзгат по тялото му, но този път се спуснаха към пояса. Той се извърна и удари с юмрук коболда в лицето, но нямаше достатъчно замах.
Пръстите на злостното създание продължаваха да ровичкат в пояса му. И тогава Страк изведнъж осъзна какво търси коболдът.
В мига, когато тази мисъл блесна в съзнанието му, коболдът намери това, което търсеше, изсъска триумфално, дръпна металната кутия и я измъкна от пояса му.
Страк имаше чувството, че времето забавя своя ход и се разтяга, превръщайки във вечност всяка секунда.
Докато се озърташе замаяно, сякаш виждаше всичко това насън, едновременно се случиха няколко неща.
Ръката му улови увисналите юзди на коня и ги дръпна рязко. Конят изопна шия и тялото му се разтърси.
Коболдът се изправи на седлото зад него и замахна.
Сребрист метален предмет профуча покрай лицето на Страк.
Времето най-сетне възвърна нормалния си ход.
Ездачът улови цилиндъра във въздуха.
Конят на Страк се спъна. Той се преметна през шията му и се удари в земята. Коболдът, който стоеше зад него, бе паднал наблизо. Все още със замъглен поглед, Страк наблюдаваше безпомощно как конят му се изправя и се отдалечава напред. Носеше се към далечния край на клисурата, следвайки ездача, който бе отмъкнал цилиндъра.
Коболдът изстена. Обхванат от безумна ярост, Страк се нахвърли върху поваления противник и изля гнева си върху него. Притисна с коляно гърдите му и със систематични удари превърна лицето му в кървава пихтия.
Въздухът бе разцепен от пронизителен звук. Страк вдигна глава. Отдалечил се на безопасно разстояние, ездачът на киргизила бе опрял в устните си медна тръба.
Щом призивът на тръбата достигна останалите коболди, те наскачаха върху животните си и препуснаха след него.
— Ей, к’во става тук? — извика учудено Джъп, след като секирата му разсече само въздуха там, където доскоро бе бил поредният му противник.
Всички коболди се изтегляха. Някои бяха спешени, други пришпорваха гущерите си. Тичаха или препускаха към изхода на клисурата, откъдето ги зовеше коболдът с тръбата, или се катереха трескаво по стръмните склонове. Неколцина орки се втурнаха да ги преследват, но повечето останаха да ближат раните си.
Койла видя, че Страк куцука към нея.
— Насам! — викна тя.
Останалите се втурнаха да го посрещнат.
— Цилиндърът! — изрева той като обезумял.
Не бяха необходими повече обяснения. Беше ясно какво се е случило.
Джъп се затича по пътеката, засенчил очите си с ръка. Успя да различи коболда с тръбата, който вече се катереше по стръмнината. Малко след това силуетът му стигна върха. За миг се очерта там, сетне изчезна напълно.
Джъп изтича обратно при Страк и Койла.
— Избяга — докладва той с помръкнало лице.
Страк не отговори. Извърна се и закрачи прегърбен към останалите. Койла и Джъп размениха обезпокоени погледи.
На местата на най-свирепите стълкновения пътеката бе покрита с кръв и смазани трупове. Поне половината от орките имаха различни по тежест наранявания, но въпреки това се държаха на крака. Само
