— Аха — изсумтя Хаскеер, пресегна се и си отчупи едно парче.
— Вземи още — нареди му Страк.
Неколцина оръженосци отидоха да им помогнат.
Имаше само един изход — тесен тунел на отсрещната стена. За разлика от галерията той тънеше в мрак и импровизираните факли се оказаха полезни. Страк поведе дружината в тунела.
Оказа се, че е доста къс и извежда в овална кухина с високи стени и отвор на тавана. От нея започваха нови три неосветени тунела. Подът бе залят с вода, която на места достигаше до глезените.
— Пак е време да избираме — подметна Койла.
— Шшшт! — Алфрей опря пръст на устните си.
Орките се смълчаха. Сега вече всички чуха далечно шляпане. Нещо се приближаваше по един от тунелите.
Страк им нареди да се скрият в коридора, от който бяха дошли. Прибраха и светещите корали. Малко по-късно откъм централния тунел се зададоха двама нияди. Движеха се с характерната за расата им грациозна ритмичност, с помощта на добре развитите мускули на долната част на телата им. Това бяха същества, които несъмнено щяха да се чувстват у дома си във водата, но биха се справили с всякакви трудности и на суша. Те заемаха своето място в еволюционната стълбица и все още не се знаеше дали в далечното бъдеще развитието им ще продължи към водна или сухоземна среда.
Бяха въоръжени с традиционните полукопия-полумечове с назъбени остриета, изработени от твърди мидени черупки от океанското дъно. На поясите си носеха коралови кинжали.
— Само двама ли са? — попита шепнешком Алфрей.
— Така мисля. Опитайте се да запазите един жив. Джъп, пази ни гърбовете.
По негов сигнал Страк, Алфрей, Хаскеер и Койла се нахвърлиха върху ниядите. Подкрепиха ги трима оръженосци.
Изненадани и стъписани от многобройния противник, ниядите нямаха никакви шансове. Алфрей и Хаскеер посякоха единия от тях през шията и лицето и той падна. Страк и Койла уловиха другия и го намушкаха няколко пъти, като се постараха раните да не са смъртоносни. Той се просна на земята, притиснат от своите противници, и кръвта му се смеси с течащата вода.
— Кралицата — попита настойчиво Страк, надвесен над него. — Накъде е дворецът?
Ниядът си пое дъх на пресекулки, но не отговори.
— Къде е кралицата? — повтори Страк със заплашителен тон и използва върха на меча си за по- голяма убедителност.
Ниядът вдигна разтреперано ръка и посочи десния тунел. След това се свлече.
— Дано не лъжеш — изръмжа Хаскеер.
— Няма смисъл да го плашиш — рече Койла. — Той е мъртъв.
Джъп и останалите се приближиха от скривалището си.
Оставиха труповете там, където ги бе споходила смъртта. Дружината навлезе предпазливо в посочения от нияда тунел, като за осветление използваха светещите късове.
Тунелът се оказа по-дълъг от предишния, но най-сетне ги изведе в друга открита отгоре кухина. Намираха се на скален корниз. Под тях започваше серия неравни издатини, като огромни, издялани стъпала, които се спускаха към лабиринт от проходи и тунели.
Отпред, издигайки се високо, се намираше причудлива, гигантска, разкривена постройка. Странна смесица от природен феномен и скулптурно майсторство, тя нямаше нито една права линия или неизкривена кула. Комбинацията от скала и раковини, покрити с океански водорасли, й придаваше почти органичен вид.
— Уф, май го намерихме — обяви Страк.
Джъп го дръпна за ръкава и посочи надолу. На около десетина нива под тях и далече вляво се виждаше някаква суматоха. Две групи нияди се сражаваха помежду си. Свиреп бой, без прошка към ранените и падналите, в който жертвите валяха непрестанно.
— Кеппатаун беше прав, че нещата тук не вървят на добре — подметна Койла.
— Ако в кралството цари хаос, за нас няма по-добра възможност — добави Джъп. — Изглежда сме избрали най-подходящия момент.
— Но ако тук е избухнала гражданска война — посочи замислено Страк, — това означава, че Адпар може би е мъртва.
— Не би трябвало да се случи, ако е управлявала мъдро — отвърна Койла. — Кой владетел ще е толкова егоистичен, та да позволи царството му да умре с него?
— Такъв като нея например — отвърна Джъп. — Забрави ли на кого е сестра? Може егоизмът им да се предава по наследство.
Страк посочи един тунел точно пред тях и им махна с ръка да го последват.
— Да вървим.
Приведени, за да не ги забележат сражаващите се нияди, те се насочиха към тунела. Малко по- навътре тунелът остро завиваше. Бяха на десетина крачки от завоя, когато оттам се показаха четирима въоръжени нияди, които ескортираха пети, невъоръжен. Но той не приличаше на пленник.
Взаимната изненада бе преодоляна бързо. Ниядите наведоха оръжия и се втурнаха в атака.
Койла извади от строя един от тях с чевръст удар с метателен нож в окото. Беше се прицелила там, съзнавайки, че люспите по телата им могат да играят ролята на ризници.
Останалите бяха посечени в близък бой, който наподобяваше по-скоро касапница. Рамо до рамо Алфрей и Джъп повалиха противниците си едновременно. Неколцина оръженосци се справиха с последния.
Койла не забрави да прибере ножа си. Оказа се чудесно балансиран.
Остана само невъоръженият нияд. Той се присви.
— Аз съм старейшина! Не съм войник! Пощадете ме! Милост!
— Къде е Адпар? — попита Страк.
— Какво?
— Ако искаш да живееш, отведи ни при нея!
— Аз не зная…
Хаскеер опря нож в гърлото му.
— Добре, добре — размаха ръце старейшината. — Ще ви отведа.
— И без номера — предупреди го Джъп.
Насочиха се през лабиринт от покрити с черупки тунели. Както навсякъде другаде, и тук шляпаха във вода до глезените. След известно време се озоваха в тунел, осветен от фосфоресциращи каменни плочи. В единия му край имаше висок портал, охраняван от двама стражи. Орките не им оставиха почти никакво време да реагират, защото се нахвърлиха върху тях и ги пометоха с оръжията си. Единият от ниядите се раздели с главата си.
Неколцина оръженосци извлякоха труповете им настрани. Отново доведоха ужасения старейшина при Страк.
— Вътре има ли някой друг освен нея? — попита Страк.
— Не зная. Знахарите, може би. Суматоха цари в кралството. Съперници за престола са се хванали за гърлата. Нищо чудно кралицата вече да е мъртва.
— Проклятие! — възкликна Джъп.
Старейшината го погледна учудено.
— Значи не искате да я убивате?
— Това, което искаме, е прекалено сложно за обяснение — рече му Алфрей. — Важното е, че кралицата ни трябва жива.
Страк кимна и побутна предпазливо вратите. Не бяха заключени. Орките нахлуха вътре.
В залата беше само кралицата, просната на легло от зелени водорасли. Те я наобиколиха.
— Богове! — промърмори Койла. — Колко прилича на Дженеста!
— Така е — съгласи се Алфрей. — Страшничко, нали?
— И са я зарязали съвсем сама — допълни Джъп.
— Което показва колко са я обичали — отвърна Койла.
