Той се покатери по люспестата грива на чудовището и седна зад нея.
— Дръж се здраво! — викна му тя и в следния миг се издигнаха.
От бързото изкачване му се зави свят. Страк погледна надолу. Видя реки, които криволичеха като сребристи змии, тучни пасища, гъсти гори. От високо не се виждаше колко е опустошена земята.
Опита се да извика нещо на Глозелан, да я разпита, но тя или не го чуваше заради свистенето, или не му обръщаше внимание. Летяха на север.
Измина близо час. Наближаваха някаква планина. Драконът се насочи към едно високо плато. Само след минута се приземиха.
— Слизай! — нареди му Глозелан.
Той се смъкна долу.
— Какво става, Глозелан? — попита я. — Пленник ли съм?
— Сега не мога да ти обясня, но тук си в безопасност.
Тя забоде пети в хълбоците на дракона. Летящото чудовище отново се издигна.
— Почакай! — извика той. — Не ме оставяй тук!
— Имай смелост! — отвърна му тя. — Ще се върна!
Той я изпроводи с поглед, докато драконът се стопи до малка черна точка и след това изчезна напълно.
Изминаха няколко часа, откакто Страк се озова на платото. Не му оставаше друго, освен да размишлява над преживяното и да жали за изгубените другари.
След като се увери, че няма път надолу, той извади звездите и започна да ги разглежда.
— Добра среща! — прозвуча нечий глас.
Страк подскочи от изненада. Пред него стоеше Серафейм.
— Как се озова тук? И теб ли те докара Глозелан? — попита оркът.
— Не, приятелю. Пък и не е важно как съм стигнал дотук. Исках да ти се извиня, задето те подмамих в капана на таласъмите-роботърговци. Не беше нарочно.
— Не ти се сърдя. И без това се оказа за добро.
— Радвам се да го чуя.
Страк въздъхна.
— Не че всичко това вече има някакво значение. Напоследък нещата се объркват с по-голяма бързина, отколкото успявам да ги оправя. А сега изгубих и дружината.
— Е, не си я изгубил, разделихте се временно. — Серафейм се усмихна. — Най-важното е, че не си се поддал на отчаянието. Чака те много работа. Сега не е време да се отдаваш на пораженчески настроения. Чувал ли си някога историята за момчето и саблезъбия леопард?
Беше ред на Страк да се усмихне, макар и с известна доза цинизъм.
— История? Какво пък, сигурно е не лош начин да си прекараш времето.
— Едно момче вървяло из гората — поде Серафейм, — а там го срещнал свиреп саблезъб леопард. Момчето побягнало, а леопардът го подгонил. Но ето че момчето стигнало ръба на една пропаст. Имало обаче клони, които се спускали надолу и момчето слязло по тях, а леопардът останал да ръмжи горе. Докато се спускало, момчето погледнало надолу и какво да види — там го очаквал още един настръхнал леопард. Не можел нито да се спусне, нито да се качи. А сетне чуло някакво драскане. Вдигнало глава и видяло две мишлета, едно черно и едно бяло, да гризат клона. Видяло и още нещо. Малко встрани от него, почти извън обсега му, растял храст диви ягоди. Момчето се пресегнало, откъснало една ягода и я метнало в устата си. И знаеш ли какво, Страк? Това била най-сладката, най-вкусната ягода, която някога било опитвало.
— Мисля, че разбирам какво искаш да ми кажеш. Прилича ми на нещо, което една моя позната би могла да ми каже… в един сън.
— Сънищата са хубаво нещо. Трябва да им обръщаш повечко внимание. Знаеш ли, по тези места магичната енергия се усеща много по-силно. Тя би могла да окаже известно влияние върху тези — той кимна към звездите в ръката на Страк.
— Съществува ли връзка?
— О, да — отвърна Серафейм. — Ще ми ги дадеш ли?
Страк го погледна стреснато.
— Да не съм луд!
— Имаше моменти, в които можех лесно да ти ги отнема. И да ти призная, почти възнамерявах да го направя. Но сега си мисля, че боговете са решили те да бъдат у теб.
Страк сведе поглед към звездите. Когато отново вдигна глава, от човека нямаше и следа. Невъзможно.
Сигурно щеше да продължи да се чуди как е станало, ако нещо друго не привлече вниманието му.
Звездите му пееха.
Воини на бурята
Посвещава се с любов и нежни спомени
на Ейлийн Костело (1951–2001)
Тежки времена за орките
Социалната структура на Марас-Дантия, люлка на древните народи, е пред разруха. Крехкото й равновесие е нарушено от нашествието на алчни същества, наричани човеци. Те опустошават природните богатства, развращават народите и разпалват вражди. Мнозина се стичат под знамената на двете враждуващи религиозни фракции, пантеонисти и унисти, които са вкопчени в безпощадна война.
Човеците изяждат и магията на земята.
Разравяйки недрата й, те прекъсват важни енергийни потоци, подхранващи невидими извори от магична сила, от които черпят древните раси. Ала сега тези извори бързо пресъхват. Климатът също търпи промени, сезоните се сливат. Над Марас-Дантия надвисва опасността от вечна зима, от ледена епоха, която предвещават настъпващите от север ледници.
Орките не са надарени с магически способности. Вместо това са прочути с бойните си умения и своята неустрашимост.
Капитан Страк предвожда Върколаците, дружина от трийсет орки, служещи при кралицата-магьосница Дженеста, която подкрепя пантеонистите и е известна със садистичните си наклонности. Под командването на Страк са двама стотници — Хаскеер и Джъп, като вторият е единственото джудже в отряда, както и десетниците Алфрей и Койла — единствената женска. В началото отрядът наброява двайсет и петима оръженосци. По заповед на Дженеста Върколаците издирват мистериозна реликва, поставена в цилиндър, който им е наредено да не отварят. Освен това се сдобиват с голямо количество пелуцид, прахообразен кристал, наричан още «светкавица», който е мощен халюциноген.
Когато бандити-коболди открадват от тях цилиндъра, Страк решава да ги проследи и да си го върне, ала това е първата стъпка към обявяването на Върколаците за изменници. С помощта на един гремлин- книжник на име Моббс, Страк отваря цилиндъра и открива, че вътре се съдържа един «инструментум» — вълшебен предмет, въплъщаващ огромна сила. Тъй като прилича на звезда, орките го кръщават с това название. Скоро узнават, че съществуват още четири подобни звезди и че ако бъдат събрани заедно, това би могло да доведе до освобождаването на древните раси. Тогава орките решават да напуснат службата си
