при Дженеста. И докато Марас-Дантия бързо потъва в анархия, те се захващат да открият останалите четири парченца от мозайката.
Мисията им се оказва рискована и опасна. Налага се да бягат от отрядите, които Дженеста изпраща със заповед да бъдат заловени и убити. На всичко отгоре ги преследват армии от унисти и пантеонисти, подпомагани от орки и винаги склонни към предателство джуджета. Оцеляването им е заплашено и от човешки болести, към които древните раси нямат естествена защита. Изпълнена със съмнение към способностите на своите подчинени, Дженеста изпраща по петите им и трима човеци — професионални ловци на глави, специалисти по преследване на орки.
През цялото това време Страк е спохождан от необясними и странни сънища, в които се озовава в идилична оркска страна, където климатът не е засегнат от човешка намеса. Тези видения са толкова ярки, че той започва да се съмнява в здравия си разсъдък.
Дружината успява да отмъкне втората звезда от едно унистко селище, където се разпорежда Кимбал Хоброу — човек с крайни възгледи по отношение на орките и останалите древни народи. Хоброу и неговите фанатизирани последователи — «блюстители» — се втурват да ги преследват. Третият инструментум е открит в Прокоп — подземното царство на тролите. Върколаците се измъкват оттам на косъм, като вземат за заложник тролския цар Таннар.
Веднага след това Хаскеер, който изглежда още не се е възстановил от прекараната треска, успява да открадне две от звездите и побягва с тях, Койла тръгва да го преследва, но попада в плен на ловците на глави. Тя ги подлъгва, че дружината се е отправила към свободното пристанище Хекълой. Изневерили на свой ред на очакванията на Дженеста, ловците на глави се нуждаят от Койла, за да им помогне да открият другарите й. Те се отправят към Хекълой, като вземат и нея в ролята на заложник.
Страк повежда останалата част от дружината по дирите на Хаскеер и Койла. Решен да преговаря за освобождаването си, цар Таннар им съобщава, че има още една звезда при кентавъра Кеппатаун, но е под охраната на неговия клан в Дроганова гора. Страк отказва да освободи Таннар, който прави опит да избяга, но загива, с което лепва на орките клеймото «цареубийци».
Изпаднал в необяснимо умопомрачение, Хаскеер си внушава, че звездите общуват по някакъв начин с него и че трябва да ги отнесе на Дженеста, дори това да му вещае сигурна смърт. Преди да съумее да осъществи своя план, той е заловен от блюстителите на Хоброу и звездите подадат в ръцете им.
Върколаците също се натъкват на хората на Хоброу и откриват, че Дженеста ги е обявила официално за изменници и че е определила възнаграждение за главите им. Страк решава да раздели временно дружината, нещо, което не е правил никога досега. Той повежда половината от орките да търсят изгубените си другари, а Алфрей и останалите се отправят към Дроган.
Дженеста включва в издирването на Върколаците още патрули от бойни дракони под командването на тяхната укротителка, Глозелан. Междувременно тя поддържа телепатична връзка със своите две сестри, Адпар и Санара, кралици в своите кралства в различни райони на Марас-Дантия. Адпар властва над ниядите, които са във война със съперничещата им раса на мръковете. Дженеста й предлага да встъпят в съюз за издирването на звездите, като обещава да подели с нея силата им. Адпар обаче храни недоверие към сестра си и й отказва. Разгневена от отказа, Дженеста й праща смъртоносно заклинание.
Койла и ловците на глави срещат загадъчен човек, който им се представя като Серафейм, и заявява, че е разказвач на истории. Но срещата им завършва внезапно, без да узнаят нещо повече за него, и те продължават към Хекълой. Това свободно пристанище, средище на различни народи, се охранява от Застъпниците, сътворени с помощта на магия хомункули, които въдворяват ред, използвайки смъртоносна сила. В един от кварталите на града ловците на глави преговарят да продадат Койла на търговеца на роби Разат-Каджи.
Отрядът на Страк открива Хаскеер при блюстителите на Хоброу и го спасява от линч. Връщат си и звездите. Хаскеер не е в състояние да даде разумно обяснение на действията си. Страк отдава поведението му на прекараната треска и му позволява да се върне в отряда, но го поставя под наблюдение. По-късно, по време на нехарактерна за сезона снежна буря, те срещат човека на име Серафейм. Той съобщава на Страк, че Койла е заловена от ловците на глави, чието съществуване досега не е известно на Върколаците, и че те я водят в Хекълой. След това изчезва безследно. Страк праща вест на Алфрей да забавят придвижването си към Дроган и начело на още по-малък отряд се отправя за Хекълой. Там, за своя изненада, зърват Серафейм. Следвайки го на известно разстояние, те стигат до леговището на търговеца на роби, където е държана Койла. След кървава битка те я спасяват, но Разат-Каджи и ловците на глави успяват да се измъкнат. Серафейм също изчезва. Върколаците си пробиват със сила път вън от града.
Групите на Страк и Алфрей се съединяват при Калипарския залив, близо до Дроганова гора. Малко след това, по време на лов Страк попада в засадата на отмъстителния Разат-Каджи и неговите помощници- таласъми. Но Страк надвива своите похитители и убива роботърговеца. Дружината навлиза в Дроганова гора и открива кентавъра Кеппатаун и неговия клан. Кеппатаун, който е прочут майстор на оръжия, наистина държи при себе си една от звездите. Откраднал я е от Адпар, когато бил съвсем млад, като едва не заплатил за това с живота си. Но окуцял от заклинанието, което Адпар му пратила, и сега само сълзите й могат да възвърнат изгубеното му здраве. Кеппатаун заявява, че ако орките му донесат този чуден трофей, той е готов да им предаде звездата. Страк се съгласява.
Дружината се промъква в ниядското царство, там, където Скарокските тресавища се срещат с Малолторските острови. В царството цари хаос. Продължава войната между нияди и мръкове, а в резултат от магьосническата атака на Дженеста Адпар е изпаднала в безсъзнание. Смъртта й заплашва да породи анархия в царството, докато съперничещи фракции воюват за властта. Върколаците си пробиват път до покоите й и заварват кралицата на смъртно ложе, изоставена от своите придворни. Миг преди да издъхне, кралицата отронва последна сълза, която Койла улавя в купичка.
Смъртта на Адпар поражда телепатичен изблик към Дженеста и Санара. Той пък разкрива на Дженеста, че Страк и Върколаците са в царството на ниядите. Дженеста се отправя към Скарок, начело на армия от десет хиляди воини, твърдо решена веднъж завинаги да се разправи с Върколаците. Укротителката на дракони Глозелан и един ескадрон дракони са пратени в авангард. Кимбал Хоброу също научава, че Върколаците се намират в околностите на Дроган, и повежда натам армия от унисти.
Отрядът успява да напусне ниядското царство с помощта на неочаквано появили се мръкове. Но по време на битката загива оръженосецът Кестикс. Върколаците се насочват към Дроганова гора. По пътя са нападнати от блюстителите на Хоброу. Орките побягват, тъй като човеците ги превъзхождат по численост, но конят на Страк се препъва и той пада от седлото. От плен го спасява Глозелан, която се спуска с дракона си. Тя го отнася на едно далечно планинско плато и го оставя там, без никакви обяснения. Въпреки че платото изглежда недостъпно, пред Страк се появява мистериозният Серафейм, който се опитва да го окуражи да продължава с издирването на звездите. След това изчезва. Страк почти не обръща внимание на странния начин, по който Серафейм напуска сцената.
Защото звездите му запяват.
1.
Препускаха като погнати от пъкъла харпии.
Джъп се извърна на седлото и погледна към преследвачите им. Видяха му се около стотина, което значеше, че ги превъзхождат в съотношение три към едно. Бяха облечени с черни дрехи, тежковъоръжени и конете им не показваха никакви признаци на умора.
Челните конници бяха вече много близо.
Той потърси с очи Койла, която яздеше редом с него в опашката на отряда. Беше се привела напред, стиснала решително зъби. Офицерските резки върху скулите й придаваха измъчено изражение.
Пред нея галопираха стотниците Хаскеер и Алфрей, а копитата на конете им трополяха приглушено по покритата с торф почва. Останалите орки се бяха разпръснали от двете страни с мрачни лица, приведени срещу насрещния вятър.
Очите на всички бяха вперени в далечното убежище на Дроганова гора.
