фургона.
Високият орк пристъпи от другата страна, наведе се и го сграбчи за яката. Хоброу се сви, опитвайки се да се прикрие под провисналите дъски. Но другият орк го подпря отзад с острието на секирата си.
— Стига сме си играли на криеница, грознико.
— Пуснете ме! — развика се Хоброу. — Аз съм Божи служител! Не можете да ми причинявате зло. — Гласът му изтъня до едва доловим писък. — Моля ви, не ме измъчвайте!
Дебелият го сграбчи грубо за косата и го изправи на крака. След това го разтърси като парцалена кукла.
— Хе-хе, погледни го само — посочи той. — Подмокрил се е.
Едва сега Хоброу почувства неприятен хлад между краката му. Затвори очи, унизен и смазан до крайност. Оркът го бутна настрани. Хоброу се спъна и се удари в колелото на фургона.
— Как мислиш, Хракаш, има ли смисъл да го водим при кралицата?
Високият огледа с нескрито презрение Божия служител.
— Ами! Тоз не може да е някой важен. У него няма достойнство и за червей.
Пламнал от срам, Кимбал Хоброу така и не почувства острието на ножа, който се заби в сърцето му.
С настъпването на мрака войските на Дженеста започнаха да се прибират в лагера. Над бойното поле се възцари неестествена тишина. Сред тъмнината се движеха сенки — оцелели унисти се прокрадваха към билото на хълма. Страк не знаеше, че Милост Хоброу е с тях. В момента го занимаваха други мисли.
— Най-добре да вземем последната звезда и да се махаме — реши той. — Онази там беше Дженеста. Не искам да съм близо до нея, когато настъпи утрото.
— Защо ли ни помага? — зачуди се Джъп.
— Не ни помага. Просто иска да махне от пътя си унистите. Тръгнала е да гони нас. Койла? С мен ли си?
— Разбира се, че съм с теб! — тя се поколеба, защото Алфрей бе положил ръка на рамото й. — Само че… струва ми се, че не бива да постъпваме така с нашите съюзници. И без това не можем да се похвалим с много приятели, нали?
— Те са ни длъжници — обади се Хаскеер. — Мисли за това като за награда.
— Очарователно — засмя се Койла. — Значи сега ще трябва да обера храма на нашите съюзници.
Край тях преминаваха изнурени конници, които бързаха да се приберат в селището.
— Вижте — рече Страк. — Тези хора нямат никакви шансове. Какво мислите ще направи Дженеста с техния магичен гейзер утре сутрин, когато се изправи пред стените с цялото си могъщество?
Този път те като че ли се замислиха. Обърнаха се и поеха надолу към Гривеста гледка.
Алфрей дръпна Страк за ръкава.
— Ти… видя ли онзи човек, Серафейм, по време на битката?
Страк се поколеба.
— Не съм сигурен. Стори ми се, че го зърнах, но…
— И двамата дърдорите глупости — прекъсна ги Хаскеер. — Защо му е на този словоплетец да си пъха гагата в боя? Забравете това и да се прибираме. Хайде да видим колко са ни благодарни онези хора там.
Зад портала ги посрещнаха с оглушителни възгласи. Напъхаха в ръцете им халби, подаваха им комати с хляб и печено месо. Хората се скупчиха около тях, пееха и отправяха радостни молитви към небесата.
Изправена в един осветен от факли кръг близо до вира, Криста Галби сияеше от щастие. До нея, пъхнал ръка в окачена на шията му превръзка, стоеше главнокомандващ Релстон. Веднага щом ги забелязаха, двамата им махнаха да се приближат към тях.
— Страк, позволи ми още веднъж да ти изкажа благодарността си — рече Криста. — Нямаше да се справим без вас.
— Нека и аз да се присъединя към думите на Криста — наведе леко глава Релстон. — Предполагам, че никой от вас не е срещал онази свиня, Хоброу?
— Не.
Страк понечи да си тръгне, но Релстон, твърдо решен да се реваншира за предишното си поведение, го улови за ръката и поръча да им донесат още ейл. За първи път на Страк се дощя да откаже освежаващата напитка.
Веднага щом намериха възможност да си тръгнат, те се отправиха към приказния гейзер от светлини на хълма. Орките на Кренад ги изпроводиха с подмятания, че не носят на пиене. Хаскеер не беше единственият, който жадуваше да изтрие усмивките от лицата им.
Навсякъде из града се празнуваше и храмът беше изоставен. Върколаците дори не си направиха труда да прикрият следите си. Веднага щом разбиха вратата, те нахлуха вътре, нападнаха пазачите и ги вързаха.
Спряха едва на прага на голямата зала. Вътре мъждукаха няколко кандила, осветяващи звездата върху колоната. Тя блещукаше в тъмнината.
Койла въздъхна и се приготви да повтори акробатичните си изпълнения от предния ден.
— Остави това — изръмжа Хаскеер, после се засили, удари се в масивната колона и я събори.
Колоната рухна с оглушителен трясък на пода. Ала нямаше кой да я чуе заради глъчката отвън.
Звездата се изтърколи и спря близо до краката на Страк. За миг му се стори, че подскача като звездата от съня му. Ако това беше сън наистина. Той се наведе чевръсто, взе я, прибра я при останалите в кесията и въздъхна:
— Така, а сега да се махаме оттук.
Но когато стигнаха конюшните, Койла го попита:
— Няма ли да вземем Кренад и останалите?
Страк тръшна седлото на гърба на коня си малко по-силно от необходимо. Животното изпръхтя изплашено.
— Съдбата им е в техните ръце — също като нашата. Те искаха свобода. Имат я. Какво ще правят с нея си е тяхна работа. — Той се наведе и завърза отдолу каишите.
— Не и ако Дженеста се появи утре тук — припомни му Алфрей. — Тя ще ги одере живи.
— И какво искате да направя? Да се крия с цяла армия орки? Вижте, и на мен не ми харесва, но нямаме друг избор.
— Нека поне да ги предупредим — предложи Алфрей.
Джъп го подкрепи.
Койла беше по-пряма.
— Все още ли те е страх, че с тях по-лесно ще те намерят?
— И какво, ако е така? — изгледа я гневно Страк. — Да си ме чувала да казвам някога, че възнамерявам да се боря срещу Дженеста? Или въобще да подхващам някаква борба? Всичко, което исках, бе да се измъкнем от тази история живи и невредими. Нека някой друг да развява знамето.
— Значи наистина смяташ да оставиш Кренад на милостта на Дженеста? — произнесе с нескрито отвращение Алфрей. — Не си оркът, за когото те мислех.
Страк пъхна лице в неговото.
— Грешиш. Чуй ме внимателно. Аз съм водач на дружина — ето какъв съм. Ти си този, който се опитва да ме направи нещо друго. Койла, иди да намериш Кренад! Или не, почакай. Аз сам ще го намеря. Само боговете знаят каква ще я оплескате без мен.
Той откри Кренад в една кръчма, където той пееше гръмогласно пиянски песни.
— Ела тук! — повика го безцеремонно Страк.
Кренад бе на твърде висок градус, за да поиска да се раздели с бъчонката, която прегръщаше.
— К’во има?
