— Разгърни се! — извика той. — Всички при мен! Готови за бой!
Дружината започна чевръсто да се престроява в боен ред. Фланговете се изтеглиха назад, за да образуват полукръг с лице към приближаващия се противник, като носилката с Меклун остана в тила. Над главите на войниците засвяткаха оголени мечове.
Когато зърнаха дружината, преследвачите на Джъп и Калтмон забавиха бяг и разстоянието между тях и съгледвачите се увеличи. Продължиха обаче да се приближават, като се разгърнаха в линия.
— Задръжте позиция! — извика Страк. — Никой да не е посмял да отстъпи!
— Сякаш има накъде — подметна насмешливо Койла. Тя вдигна меча високо и разцепи нетърпеливо въздуха с него.
Окуражавани от другарите си, Джъп и Калтмон достигнаха редицата им и заковаха на място.
Два удара на сърцето по-късно хората връхлетяха като преден фронт на буря. Повечето от конниците дръпнаха конете си в последния момент, за да избегнат директния сблъсък.
На Страк се падна едър, брадясал воин, чиито очи пламтяха кръвожадно. Размахваше огромна тежка секира, страшна на вид, но крайно неудобна за близък бой.
Страк парира първия удар и на свой ред нападна. Конят на противника му внезапно подскочи и острието на Страк се плъзна върху рамото на човека. Страк побърза да се дръпне назад и отби следващия удар. Двамата си размениха още десетина удара, когато в един момент брадясалият мъж се пресегна твърде напред. Страк се извъртя встрани и отсече ръката, държаща секирата, която тупна на земята, все още стиснала оръжието.
От раната рукна кръв и в същия миг човекът получи втори, смъртоносен удар в гърдите и се прекатури от коня. Страк се извърна към следващия противник. Койла успя да измъкне острието от гърдите на първия си противник тъкмо когато върху нея се нахвърли друг. Беше набит и мускулест тип, който размахваше огромен меч. След като отби няколко удара, тя се наведе и опита да го промуши в шията, но мъжът успя да се дръпне.
Без да спира, Койла продължи атаката, като този път свали острието ниско. Изненадващо повратлив, мъжът се плъзна от седлото и острието й разцепи въздуха. Ала Койла продължи да го задържа с меча, докато със свободната си ръка измъкна един от метателните ножове. Миг по-късно острието му се заби право в сърцето на брадатия.
Вляво от нея Хаскеер бе стиснал меча си с две ръце, оставил поводите на воля, докато сечеше наред. Оставяше зад себе си разбити черепи, зейнали гърди и отсечени крайници. Чуваше се пукот на строшени кости, върху лицето му се сипеше кървав дъжд, но завладян от треската да убива, той не спираше.
В хаоса на атаката част от конниците заобиколиха фланга и се опитаха да нападнат Върколаците в гръб. Алфрей и неколцина оръженосци се извърнаха, за да се справят с новата опасност. Заформи се яростна схватка около носилката на Меклун. След като за малко не бе повален от смазващ удар с боздуган, Алфрей се отказа от директния сблъсък, наведе се и преряза каишите на седлото на своя противник. Мъжът се наклони рязко на една страна и тупна на земята. Докато се опитваше да се изправи, един останал без ездач кон го прегази.
Сега вече към тях се присъедини и Джъп, който нападна в гръб двамата конници, заобиколили Алфрей. Човек и джудже кръстосаха мечове. Джъп разпори ръката на противника си и продължи нататък, докато острието се заби в незащитените му гърди.
Нечий меч се блъсна със звън в меча на Страк. Той реагира мигновено, замахна и отсече главата на новия противник. Със следващия се разправи също толкова чевръсто. Нещастникът успя да замахне само два пъти, преди Страк да го посече през лицето.
Въоръжена с меч и кинжал, Койла отби няколко атаки, като използваше тактиката на клещите. Единият от противниците й получи зейнала рана на шията, вторият бе спрян с кинжал в гърдите.
След като изведнъж се озова пред празно пространство, тя потърси с поглед Страк. Той се биеше с дръглив, дългорък и русоляв нападател с луничаво лице. Съдейки по неумелите му движения, изглежда бе от подрастващите на хората, без никакви победи зад гърба си. Страхът му бе осезаем.
Страк бързо сложи край на мъките му с яростен удар в гръкляна. Втори подобен, но хоризонтален замах лиши младежа от глава. Койла почувства върху лицето си ситни, топли капчици.
Тя избърза очите си с опакото на ръката и се изплю гнусливо.
— Избихме ги, Страк — рече тя, докато се мръщеше на соления вкус в устата си.
Излишно беше да го казва. Навсякъде се въргаляха човешки трупове. Само на единия от фланговете бяха останали неколцина противници и сега цялата ярост на орките бе съсредоточена върху им. Хаскеер блъскаше един от тях по главата с нещо, което наподобяваше сопа. Но когато се вгледа по-внимателно, Страк установи, че е човешка ръка със стърчаща кост.
Шепа противници бяха препуснали назад, преследвани от разгорещени от битката оръженосци. Страк им викна да се върнат обратно и те го послушаха неохотно. Скоро конниците се изгубиха от поглед.
Алфрей коленичи до носилката на Меклун. Войниците наскачаха от конете и се заеха да събират разпиляното оръжие. Хаскеер и Джъп се присъединиха към Койла и Страк.
— Май нямаме сериозно ранени — отбеляза Джъп.
— Нищо чудно — захили се Хаскеер. — Страхливи са като феи.
— Защото това бяха селяни, а не войници. Унистки фанатици, ако се съди по външния им вид, вероятно от Тъкашка ливада. Не бяха никак опитни.
— Но ти не го знаеше — изръмжа навъсено Хаскеер.
— За какво намекваш? — озъби се Джъп.
— Че ги доведе право при нас. Кой идиот би направил подобно нещо? Изложи на опасност дружината.
— А какво очакваше да направя, зурло немита?
— Трябваше да ги примамиш настрани.
— И после какво? Да ни претрепят с Калтмон? А може би да ги помоля да те пазят?
— Е, нямаше да изгубим кой знае колко, ако ти бяха видели сметката.
— Майната ти, нощно гърне! Ние сме дружина, ако си го забравил. Държим се един за друг!
— На теб никой не държи, грозна муцуно!
— Ей! — извика им Койла. — Вие двамата няма ли да си затворите устите? Работа ни чака.
— Права е — намеси се Страк. — Не знаем каква е числеността на отряда, за да решаваме, че сме победили. Селяни или не, ако ни превъзхождат многочислено, ще си имаме ядове. Къде ги намери, Джъп?
— По-нагоре по пътя. Има барикада.
— Значи трябва да изберем друг път.
— И да изгубим още време — изсумтя Хаскеер.
Сенките се издължаваха. След още няколко часа щеше да се спусне мрак, перспектива, която никак не се нравеше на Страк, ако из околностите се навъртаха и други човешки отряди.
— Ще удвоим броя на съгледвачите — реши той. — Не само отпред, но и отзад. Хаскеер, ти поеми охраната на тила. Аз самият ще поведа предния отряд. Хайде, всички по местата.
Хаскеер се отдалечи намусен.
— Ще ида да видя как е Меклун — рече Страк на Койла и Джъп. — Вие двамата ще водите колоната. Движете се предпазливо, не избързвайте. — Той препусна напред.
Джуджето хвърли унил поглед на Койла.
— Хайде, изплюй камъчето — подкани го тя.
— Всичко беше толкова просто и ясно, когато потегляхме, а сега нещата се объркаха — оплака се той. — Не очаквах, че ще затънем до гуша.
— Какво ти става бе, да не искаш да живееш вечно?
Джъп помисли, преди да отговори:
— Ами да.
