— И то е? — попита Страк.
— Да убива. Двете, които познах, са сред най-отровните растения по нашите земи. «Прощална лилия» ражда мънички плодове, които имат смъртоносно действие дори в незначителни количества. А при унтикса се вари стеблото. Само боговете знаят колко е опасно третото растение, което не познавам. А, да, първите две имат още една обща черта. Те са с толкова силно действие, че ефектът им не намалява дори когато се разтварят в големи количества вода. Ясно ли ви е сега какво е намислил Хоброу?
Джъп беше потресен.
— Да, по дяволите. Отглеждат тези растения, за да изтровят с тях древните народи.
Алфрей кимна.
— Прилича по-скоро на масово убийство. Това обяснява и бента. Хоброу си осигурява собствени запаси от прясна вода, преди да отрови другите водоизточници.
— В Троица видях кладенци.
— Значи водният резервоар е само още една предпазна мярка.
— Или може би точно него смятат да отровят — рече Страк. — Когато контролираш водоизточниците на цял район…
— Можеш да насочваш обитателите му към онези от тях, които ти избереш — довърши Койла. — Ако например настъпи суша, както ще стане през близкия сезон.
— Каквото и да е, важното е, че се подготвя масово изтребване — заключи Алфрей.
Джъп си припомни още нещо.
— Хоброу каза, че ако се получи тук, ще го изпробват в по-широк мащаб. Сетне говориха за чистотата на расата в Троица и за това, че трябва да бъде опазена. Какъв по-добър начин от това да изтребиш останалите раси?
— План на безумци — отсъди Алфрей. — Помислете само. Първият, който отпие от водата, ще умре и това ще предупреди останалите. Нима унистите наистина вярват, че ще успеят?
— Може би са прекалено заслепени от омраза — търсеше обяснение Страк. — Или смятат, че ще е достатъчно да изтребят известна част от нас.
— Какви мръсници! — избухна Койла. — Не можем да им позволим да го сторят, нали, Страк?
— А какво да направим? И без това си имаме достатъчно проблеми.
— И ще си тръгнем, без да предприемем нищо?
— От обясненията на Джъп стигнах до извода, че този парник е дълбоко във вътрешността на Троица. Няма никакъв начин да стигнем до него, особено когато вдигнат тревога за изчезналата звезда. Единственото, което можем да предприемем, е да разпространим вестта за намеренията на Хоброу сред останалите древни народи и да се надяваме, че ще вземат мерки.
— Това не е достатъчно — поклати глава Койла.
— Ами ако измисля още нещо, докато съм вътре? — предложи Джъп. — Без да излагам звездата на опасност.
— Тогава ти желая късмет. Но звездата е от първостепенно значение. Изглежда в нея и останалите се крие сила, която може да помогне на Марас-Дантия да възвърне изгубеното си величие.
— Питал ли си се някога защо му е на Хоброу звездата? — обади се Алфрей.
— Да — кимна Страк. — Но си спомних какво каза Моббс. Не е изключено човеците да са я намерили случайно и да не подозират истинското й предназначение.
— Не че ние го знаем — промърмори Койла.
— Или пък Хоброу знае за какво могат да послужат реликвите и затова иска да ги има всичките — рече Джъп.
— И пътем да изтреби древните народи — кимна Койла.
— Добре, стига сме си блъскали главите — заключи Страк.
Джъп се обърна към Алфрей.
— Как е Хаскеер?
Дори да беше изненадан, че Джъп се интересува от здравето на своя главен опонент, Алфрей с нищо не го показа.
— Добре. Надявам се скоро да преодолее треската.
— Жалко, че е в безсъзнание. Може да ме дразни понякога, но утре щеше да ни е полезен.
Поговориха още малко за утрешния план и за експедицията, която Хоброу подготвяше към Прокоп. Накрая се разотидоха и всеки се опита да поспи, тъй като въпросите им бяха повече от отговорите.
И на следващия ден да се влезе в Троица не се оказа особено трудно.
Джъп се появи на сборния пункт, качи се на една от каруците и бе откаран в града. Този път обърна специално внимание на стражите край портата. Бяха петима. Сърцето му се сви, но опита да се успокои с мисълта, че може би само сутрин е така.
За разлика от предния ден сега Джъп бе скрил в ботуша си нож. Надяваше се, че отново няма да го претърсят. Оказа се прав.
Днес нямаше реч от Хоброу. Изброиха ги по списък и им наредиха да се явят на работните си места от предния ден. Джъп тръгна с другите две джуджета към парника. Истуан ги посрещна, каза им какво да правят и Джъп се захвана за работа.
Уговореното време за среща при градските порти бе по обед — след приблизително четири часа. Което означаваше, че той трябваше да напусне парника много по-рано. Докато работеше, очите му все се стрелкаха към отровните растения в разсадника. Никак не му се щеше да напусне Троица, без да направи нещо и по този въпрос. Страк го бе предупредил, че звездата има първостепенно значение, но Джъп смяташе, че допълнителният риск си заслужава.
Планът му за измъкване от парника бе съвсем прост, директен и малко брутален. Беше го измислил, докато цепеше дърва за пещите.
Когато прецени, че е настъпил моментът, той излезе през задната врата на помещението с пещите и отиде в двора, където обикновено проверяваше нивото на резервоарите. Не искаше да използва ножа срещу своите сънародници, освен ако не се наложеше, независимо от предателската им натура. Ето защо избра един дебел и як клон, притаи се зад вратата и зачака.
Само след няколко минути отвътре се чуха гласове. Не можеше да различи думите, но несъмнено го викаха.
После вратата се отвори и едно от джуджетата излезе.
Джъп изчака, докато се затвори вратата, пристъпи зад джуджето и стовари импровизираната сопа върху главата му. Жертвата рухна в несвяст. Джъп издърпа джуджето настрани.
Върна се на мястото си и отново зачака. Този път вратата се отвори без викове. Появиха се не една, а две фигури.
Джъп стовари клона първо върху главата на джуджето. Но когато се обърна към надзирателя, той вече бе готов да се защитава.
— Ах, ти, мръсен, дребен урод! — изрева Истуан и вдигна своята тояга, която, за разлика от клона на Джъп, бе специално пригодена за нападение.
Двамата започнаха да си разменят удари. Джъп се опасяваше човекът да не извика за помощ. Налагаше се да приключи с него бързо.
Надзирателят не се оказа лесна плячка. Един от ударите му обездвижи за известно време дясната ръка на джуджето. И двамата бяха плувнали в пот и дишаха тежко. Джъп се нахвърли върху човека, надявайки се да намери слабо място в защитата му. Истуан замахна да го довърши и с това движение се разкри. Джъп клекна рязко и когато се изправи, удари другия с клона отдолу в брадичката. Истуан извика от болка и пусна тоягата. Джъп замахна и го халоса втори път, като сега вече го повали в несвяст.
Захвърли тоягата и взе тежката брадва, която използваше, за да сече цепеници. Още с първия удар прекъсна напълно тръбата, която захранваше разсадника с топла пара.
След това изтича при вратата. Водата в тръбата над пещите вече бе секнала. Той загреба разпалени въглени с лопатата, влезе в парника и ги изсипа върху най-близките растения. Повтори го още няколко пъти, не само с въглени, но и с горящи цепеници, докато растенията в парника не пламнаха и огънят не се прехвърли върху дървените стени.
