1.
Във водата витаеше смърт.
На изваяното й като от камък лице бе застинала мрачна решимост. Тя се гмурна надолу, придвижвайки се с мощни, ритмични движения на мускулестите си ципести ръце. Едва забележими мехурчета извираха на струйки от пулсиращите й хриле.
Погледна назад. Щурмовият рояк на ниядите я следваше в плътна формация, озарен от бледото сияние на фосфоресциращите факли, които бяха взели, за да осветяват пътя си. Воините бяха въоръжени с коралови копия. Кинжали с елмазени остриета стърчаха от тръстиковите им нагръдници, под които проблясваха люспестите им тела.
Предутринният мрак вече се разсейваше и отдолу прозираше пясъчното дъно на океана, осеяно с потъмнели камъни и полюшващи се водорасли. Скоро пред тях се показа крайбрежният риф, обрасъл с виолетови гъби и заобиколен от пенеста вода. Тя изви към него и воините я последваха. Насочиха се покрай стената на рифа, като плуваха малко под повърхността. Тук вече можеха да видят първите следи от разширяващото се бедствие — болни растения, оскъдни рибни пасажи. Вълните подхвърляха трупове на разложени морски животни, а водата бе по-студена, отколкото би трябвало да е на подобна дълбочина.
Тя вдигна ръка и посочи целта им. Воините пуснаха фосфоресциращите факли и те потънаха бавно към дъното, озарявайки го с бледите си илюминации.
Пред тях, там, където рифовият хребет се разширяваше, имаше щръкнала скала, осеяна с кухини и пещери, както естествени, така и изкуствени. Но от такова разстояние не се виждаше и следа от обитатели. Тя отново даде знак и дузина от воините й продължиха да плуват, незабележимо и безшумно към селището на противника. Останалите, предвождани от нея, ги последваха предпазливо.
Когато наближиха редута, забелязаха първите мръкове — неколцина часовои, разположени на голямо разстояние един от друг. Тя ги огледа с погнуса. Приликата им с хората бе само частична, но това я отвращаваше още повече. Дори само външният им вид бе достатъчен, за да им обяви война до пълно изтребване. Тя спря колоната и изпрати съгледвачи.
Те се насочиха, по двама-трима, към всеки от часовоите. Най-близкият от тях бе мъжкар и не изглеждаше особено бдителен, тъй като вероятно бе нащрек само за атака на едри морски хищници. Носеше се лениво по течението, потопен до пояса, и видът му само подсили отвращението й.
Горната част на тялото му бе съвсем като при хората, ако се изключеха хрилете от двете страни на торса му. Имаше и някои дребни различия — носът му бе сплескан и широк, а очите бяха скрити зад полупрозрачни ципи. Брадата му бе къса и къдрава, а главата му беше покрита със златистокестеняви къдрици.
От кръста надолу обаче всичко беше различно, а приликата с ниядите се увеличаваше. Тук млечнобялата плът отстъпваше място на лъщящи люспи, които покриваха дългата тънка опашка, завършваща с широк като ветрило плавник.
Мръкът бе въоръжен с традиционното за неговата раса оръжие — дълъг колкото копие тризъбец със заострени върхове.
Двама от воините й се приближиха към него. Носеха се бързо и безшумно, движейки се отзад и малко встрани, там където бяха слепите зони на часовоя. Мръкът нямаше почти никакви шансове. Единият от ниядите замахна с копието си и го заби в гърба му, малко над люспестата линия. Ударът не беше смъртоносен, но бе достатъчно болезнен, за да отвлече вниманието му. Докато изненаданият мрък се извръщаше към своя нападател, вторият нияд изникна зад гърба му. Държеше нож с острие от риба-трион. С едно бързо движение той преряза гърлото на часовоя.
Мръкът шляпна няколко пъти с опашка, а бликналата от раната кръв се разстели в ален облак наоколо. После безжизненото му тяло пое към морското дъно, ескортирано от кървави струйки.
По същия начин бе премахнат и вторият часовой, женски мрък, който потъна с щръкнало между гърдите копие. Едва третият забеляза ниядите и се нахвърли срещу тях, размахвайки ножа си, забравил, че във водата мушкащите удари са по-ефикасни от режещите. И той заплати за грешката си с копие в корема.
Часовоите бяха обезвредени — светкавично и брутално. Когато и последният издъхна, убийците й пратиха знак, че първата част от операцията е приключила успешно.
Време беше да разгърне рояка. По нейна заповед воините заплуваха безшумно напред. Единственото, което помръдваше, освен стрелкащите се тела на ниядите, бяха труповете на убитите часовои.
Отрядът й почти бе достигнал целта си, когато в подобната на пчелин крепост внезапно настъпи оживление. Изведнъж сградата избълва цяла орда тежковъоръжени мръкове. Докато излизаха навън, те издаваха странни пискливи, вибриращи звуци, с помощта на които общуваха под водата.
Веднага щом заобиколиха носа, тя поведе воините си срещу зле организираната отбрана. След секунди нападатели и защитници се срещнаха и двете страни се разпаднаха на множество малки единоборства.
Магията на мръковете, подобно на тази на ниядите, бе с ясновидски характер и най-често се използваше за преследване на плячка или навигация в дълбочините. Тя имаше минимално бойно приложение. Настоящата битка щеше да се води с умение, остри ножове и копия.
Докато продължаваше да издава отвратителния си писък, един мрък се спусна към нея и замахна с тризъбеца си. Остриетата му се забиха в гърдите на боеца до нея. Смъртно ранен, ниядът се сгърчи, завъртя се рязко настрани и изтръгна тризъбеца от ръката на мърка. Сетне потъна надолу, стиснал дръжката на оръжието, оставяйки след себе си кървава диря.
Изгубил основното си оръжие, мръкът извади нож, миниатюрно копие на тризъбеца му, и замахна към нея. Тя избегна удара. Инерцията на движението го обърна настрани, но той успя да се извърти чевръсто и нападна.
Тя го улови светкавично за ръката, с която стискаше оръжието. Едва сега той забеляза, че беше нахлузила ръкавици, от които стърчаха метални шипове. Направи отчаян опит да се освободи от хватката й, но беше твърде късно. Без да пуска ръката му, тя сви другата в юмрук и го удари в гръдната кост. Точно в мига, когато пестникът й се стоварваше върху тялото му, тя го пусна. Силата на удара й го отметна назад. На гърдите му зейна огромна рана, тялото му се сгърчи конвулсивно и той потъна в хаоса на битката.
Върху юмрука й бе полепнала разкъсана кожа.
Улови някакво движение с периферното си зрение и се обърна. Към нея плуваше друг мрък, който се бе прицелил с тризъбец. С мощен тласък на опашката тя се стрелна настрани и едва избегна удара. Неспособен да спре, мръкът продължи напред и се удари в кълбо сражаващи се нияди и мръкове, където бе посечен.
Навсякъде противниците се бяха вкопчили в някакъв причудлив, описващ спирали във водата танц. Тежко ранените оцветяваха водата с кръвта си, мъртвите бяха избутвани настрани.
Предният отряд на ниядите вече се сражаваше върху самия редут. Някои от воините си пробиваха път към входовете на крепостта. Тя се присъедини към тях.
Един мрък направи опит да й пресече пътя. Държеше назъбено острие, дълго колкото меч и оборудвано с двуръчна дръжка. Тя оголи меча си, който бе по-къс, но много остър. Двамата описаха кръгове във водата, измервайки се с погледи, без да обръщат внимание на мелето наоколо.
Той пръв се метна напред и опита да я прониже. Тя парира удара му. Надяваше се, че ще сполучи да избие меча му, но мръкът успя да го задържи и отново се нахвърли върху нея. Този път, за да се изплъзне, тя описа пирует. Протегната му напред ръка се оказа незащитена. Тя замахна и стовари върху нея шиповете на ръкавицата си. В последния миг той се дръпна и ръката й се плъзна по неговата, но въпреки това остави няколко дълбоки рани. И това бе достатъчно за да му отвлече вниманието, докато острието й се забие в гърдите му. От раната бликна тъмна кръв. Мръкът издъхна с широко отворена уста.
Тя издърпа меча и погледна как върви щурмът на редута.
Воините й вече го бяха преодолели. Други ги следваха, за да довършат останалите противници. Подчинявайки се на заповедите й, те изтребваха безмилостно всички мръкове, за да прочистят напълно
