смешни с представите ви за един-единствен бог.
— Докато вие пък почитате стари и мъртви богове.
— Колко малко знаеш. Религията на пантеонистите съдържа дори по-стари богове от нашите. Живи богове, ако искаш да знаеш.
Той се закашля, прегърбен и измъчен.
— А ти към пантеонистите ли се числиш?
— И какво, ако е така?
— Пантеонистите също са еретици, но поне са хора.
— Докато аз не съм, и следователно не мога да изповядвам религията им? Невежеството ти е типично за твоята раса. Пътят на пантеонистите е пътят на всички. Освен това, аз съм човек, макар и отчасти.
Той повдигна учудено вежди.
— Не си ли виждал досега хибрид? — Тя не изчака отговора. — Очевидно не. Аз съм наполовина нияд, наполовина човек, но съм взела най-доброто и от двете раси.
— Най-доброто? Подобно единение е направо богохулство!
Кралицата, изглежда, намери думите му за забавни, защото отметна назад глава и отново се разсмя.
— Но стига празни приказки. Не те докараха тук само за да поспорим. — Тя кимна на войниците. — Пригответе го.
Отново го изправиха на крака и го отведоха при мраморната маса, където го вдигнаха под мишниците. Той извика от болка, когато го стовариха върху твърдата повърхност. Стражниците свалиха оковите му и го приковаха отново, този път за масата.
Когато приключиха, Дженеста им даде знак да си вървят. Те се поклониха и излязоха.
Дженеста се приближи до огнището и метна вътре малко изсушени ароматични листа. Въздухът се изпълни с упойваща миризма. Върна се при олтара и взе ритуалния кинжал и чашата.
Мъжът извърна глава към нея и помоли:
— Нека поне смъртта ми да е бърза.
Тя се надвеси над него с нож в ръка. Той въздъхна и започна да шепне някаква неразбираема молитва, но скоро изгуби нишката и продължи с неясни брътвежи.
— Говориш безсмислици — скастри го тя. — Успокой езика си.
Острието в ръката й се издигна нагоре. Тя замахна и сряза препаската му. Завъртя парчето плат с острието на кинжала и го запрати встрани. След това постави оръжието на края на масата и огледа отблизо оголените му слабини.
— Какво… какво правиш…? — повтаряше той изплашено. Лицето му бе зачервено от срам. Той преглътна и захленчи.
— Вие, унистите, имате крайно неестествено отношение към телата си — обясни му тя с делови тон. — Изпитвате срам към нещо, от което не бива да се срамувате.
После повдигна главата му с една ръка и поднесе чашата към устните му.
— Пий!
Достатъчно от течността успя да достигне гърлото му, преди той да се задави и да стисне устни. Тя махна чашата и се отдръпна. От крайчетата на устните му се стичаха струйки от жълтата като урина отвара.
Действието й бе бързо, ефектът — краткотраен, та затова Дженеста не губеше време. Тя развърза мантията си и я остави да се свлече на пода.
Той я гледаше с ококорени от изненада очи. Погледът му се плъзна по щръкналите й сочни гърди, спусна се надолу към изваяните й хълбоци и примамливо окосмения хълм на слабините й.
Дженеста притежаваше физическо съвършенство, което съчетаваше пищния чар на човешката жена с причудливото наследство на смесения й произход. Никога досега не бе виждал нещо подобно.
От своя страна тя разпозна в него борбата между унистката превзетост и мъжкото сластолюбие. Афродизиакът щеше да помогне везните да се наклонят към второто и да заглуши болката от преживените мъчения. Ако се наложеше, щеше да подсили процеса с малко от магията си. Но тя знаеше, че доброто забавление не се нуждае от магия.
Покатери се върху масата и доближи лицето си до неговото. От странният й сладникав дъх космите по тила му настръхнаха. Тя се наведе и зашепна нежни слова в ухото му и той отново почувства, че се изчервява.
Мина известно време, преди да успее да се съвземе.
— Защо ме измъчваш така? — попита той.
— Ти сам се измъчваш — отвърна Дженеста, — като отричаш радостите на плътта.
— Блудница!
Тя се изкикоти, плъзна се надолу и погали с език гърдите му. Отново се надигна, престори се, че ще го целуне, но в последния миг се дръпна назад. Облиза пръсти и докосна с тях зърната му, които скоро набъбнаха. Дишането му се учестяваше. Отварата започваше да действа.
Той преглътна мъчително, направи последен опит да се овладее и рече:
— Мисълта да се съчетая с теб ми е противна.
— Така ли? — Тя го яхна и притисна окосмените си слабини към корема му. Мъжът напъна мишци, но нямаше сили да се пребори с оковите.
Дженеста очевидно се наслаждаваше на унижението му. Разтвори устни и изплези език, който изглеждаше твърде дълъг за кухината, в която се съдържаше. Оказа се и грапав, когато започна да го ближе по раменете и шията.
Мъжът несъмнено беше възбуден, въпреки волята си. Тя стисна хълбоците му с бедрата си и отново се разлюля върху него. На лицето му се меняха едно след друго противоречиви чувства — надежда, отвращение, възбуда, нетърпение. Страх.
— Не! — изтръгна се мъчителен стон от устата му.
— Но ти го искаш — зашепна отново тя. — Защо иначе ще си вече готов за мен? — Тя се повдигна лекичко, плъзна ръка надолу, улови члена му и лекичко го насочи. След това плавно се отпусна върху него и започна да се повдига и спуска в бавен, равномерен ритъм. Главата му се мяташе настрани, от устата му потече пяна. Дженеста постепенно ускоряваше темпото. Движенията й ставаха все по-бързи. Той започна да им се поддава, в началото неохотно, но после на свой ред се повдигаше, за да я посрещне. Дженеста отметна косата си назад. Светлината от фенерите се прецеждаше през кичурите и я обгръщаше в неземно сияние.
Усещайки, че мъжът всеки миг ще излее семето си, тя започна да го язди безжалостно и необуздано. Той се гърчеше, мяташе, дърпаше, опитвайки се да сдържи момента на кулминацията.
Изведнъж кинжалът отново се озова в ръцете й и тя го вдигна високо.
Оргазмът и ужасът го изпълниха едновременно.
Острието се заби в гърдите му — веднъж, после още няколко пъти. Мъжът нададе нечовешки вик и задърпа толкова силно ръцете си, че кожата на китките му се раздра. Дженеста продължаваше да го мушка и разсича, без да обръща внимание на виковете му.
Крясъците му постепенно утихнаха в сподавено хъркане. После главата му увисна настрани и той замря.
Тя захвърли кинжала и бръкна с ръце в кървавата цепнатина, зейнала на гърдите му. Веднага щом оголи ребрата му, взе чука и започна да блъска по тях. Още след втория удар те се спукаха и няколко назъбени парченца от костта отлетяха встрани. Дженеста остави и чука и зарови ръце във вътрешностите, докато напипа още трепкащото сърце. С едно последно усилие го изтръгна. Повдигна го към устата си и впи зъби в него.
Колкото и голямо да бе сексуалното й удоволствие, то не можеше да се сравни с това, което изпитваше в момента. С всеки къс от нежната плът живителната сила на жертвата се сливаше с нейната собствена. Усещаше го като освежителен прилив към онзи скрит в нея извор, от който черпеше насъщна магьосническа енергия.
Седнала със скръстени крака върху трупа, цялата омазана с кръв, тя се наслаждаваше на
