Съдията Ди влезе в просторно помещение без тезгях или нещо друго, по което да проличи, че това е магазин. Само до едната стена бяха струпани всевъзможни стоки. От другата страна имаше красива маса за чай и няколко стола. На бялата стена с червени йероглифи бе изписано името на търговската къща, а отдолу бе добавено, че тя се занимава и с транспортиране на стоки до северната и южната част на страната.
Тримата мъже се разположиха, а служителят им поднесе чай. След като си размениха обичайните учтивости, съдията и хората му научиха, че собственикът се нарича Луо Чанпо и че семейството му живее тук от много поколения. Служителят поразпита съдията за работата му, заинтересува се точно за коя търговска къща в Пекин работи. За щастие съдията си спомни, че като студент в Пекин често му се бе случвало да минава по улица Яодзя, където се намираше голяма копринарница, наричана Уайи или нещо подобно. Затова отвърна, че работи за Уайи. Лицето на служителя грейна в широка усмивка.
— Та това е известна фирма! — възкликна той. — Моля да ме извините, че не ви посрещнах с подобаващо внимание! Докато беше жив предишният ми господар, много търгувахме с вашата къща. После, с разширяването на търговията в Пекин, фирмата ви изпрати собствени представители в Цзянсу и вече не се нуждаеше от услугите ни. Как става така, че отново идвате да купувате сурова коприна оттук?
Съдията разказа и на него измислената история и още не беше привършил разказа си, когато в стаята влезе четирийсетинагодишен мъж. Ханджията Цан скочи от стола си и обяви:
— Управителят господин Луо се завърна.
След като се представиха един на друг и управителят научи за намеренията на съдията Ди, той заяви:
— В добър момент ни посещавате. Преди няколко дни от Цзянсу пристигна един търговец на коприна на име Цао. Той е стар клиент на фирмата и ми повери балите, за да ги продам. Ако желаете, можете да им хвърлите едно око — и отведе съдията в другия край на помещението, където му показа голям куп бали коприна.
Съдията ги огледа. Повечето носеха печата и марката на известна търговска къща в Цзянсу, изписани с големи йероглифи. Но две от балите бяха изцапани с кал и фирмата не се четеше. Това беше достатъчно за съдията и той се обърна към Ма Жун:
— Ти си опитен оценител на коприна, ела да погледнеш. Струва ми се, че лъскавината не е съвършена.
Ма Жун разбра, че съдията беше открил нещо. Упъти се към струпаните бали и първо поразтвори няколко от чистите, преди да се захване с онези, които го интересуваха.
— Качеството е добро, но балите са били изложени на влагата по пътя и коприната е позагубила от блясъка си — заяви той. — Но макар и зацапана, коприната от тези две бали притежава блясък. Ако собственикът още е в селото, можем да разговаряме.
Съдията кимна в знак на съгласие и додаде, че ако цената е разумна, може да купи цялата пратка. После се обърна към собственика и попита дали търговецът е още тук. Нетърпелив да сключи час по-бързо сделката, господин Луо се обърна към своя служител:
— В момента господин Цао играе у надзорника на селото. Изтичай дотам и му кажи, че един човек иска да купи цялата пратка. Веднага да идва!
Служителят излезе, а малко след него и Цан, тъй като вече се смрачаваше и трябваше да посреща в странноприемницата си гостите за през нощта.
Останалите изпиха още няколко чаши чай. Не след дълго служителят се върна с як млад мъж. Ма Жун веднага разпозна побойника, по чиито пети неотдавна бе вървял.
Глава XIV
Ма Жун и Цао си разменят юмруци; среща на двама събратя от зелените гори
Ма Жун тайно даде знак на съдията, че това е човекът. Съдията се вгледа внимателно в него. Беше над шест стъпки на ръст, със загоряло лице и малки живи очи, които просветваха под гъстите вежди. Носеше къса куртка с тесни ръкави и бе завързал робата си на чатала над панталоните. Сандали с тънки подметки довършваха костюма му, който напомняше много повече за облеклото на братята от зелените гори, отколкото на някой почтен търговец.
Щом се появи на прага, господин Луо се изправи, за да го посрещне, и каза с усмивка:
— Според поговорката човек трудно намира купувач, когато иска да продаде едно яйце. Но вие май имате късмет. Само преди няколко дни ми възложихте да продам коприната ви и ето, намерих ви купувач — и той обясни за съдията Ди.
Първата среща на преоблечения като търговец съдия Ди с Цао Уанчуан
През това време търговецът Цао се настани и докато слушаше, внимателно огледа съдията. Накрая се усмихна с крайчеца на устните и заяви:
— Съвършено вярно е, че искам да продам стоката си. Но се страхувам, че този господин изобщо няма намерение да я купи.
Слисан от думите му, господин Луо побърза да се намеси:
— Шегувате се, господин Цао. Нямам никакво намерение да ви заблуждавам. Този господин е представител на фирмата Уайи от Пекин, една от най-уважаваните в нашия бранш.
Но забележката на якия мъж порази съдията. Този човек, който с един поглед бе подразбрал нещо, очевидно беше необикновено прозорлив и наблюдателен. Разбира се, трябваше да го убеди, че е станала грешка. И съдията стана, поклони се ниско и каза:
— Господин Цао, поднасям ви най-искрените си почитания.
С още по-нисък поклон мъжагата отвърна почтително:
— Моля негово превъзходителство да не става! Незначителната особа пред вас непростимо закъсня да се яви, за да ви поднесе почитанията си, и ви моли да я извините за нехайството.
Тези думи съвсем слисаха съдията. Очевидно човекът бе наясно с кого си има работа.
— Старши братко — отвърна съдията, — кое ви кара да се обръщате така към мен? Нима и двамата не сме търговци, свикнали да разговарят като равни? Как се казвате?
— Фамилното ми име е Цао — отвърна мъжът, — а личното Уанчуан. Пътувал съм много, пребродил съм империята от север на юг и освен това съм изкушен от изкуството на лицегадаенето. Какво точно води негово превъзходителство по тези места? Мога ли да си позволя да ви запитам за името и за официалния пост, който заемате? Лъжа ли се, предполагайки, че сте магистрат на този окръг?
След тези думи съдията не знаеше къде да се дене от срам, защото явно твърде зле се бе справил с ролята си на търговец. И понеже не можеше повече да продължава комедията, отвърна сухо:
— След като така добре знаете кой съм, би трябвало да сте наясно и защо съм тук.
И той направи знак на Ма Жун, който скочи напред и изкрещя:
— Пършив крадец, мислиш си, че можеш да се скриеш! Обаче нашият магистрат лично дойде, за да те арестува. Ще те откараме в окови до съдилището!
И той зае входа, за да не позволи на Цао да избяга. Наведе се, готов да се хвърли върху здравеняка.
При този неочакван обрат на събитията господин Луо просто не можеше да повярва на очите си.
— Но моля ви, господа! — възкликна той — Та това е почтен магазин. Тук не е място за бой!
Още преди да завърши, Цао Уанчуан запретна ръкави и като изкряска на съдията Ди и Ма Жун съответно „продажен чиновник“ и „господарско псе“, се метна като светкавица и отправи силен удар в гърдите на Ма Жун, заемайки позата „тигър, грабващ овца“. Но Ма Жун избегна удара с крачка вляво — хватка, наречена „извеждане на тигъра от гората“. В същото време той стрелна два пръста във вената при лакътната свивка на ръката, която Цао бе протегнал. За миг ръката на нападателя бе обездвижена, което спря атаката му, и докато той се опитваше отново да се върне в позиция, Ма Жун се възползва, за да го цапардоса здравата в ребрата. Цао осъзна, че има насреща си сериозен противник, и започна строго да следва бойните предписания. Пазейки се с ударената ръка, той успя да хване с лявата длан десния юмрук на Ма Жун, но преди да му извие ръката, помощникът на съдията приложи друга хватка, наречена „фениксът
