цялото й тяло бе някак си по-зряло и сочно и това караше кръвта му да кипи непрестанно. Погледите й бяха премрежени и морни и му обещаваха рая при следващата им среща.
Тя успяваше да открадне доста мигове, посветени на целувки и опияняващи любовни признания, но така и не можаха да останат насаме за по-дълго, както им се искаше. Савидж често поемаше нощното дежурство на кормилото. Това бяха часовете, които прекарваха заедно. Той не можеше да я люби, докато стоеше пред руля, но все пак имаше възможност да я прегърне с една ръка.
— Това безделие ти се отразява добре — промълви младият мъж и плъзна ръка под прохладната й памучна камизолка, за да хване налятата й гръд. — Харесва ми видът ти тези дни, уханието на слънце в косите ти, соления вкус, когато те целувам.
Без обувки тя не беше чак толкова висока и трябваше да се повдига на пръсти, за да обгърне врата му. През тропическите нощи Адам носеше само широки памучни бричове. Събу ги под прикритието на мрака; знаеше, че Тони е гола под обемната фуста.
Тя започна да търка тялото си в него. Това бе сладко мъчение за двамата.
— Божичко! — промълви дрезгаво Леопардът, изгорен от горещината на тялото й.
Тя скоро се примеси с влага, когато младата жена обви крака около бедрото му и започна да се движи нагоре надолу, докато не я обзеха силни тръпки. След това се намести пред него. Отпусна се на колене. Обви ръце около стоманенотвърдите му мускули. Гладните й устни обгърнаха набъбналата глава на фалоса му.
Гърленото ръмжене, изразяващо насладата му, я подлуди от желание за него.
— Тони, така ще свърша — прошепна трескаво Адам.
— Обещаваш ли? — измърка тя.
През целия следващ час двамата се притискаха безмълвно един към друг. Затишие след буря. Главата й се отпусна върху рамото му; беше заспала, сгушена така в него.
Дългите седмици, прекарани в морето, им дадоха добра възможност да разговарят. Роз, а понякога и господин Бърк, се включваха в дискусиите им. Антония обичаше да слуша дълбокия глас на любимия си, когато й разказваше за Цейлон, за неговия климат, обичаи, население. Докато говореше за „Скокът на леопарда“, долавяше гордостта и любовта, която очевидно питаеше към своята плантация.
При други случаи пък темата на обсъжданията им бе Идънуд. За околните бе ясно, че и Адам, и Тони изпитва дълбока привързаност към къщата, в която щяха да се върнат след сватбата.
„Червеният дракон“ пусна котва край бреговете на Мадагаскар след почти тримесечно пътуване. На Бърнард Лам обаче му бяха нужни само три часа, за да стигне до заключението, че отвличането му бе дело на Адам Савидж. В началото реши, че го бе премахнал от пътя си, защото в негово лице виждаше съперник, стремящ се към благоразположението на Анджела Браун, но скоро осъзна, че за човек с неговите богатство и власт една повлекана от сцената не можеше да означава нищо.
Не, в тази шегичка бе замесен разглезеният му братовчед лорд Антъни Лам. Вероятно Савидж най- накрая бе усетил действителните му намерения и го бе отстранил от Англия.
Бърнард се върна отново към спомените си за последния път, когато бе видял братовчед си. Беше през онази мъглива нощ, когато го бе преследвал във Воксхол Гардънс. Със собствените си ръце го бе блъснал под краката на препускащите насреща му коне с файтон. Беше сигурен, че никой не би могъл да оцелее след подобно преживяване, но нито бе открито тяло, нито пък във вестниците се бе появило съобщение за смъртта му.
Младият мъж стовари юмрука си върху тежката врата на трюма, осенен от нова мисъл. Братовчед му сигурно не бе умрял веднага от раните си. Но сега вероятно той самият бе законният наследник на Лам Хол и Савидж го бе домъкнал дотук, за да не му даде възможност да претендира за титлата и собствеността!
Обаянието на морето може и да се превръщаше в мощен наркотик за някои хора, но за Бърнард Лам то се свързваше с отвратителни преживявания. Затворничеството на това ограничено пространство засилваше омразата му. Сега обаче тя бе насочена срещу Адам Савидж.
Докато се намираше в трюма, пускаше в действие отмъщението си срещу Савидж. На мъждивата светлина бе открил кутии с парижки модни стоки. Вадеше роклите една по една, накъсваше ги на ленти, а след това грижливо ги сгъваше и връщаше на местата им. Щом намери венецианския талк за пудрене на перуки, с особено удоволствие се изпика в буренцата с ценната стока.
По времето, когато откриеха извършената пакост, Бърнард възнамеряваше вече да е пуснал в действие плана си за по-нататъшно съсипване на копелето, осъдило го на три месеца ад в това горещо скапано корито.
ГЛАВА ЧЕТИРИЙСЕТ И ВТОРА
„Червеният дракон“ освободи своя затворник още щом пусна котва. Когато разбра, че се намира на остров Мадагаскар, Бърнард Лам едва не полудя от чувство на безсилие. Всичките му планове бяха свързани с Цейлон и нямаше да има миг покой, докато не постигне целта си.
Разбра, че всеки ден към пристанище Коломбо в Цейлон заминават кораби. Едва след падането на нощта обаче успя да си осигури средствата, необходими за пътуването. При изгрев слънце вече разполагаше с достатъчно, за да се снабди със стилен тропически гардероб, пистолет и билет до Цейлон. Злочестият моряк, когото бе ограбил, лежеше с прерязано гърло в една тъмна уличка.
Бърнард Лам бе научил в ранна възраст колко измамна може да бъде външността. Щом пристигне в Коломбо, скъпите му дрехи, съчетани с безупречни маниери и самоуверен вид, щяха да му помогнат да получи от жителите на колонията всичко, което му бе нужно. Качи се на най-внушителния кораб, който намери в пристанището. Пътуването до Коломбо продължи само няколко дни и когато слезе, се представи за бизнесмен. Без да се колебае влезе в една от държавните канцеларии, за да поиска водач до „Скокът на леопарда“.
Служителят бе силно впечатлен от името му.
— Трябва да сте роднина на покойния лорд Ръсел Лам, който ръководеше Ийст Индия Къмпани.
— Да, така е. Той ми беше чичо. Всъщност съм тук по семейни проблеми. Бихте ли могли да ме ориентирате как да намеря и тяхната плантация? Леля ми, лейди Лам, ме помоли да дойда да й помогна. Сигурно не е лесно за една вдовица да се справя съвсем сама тук, в колониите.
— Прав сте — съгласи се държавният чиновник. — Когато неотдавна лорд Антъни пристигна, срещата между майка и син бе трогателна.
— Лорд Антъни ли? — изненада се Бърнард.
— Той също разпитваше за Гавърнмънт Хаус, така че аз го заведох там лично. Тяхната плантация е в съседство със „Скокът на леопарда“.
— Колко удобно — заяви любезно младият мъж. — Трябва да призная, че присъствието на братовчед ми Тони тук е изненада за мен.
Нямаше представа как така братовчед му се бе озовал в Цейлон преди него, но това го устройваше чудесно! Сега вече щеше да може да си отмъсти на Савидж и да отърве света веднъж завинаги от настоящия лорд Лам.
Бърнард се съгласи веднага да тръгне с двамата войници, които пренасяха пощата между Коломбо и Гавърнмънт Хаус. Бе дал последните си пари, за да си купи кон, така че сега зависеше от гостоприемството на войниците.
Когато на третия ден пред погледите им се разкри Гавърнмънт Хаус, не се знаеше кой изпита по-голямо облекчение — Бърнард Лам или неговите спътници. Сбогуваха се с него веднага, щом преминаха през входния портал. Докато алчният му поглед поглъщаше подобната на палат къща, всичко в него вреше и кипеше. Защо някои се раждаха сред разкош, а други трябваше да се съюзяват със самия дявол за всяка трохичка, която изпадаше от масата му?
Докато се взираше във великолепието пред себе си, внезапно осъзна, че това бе съдбоносен миг. Собствената му съдба зависеше от него; от него се искаше само да се възползва от мига и да я поеме в свои ръце.
