забърза надолу по стълбите. Не знаеше след колко време щеше да излезе Адам, но искаше да види първо нея, когато се отворят вратите на парламента.
ГЛАВА ЧЕТИРИДЕСЕТА
— Адам, нямах представа — промълви тихо Тони, когато той се запъти към нея.
Той взе дланите й в своите.
— Недей да ме обявяваш за светец, скъпа.
Сведе глава, за да я целуне по устните. В този момент си даде сметка, че към тях се бяха насочили много хора. Беше недопустимо господата да целуват младите дами на публични места.
— Искам да бъдеш при мен в леглото ми — прошепна в ухото й той. — Ела на Халф-мун Стрийт.
Като хипнотизирана, Антония се запъти с него към каретата. Младият мъж дръпна завесите, за да се отърве от любопитните погледи на множеството. Развърза панделите на сламената й шапка и я захвърли на отсрещната седалка, после я привлече към себе си.
Сърцето на Тони пееше. Беше влюбена до уши в този мъж, знаеше, че никога няма да изпита нещо подобно към друг и щеше да го обича вечно. Толкова се гордееше с него, сърцето й щеше да се пръсне от радост. Той беше благороден, прям, заинтересован от съдбата на нещастните и същевременно — най- неустоимият мъж в Лондон. Желаеше го днес, желаеше го утре, желаеше го завинаги. Той съчетаваше в себе си всички мъжки роли — баща, настойник, приятел, любим, съпруг…
Младата жена затаи дъх и изтрезня. Ами ако той не я желаеше за съпруга? Трябваше, трябваше, та нали носеше неговото дете! От нея се искаше единствено да му каже. Джон Бул бе споделил с нея, че Адам мислел за много деца, че възнамерявал да създаде династия.
Днес бе научила, че се интересува дълбоко от съдбата на всички деца. Неговото собствено дете щеше да бъде безценно за него, а майката на детето — обичана много. Въпреки това не можеше да разкрие тайната си. Подпря глава на широката му гръд и затвори очи. Под бузата си усети бавните, силни удари на сърцето му; надяваше се, че бие единствено за нея. Пожела с цялата си душа в сърцето му никога да няма място за друга жена.
Савидж повдигна брадичката й, за да вижда прекрасното й лице. Видя сълзите й, веднага седна и я сложи на скута си.
— Скъпа моя, какво има?
Сгушена на сигурно в обятията му, тя за малко не призна страховете си. Пое си дълбоко дъх и се чу да отговаря:
— Нищо, просто съм много щастлива.
Тони се водеше от вътрешното си чувство. Тя беше жена, не момиче. Адам Савидж бе от онези мъже, които имаха нужда от жена. Искаше не само неговата любов, а и уважението му. Дори още по-важно бе самоуважението й.
Прокара пръсти в дългите му черни коси и промълви:
— Очите ти са сини като Бискайския залив.
Повдигна уста за целувката му. Тя бе буйна и пареща.
— Изгарям за теб — прошепна той.
Тони знаеше, че й казва истината. През роклята си усещаше огъня, който се излъчваше от слабините му. Изведнъж реши, че не може да понася нито миг повече да бъде разделена от него от толкова пластове плат. Изправи се, повдигна полите и фустите си и се настани отново в скута му.
— Божичко, ти си по-възбудена дори от мен.
Тя бе сексуално най-отзивчивата жена, която познаваше. Да има партньорка, която да отговаря моментално на едно негово докосване, на една дума, дори само на един поглед, бе най-големият дар и най- възбуждащото нещо, което можеше да се случи на един мъж.
Каретата започна да забавя ход.
— Ще можеш ли да изчакаш, докато се качим горе? — попита дрезгаво той.
— Ами ти? — промълви задъхано тя.
Възбуденият му член се притискаше между бедрата й; усещането бе прекрасно. И двамата не знаеха дали щяха да успеят да се сдържат. Затаили дъх слязоха от файтона и бавно, вдървено, с достойнство влязоха в къщата на Халфмун Стрийт. Кимнаха на слугите, поздравиха тържествено Джефри Слоун и внимателно заизкачваха стълбите.
В мига, в който вратата на спалнята се затвори след тях, те се заляха от смях и започнаха да се събличат трескаво. Адам я вдигна високо, така че триъгълникът в долната част на корема й да застане пред устата му и се престори, че иска да я ухапе. Тони изпищя игриво, а след това изпъшка, тъй като той я остави да се свлече бавно надолу по тялото му, докато не я спря навиреният му член.
Дланта му се провря между телата им, опипа я, разтвори я и намести фалоса си. Устните им се сляха.
Любимата му нямаше представа как той успя да се сдържи толкова дълго, но отправи безмълвно благодарност към богинята на любовта. Когато коленете му се допряха до ръба на леглото, той отдели ръцете й от врата си.
— Легни — рече прегракнало.
Тя се подчини. Той не легна с нея, а застана между бедрата й. Протегна ръце и постави палците си точно над горния край на отвора сред розовата й плът. Следващият му тласък й подейства като удар от мълния. Когато се отдръпна, пръстите му продължиха да я галят, като извършваха кръгообразни движения и увеличаваха още повече удоволствието й.
Антония се извиваше от наслада. В този момент осъзна, че именно предишният му опит с други жени го правеше толкова съвършен любовник. Тя беше щастливката, която щеше да обере плодовете от подобен дълъг и разнообразен сексуален живот.
Адам се надвеси над нея. Наслаждаваше се на трепета на тялото й и я изпиваше с поглед. Боже, тя бе невероятна жена! Винаги, когато се озовяха заедно, те се възбуждаха до такава степен, че трябваше да правят секс, преди да правят любов. Най-смайващото бе, че и двете неща им доставяха еднакво удоволствие. Обикновено мъжете предпочитаха секса, а жените — любовта. Тяхната двойка бе по- различна. Те се отдаваха на най-необуздани страсти. Животинското в него бе извадило наяве страстната й природа. Естественият й еротизъм пробуждаше неутолимите му сексуални апетити. Бавният им, сериозен любовен акт продължи още два часа.
Най-накрая Адам бе готов да говори. Никога преди не бяха по-близки или по-настроени един към друг и телом, и духом, както в този момент. Младият мъж лежеше по гръб. Тони го бе обгърнала с гладките си бедра. Това бе любимата му поза за разговор. Така погледът му можеше да милва косите й, устата, гърдите, а с опакото на пръстите си да гали вътрешната страна на стройните й крака.
— Вчера те заведох да видиш онези ужасни места, за да разбереш какво мотивира действията ми. Когато мизерията уби баща ми, аз бях безпомощен да сторя нещо за него. Мразех безпомощността си и си дадох дума да събера достатъчно богатства, за да мога да се боря за лондонските бедняци. — Лицето му се изкриви в гримаса. — Страхувам се, че очерних душата си в неспирното преследване на богатство, така че сега всъщност опитвам да се откупя.
— Речта ти днес в парламента вече го направи — рече тихо младата жена. — Само законът за детския труд е достатъчен да осигури билета ти за рая.
— Света Дево, понякога си мисля, че все пак си прекалено невинна за мен.
Очите им се срещнаха.
— Което означава?
— Знам, че съм цинична свиня, но ние живеем в едно варварско общество. Законите за детския труд най-вероятно няма да бъдат приети дори през следващите двайсет-трийсет години.
Лицето й помръкна от разочарование. Той протегна ръце.
— Ела при мен.
Тони се сгуши при него и той придърпа завивките върху тях. Обхвана дланта й и преплете пръсти с нейните.
— Това е една безкрайна битка и аз имам нужда от твоята помощ. Обичам те и това е добре дошло за
