Продавачите от съседните месарници бяха струпали черва и дреболии направо на улицата.
— А после се чудят защо толкова хора умират от тиф — отбеляза саркастично Савидж.
Тони не знаеше дали ще издържи още дълго, но следваше покорно Адам.
— Населението на Лондон е един милион. Бедните обитават три квартала. Те са безлични, анонимни, неуки. Хиляди от тях завършват живота си в приюти. Парламентът разрешава построяването на приюти, а след това ги оставя на някой фабрикант, за да му осигурят евтина работна ръка. Единственото, което иска законът от него, е да ги поддържа живи. Бедните родители са принудени да дават децата си да работят в заводите от петгодишна възраст. Ако опитат да избягат, ги оковават. И никога повече не виждат дневната светлина. Те са недохранени, работят по петнайсет часа дневно и измират като мухи. За щастие бедните се размножават като зайци.
Младата жена докосна корема си; бе се сетила за детето, което може би носеше. Леопардът хвърли поглед към лицето й и забеляза сълзите й и моментално се разкая.
— Сладка моя, мисля, че вече видя предостатъчно.
Силната му длан я прихвана през кръста и я поведе към Сейнт Пол, където имаше стоянка на коли. Едва когато седна, Антония си даде сметка, че краката й треперят. Облегна се на кожената облегалка и затвори очи.
— Онези, които не отидат в приют, свършват тук.
Клепачите й се отвориха и тя видя, че минаваха покрай затвора „Флийт Призън“.
Не проговориха, докато каретата не спря на Кързън Стрийт. Савидж взе ръката й в своята.
— Утре ще говоря в парламента. Искам да присъстваш, да ми бъдеш морална подкрепа. Сега вече ще можеш да пишеш в дневника си и за нещо друго освен за мен.
Махна кепето и копринената маса на косите й се разпиля около раменете. После я целуна по челото и отвори вратата на файтона.
Естествено през нощта я преследваха кошмари.
На сутринта отвори гардероба. Стори й се, че има поне два пъти повече дрехи, отколкото си мислеше. Прокара длан по шумящата тафта, по шепнещите коприни и нежното кадифе. Сега й изглеждаха много по- красиви, в разцветки, от които дъхът й секваше. Даде си сметка каква щастливка беше.
Бе се държала като разглезено дете, когато недоволстваше, че трябва да носи женски дрехи. Та това бе истинска привилегия — да бъде жена и да притежава толкова много и луксозни тоалети. Реши да облече най-яркия цвят, с който разполагаше, така че да се забелязва отдалеч в залата на парламента.
Оранжевата рокля, подплатена с тъмнокафяво кадифе на ръкавите и подгъвите, беше изумителна. Положи големи грижи за косата си, така че лицето й да бъде оградено с къдрици, а на рамото й да пада дълга букла. Никога повече нямаше да сложи перука, след като бе видяла комичните бели ужасии върху главите на мадам Барас и нейните дъщери. Накрая сложи широка сламена шапка с оранжеви панделки.
Франсис Джърси дойде да вземе Роз с каретата си за тяхната разходка в парка, превърнала се в задължителен ритуал.
— Антония, скъпа, ти си като чужденка тук. Разкажи ми всички последни клюки от Бат. Бо Наш все още ли се подвизава със самочувствието на кралица? Уагс го наричаше „Фоли“ зад гърба му, знаеше ли?
Тъй като нямаше и понятие от Бат и неговите интриги, Тони побърза да смени темата:
— Вие знаете всичко, лейди Джърси. В колко започват речите в парламента?
— Боже, там ли отиваш? Трябва да са насядали в девет, но някои членове като Джеймс Фокс и скандалният Шеридан буквално се излягат върху пейките и си отспиват след поредния нощен гуляй. Кой ще говори?
Младата жена погледна към баба си с надеждата, че няма да спомене за нейното „пристрастие“.
— Адам Савидж. Помоли ме да му бъда морална подкрепа.
— О, Роз, хайде да отидем с Антония. Всички жени го преследват. Никой не знае коя е любовницата му, но се говори, че имал няколко.
— Едва онзи ден споменах колко глупаво би било една жена да изгуби ума си по мъж като Савидж — отбеляза сухо лейди Рандолф.
— О, Роз, ако имаш дори само два грама синя кръв във вените си, как би могла да му устоиш?
Антония се опита да не обръща внимание на забележката на лейди Джърси, но когато пристигнаха на „Уестминстър“ си даде сметка, че бе имала пълно право. Качиха се към балкона за страничните слушатели и сърцето й се сви при вида на толкова много пристигащи дами. Присъстваха всички жени, които бяха посещавали къщата на Халф-мун Стрийт. Най-богатите, най-елегантните и най-красивите лондонски дами оглеждаха тоалетите си и бъбреха учтиво.
Тони се надвеси напред, за да огледа мъжете под тях, а очите й мятаха гневни зелени пламъци. Говореше някой, вероятно председателят на парламента, но груби забележки от двете страни го прекъсваха непрестанно.
Не беше трудно да открие Индиън Савидж. Всичко в него бе неповторимо — косите, дрехите, излъчващата сила фигура. Отмести насила поглед от него. И без това бе достатъчно самонадеян. Арогантността му бе смайваща. Да покани всичките си завоевания, за да му вдъхват морална подкрепа. Не виждаше нищо морално в порочната свиня!
— Господа, давам думата на уважаемия член от Грейвзенд.
Савидж се изправи. Сред представителите на парламента настъпи тишина, а почитателките му от балкона въздъхнаха.
— Господин министър-председател, господин председател на парламента, уважаеми колеги. Първо, с огромно задоволство съобщавам, че съпругите на членовете на парламента постигнаха нещо, което ние все още не сме осъществили. Съпругите и на виги, и на тори съумяха да забравят партийните различия в името на едно похвално дело. Великодушието им ме учуди. Набират се средства за създаването на първата лондонска болница за безпризорни деца. Предлагам правителството да подкрепи този проект.
Адам спря да говори. Вдигна очи към балкона и се поклони на дамите. Те се изправиха като една и го аплодираха. Без да се усети, Антония постъпи също като тях.
Председателят трябваше да призове към ред, за да даде възможност на Савидж да продължи.
— Ако трябва да прочета целия списък от реформи, които възнамерявам да предложа, ще се наложи да стоим тук до деня на Страшния съд. Затова ще бъда възможно най-кратък. Първо бих искал да съобщя сумата, която е необходима, за да се павират и осветят улиците на Уестминстър. Канализацията в центъра на града е, меко казано, ужасяваща. Господи, събудете се и помиришете! Други градове ще последват примера на Лондон и скоро нашата столица ще предизвика завистта на континента. Втората сметка е във връзка с предложението за основаване на Общество за подобряване условията на живот на бедните. За бедните трябва да бъдат отворени аптечни пунктове, раздаващи безплатни лекарства. Ако бъдат научени на основните хигиенни правила и на чистота, гарантирам, че случаите на заразяване с тиф ще намалеят рязко. Лондонската полиция не е ефективна. Тя не успява да въдвори ред и законност сред едномилионното население. Предлагам следващата сума да бъде гласувана за създаването на ефикасна полицейска сила. Човек, който се разхожда из лондонските улици, рискува да изгуби живота си, някой крайник или собствеността си. Малцина от вас изпитват симпатии към реформирането на затворите. В цялата система обаче се ширят подкупите и корупцията. Обитателите на бедняшките квартали отиват в затвора, а техните собственици — в банката. На богатите всичко се прощава, затова пък към бедните се отнасят по най- брутален начин. Миналата седмица публично бе обесено седемгодишно момче, защото откраднало лъжица.
В залата настъпи необичайна тишина. Тони усети буца в гърлото си. Очите на седналата до нея лейди Холанд се напълниха със сълзи.
— Вие проявихте огромно великодушие, като ми отделихте толкова време, при положение, че парламентът го чакат купища важни проблеми за разрешаване. Съвестта ми обаче няма да намери покой, ако не засегна още една последна тема: детския труд. Фабриките и заводите стигнаха дотам да зависят от труда на пет-шестгодишни деца, принудени да се трудят по петнайсет часа дневно. Надявам се парламентът да приеме закон, който да забрани приемането на работа на деца под деветгодишна възраст и ще задължава работодателите деца под петнайсет години да не работят по повече от дванайсет часа дневно.
Думите му предизвикаха разногласия в залата, но дамите заръкопляскаха. Антония вдигна полите си и
