непослушна през уикендите. Ти си само един проклет лицемер, това си ти! — извика тя. — Нямам намерение да напускам Лондон, докато не натоваря стоката си на „Червеният дракон“.
— „Червеният дракон“ вчера отплава за Цейлон заедно с безценния ти товар.
— Копеле такова! — изруга и вдигна ръка, за да го удари по лицето.
Той я хвана за китката и я изви болезнено. Погледът му се спря върху устата й, след това слезе по- надолу.
— Отново си ядосана. Нарочно ли го правиш, за да ме възбуждаш?
Можеше и сама да види, че действително отново бе готов. Той посегна към нея и в този момент освободената й длан се стовари върху лицето му.
Савидж вдигна ръка.
— Хайде, удари ме! Няма да ти бъде за пръв път.
В този момент на вратата на спалнята се почука лекичко.
— Господин Бейнс е долу, сър. Казва, че тази нощ приливът ще започне рано.
Антония грабна дрехите си. Кипеше от гняв. Той значи заминаваше отново с „Летящият дракон“, за да изнася контрабандно един Господ знае какво.
Адам я наблюдаваше мрачно. Младата жена закопча прелестното жълто манто и взе чадъра.
— Имай предвид, Савидж, само да си отворя устата, и увисваш на въжето!
Леопардът отметна назад глава и смехът му изпълни стаята. Дяволът му беше свидетел — добре я бе научил как да заплашва.
— Ще се видим в Идънуд — заяви твърдо, когато тя се запъти към вратата.
Тони едва не се задави от яд. Слугата изгледа подозрително разрошените й коси. Проклета да е обаче, ако опита да прибере непокорните кичури така, както бе сторила Джорджина. Отметна назад глава.
— Защо не престанеш да се пулиш? — изсъска тя.
ГЛАВА ТРИЙСЕТ И ОСМА
„Летящият дракон“ плаваше по познатия си маршрут от устието на река Сома към Сен Валери. Савидж разчете сигналните светлини, които съобщаваха, че в момента пристанището е безопасно. Щом спуснаха мостчето, екипажът започна да разтоварва. Бяха го правили толкова често и вършеха всичко изключително бързо и качествено.
Адам знаеше, че единствено със спокойствие и увереност ще успее да разсее страховете на онези, с които работеше. Парите смениха бързо собствениците си и не след дълго клиперът отново се озова в Ламанша, движейки се с пълна пара към Грейвзенд.
В крайна сметка Антония реши все пак да отиде в Идънуд. Но нямаше да ходи там през уикендите и нямаше да посещава маркиз Блакуотър. Щеше да си побъбри с Джон Бул. Ако някой познаваше миналото на Индиън Савидж, то това със сигурност беше неговият верен приятел и слуга.
Младата жена се усмихна. Джон Бул все още я мислеше за младия лорд Лам. Питаше се как ли щеше да приеме преобразяването й.
Тони изпита чувство на вина, когато съчини пред баба си някаква история, че страда от носталгия по родното си място. Само допреди няколко месеца мразеше лъжците повече от всичко друго. И сега, докато целуваше Роз за довиждане под предлог, че отива в Стоук, тя прибави лъжата към сметката на Адам. Щом излязоха от Лондон, съобщи на Брадшо да кара към Идънуд, а не към Стоук. Почувства се страшно гузна, когато кочияшът примигна и рече, че господин Бърк вече му бил казал да я остави в Идънуд и след това да се връща в Лондон.
Каретата се озова пред великолепния дом на Савидж и Джон Бул се появи начело на цял приветствен комитет от слуги.
— Добре дошли в Идънуд, мемсаб. Негово превъзходителство ме предупреди да ви очаквам. Всичко е готово. Аз съм Джон Бул, иконом на негово превъзходителство.
— Джон Бул, това съм аз, Тони!
Индиецът се поклони официално и кървавочервеният тюрбан почти се допря до коленете му.
— Да, мемсаб. Вие сте лейди Лам, близначката на лорд Лам. Осмелявам се да прибавя, че приликата ви е наистина забележителна!
— Забележителна е, тъй като той съм аз! Просто си събух панталоните и облякох пола.
Джон Бул се обърна величествено към другите слуги и им каза да се прибират.
— Да не би да се опитвате да ми кажете, че лорд Лам е бил скопен?
Младата жена се засмя и взе ръката му в своята.
— Опитвам да ти кажа, че аз съм моя брат Тони.
Той поклати възхитено глава.
— Дегизировката е безупречна. Изглеждате като истинска жена!
Антония се отказа. Стисна дланта му.
— Джон Бул, обожавам те. Надявам се само, че този път няма да се наложи да спя на пода.
— В никакъв случай. Негово превъзходителство нареди да приготвя за лейди Лам стаята в съседство с неговата спалня.
— Сигурна съм, че е така.
Очевидно Савидж бе минавал през Идънуд след завръщането си от Ирландия.
— Значи можете да ползвате стаята на сестра си до нейното пристигане. Честно казано, Тони, бас държа, че тя ще бъде господарката на Идънуд.
Антония подсвирна.
— Индиън Савидж никога не би се обвързал със съпруга.
— О, млади господине, грешите. Негово превъзходителство си търси от доста време съпруга. Нужна му е титулувана дама, която да се превърне във водеща фигура сред висшето общество. Да бъде безупречна домакиня, когато забавлява политическите му приятели. Идънуд е декорът, който създаде за това безценно бижу. Има нужда и от много деца. Възнамерява да създаде династия!
— Джон Бул, ти си истинска златна мина за получаване на информация. Устата ми се напълни със слюнка при мисълта за твоето къри. След като разгледам стаята си, по-точно, стаята на сестра си, ще сляза в кухнята, за да поговорим.
Спалнята бе действително прекрасна. Беше избирала лично абсолютно всичко, с изключение на скъпия копринен индийски килим. Запита се дали Адам Савидж го бе поръчал специално и реши, че точно така бе сторил. Не трябваше никога да допуска грешката да го подценява. Дочу шумолене на коприна и долови екзотичен аромат.
— Киринда, как си?
— Много добре, мемсахиб. Желаете ли да разопаковам багажа ви?
— Не е нужно, освен ако не си любопитна да разгледаш дрехите ми.
— С огромно удоволствие бих разгледала тоалетите ви. Никога няма да мога да си обясня как имахте смелост да носите мъжки дрехи — рече тихо тя.
— Как разбра, че съм жена? — попита Тони.
— По начина, по който гледахте господаря. Аз също го обичам, мемсаб.
Дъхът на Антония секна. Гаден женкар! Завоеванията му бяха цял легион. Е, вече можеше да зачеркне името на Антония Лам от безкрайния си списък.
След като разопаковаха багажа, младата жена слезе в кухнята. Джон Бул я оглеждаше с открито любопитство. След малко накара останалите слуги да излязат от просторното помещение. И се удари по челото.
— Най-после слънцето изгря за мен.
Тони помълча озадачено известно време, после промълви:
— А, загря, искаш да кажеш.
— Загряване, изгряване — каква е разликата?
— В момента ми се изплъзва.
— Проницателността ми подсказва, че ти не си мъж, преоблечен като жена. О, не, не е толкова просто, колкото изглежда.
