— Не искам да разкъсам прекрасния ти жълт тоалет, затова задръж малко, докато те съблека, а после можеш да си беснееш на воля.
Цялото поведение на Адам говореше колко възбуждаща я намира, затова в крайна сметка младата жена започна да се съмнява дали бе правил любов с херцогиня Девъншир. Неудоволствието й от самата нея нарасна, когато откри, че действително лежи неподвижно, докато той я съблича. Внезапно си спомни какво бе отговорил на въпроса й какво прави, когато някоя жена прояви нежелание. „Просто прибягвам до изкуството на прелъстяването.“ Цялото й тяло отмаля от копнеж. Той щеше да я прелъсти; осъзна, че иска да опита хипнотичното прелъстяване на Леопарда. Щеше да продължи да сипе огън и жупел отгоре му, докато той я убеждаваше, съблазняваше, омайваше и подмамваше да му даде точно онова, което желае.
Разпиля черните й къдрици върху възглавниците.
— Никога не си изглеждала толкова красива, колкото в този момент.
Сексът бе изкуство за Адам Савидж.
— Ласкателството няма да те доведе доникъде — изсъска тя.
— Ласкателството ще ме заведе точно там, където искам да бъда. Тук.
И той обхвана тъмния триъгълник между краката й и пъхна пръста си в нея.
— Копеле! — извика Антония.
— Ммм, мускулите ти се свиват така здраво около пръста ми, когато викаш; нямам търпение да разбера какво ще направиш с члена ми.
Нито пък тя. Младата жена прехапа устни, за да не закрещи от възбуда.
— Прекалено си зает, за да се занимаваш с подобни неща — заяви хапливо тя.
— Не се сещам за по-приятен начин за прекарване на следобеда от това да те любя.
— Аз предпочитам да се любя нощем, когато е тъмно.
— Лъжкиня — отвърна Адам, докато събличаше ризата и панталона си. — Знам, че обичаш да ме гледаш гол на дневна светлина. — Седна на ръба на леглото, за да свали обувките си и рече през рамо: — Така или иначе, тази нощ съм зает. — Усети ефекта на думите си незабавно, тъй като тя се нахвърли отгоре му и заби нокти в голия му гръб. — Прибери си ноктите, малка дива котко, преди да съм се хвърлил отгоре ти.
Събори я по лице върху леглото и се настани отгоре й. После вдигна дългите й коси и започна да целува и хапе лекичко раменете и тила й.
За момент й се стори, че чува ръмжене, но после реши, че Леопардът по-скоро мъркаше. Все едно, че някой я удари по гърба и тя се изви под тялото му. В този миг всяка нейна част бе уязвима. Дългият и дебел център на неговата мъжественост потърси горещия й отвор и проникна дръзко през него. Младата жена стисна бедра; при това положение бе прекалено стегната, за да може да проникне докрай в нея. Дланите му обхванаха гърдите й и започнаха да ги галят дотогава, докато я накара да се навлажни.
Устните му заиграха с ухото й, словата му бяха неустоимо еротични; обясняваше точно как чувствал допира на пускащия й меден сок проход във втвърдения си като мрамор член, докато навлизаше сантиметър по сантиметър в нея. Вече бе достатъчно хлъзгава, за да проникне дълбоко в нея.
Силните му ръце обхванаха, тънкия й кръст, за да я придърпва назад, към себе си. Ефектът беше неописуем. Виковете й се сляха с ниските му, дрезгави стенания. Страстта им бе жарка и дива. Антония заби нокти в чаршафа и го раздра, когато и двамата едновременно стигнаха до оргазъм. Адам се отпусна отгоре й, а вълните от тръпки заливаха една след друга телата им. Щом и последният прекрасен спазъм отмина, той се търколи заедно с нея, така че двамата се озоваха на една страна. Едрото му тяло обгръщаше нежно нейното.
— Боже, Тони, толкова много те обичам, как можеш да помислиш дори за момент, че ще погледна към друга? Ти си моята жена.
Истината ли й казваше или онова, което й се искаше да чуе? Караше я да се чувства така божествено, че в този момент й бе все едно.
Младият мъж погали косите й.
— Това, което имаме с теб, е рядкост.
Пое си дълбоко, пресекливо дъх, когато дългите й крака се допряха до неговите. Сравнена с другите жени, тя бе като прекрасна кристална чаша до груби стъклени буркани.
Антония се протегна блажено, без да се отделя от него; не й се искаше да излиза до края на деня от прекрасния пашкул, в който я бе обгърнал. Ръцете му галеха корема й там, където щяха да растат децата му. Внезапно смръщи вежди. Ако продължаваше така, семето му щеше да покълне в нея, преди да успее да уреди нещата.
— Казах ти да останеш в Ирландия до събота, а след това да дойдеш при мен в Идънуд. Защо пристигна сама на Халфмун Стрийт?
Младата жена изведнъж си припомни защо бе дошла. Без да се измъква от обятията му, изрече:
— Дойдох да ти съобщя нещо невероятно.
Устата му се сля с нейната и тя се отдаде на огнените целувки. Най-после й даде възможност да си поеме въздух.
— Брат ми Антъни е жив!
Той седна рязко.
— Това шега ли е?
— Не, не, жив е. Не се е удавил. Получихме писмото му. Не е ли прекрасно това?
— Наистина е прекрасно. Но какво, по дяволите, е правил през всичкото това време? Та той изложи на риск живота ти.
— О, Адам, не се ядосвай. Не е нужно да се тревожим повече заради Бърнард Лам. Аз съм в безопасност, Лам Хол е в безопасност и Антъни не е застрашен от него. Той е в Цейлон с мама!
— Мили Боже, не мога да повярвам! — възкликна Савидж. — Належащата работа, заради която те оставих в Ирландия, бе да се разправя с братовчед ти. Положих големи грижи, за да го премахна от страната. Самочувствието ми е леко накърнено, че вече не се нуждаеш от моята защита.
Антония се изправи на колене до него и обгърна силния му врат.
— Адам, винаги ще се нуждая от твоята защита.
Леопардът се усмихна криво.
— Доста трудно ще ми бъде да те предпазя от самия себе си.
— Какво, по дяволите, искаш да кажеш?
— Имам предвид, че не би трябвало да бъдеш тук. Просиш си скандала и правиш това вече от месеци насам. Репутацията ти е много важна за мен.
— Щом репутацията ми е толкова важна, защо ме отнесе в леглото си в мига, в който прекрачих прага на дома ти?
— Това е неизбежно, щом си дошла тук сама.
Думите му я нараниха. Реши също да го нарани.
Вдигна рамо и отмести полупрозрачните смарагдови завеси на леглото.
— Щом не желаеш да ми бъдеш повече любовник, тогава ще си намеря друг.
Той се озова в миг до нея и я сграбчи грубо. Младата жена впери поглед в леденосините му очи. Белегът на лицето му го караше да изглежда заплашителен.
— Ще го удавя в собствената му кръв. Аз бях пръв и ще бъда последен! Ти принадлежиш на мен, Тони. Онова, което е мое, не го давам на друг. — Впи устни в нейните и я беляза отново като своя жена. — Можем да бъдем заедно в Идънуд само през почивните дни. Моите слуги пазят тайните ми. Никой в Лондон няма да разбере. Всъщност предпочитам да се прибереш в Лам Хол. Лондон не е подходящо място за една млада дама.
Антония го изгледа невярващо.
— Какво, по дяволите, не му е наред на Лондон?
— Той е помийна яма!
Младата жена присви очи.
— И кой може да знае това по-добре от теб самия? Ти ще затънеш в нея, докато аз стоя затворена вкъщи и по цяла седмица се правя на добро момиче, а после като награда ще ми позволяваш да бъда
